МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: СТИГА ВЕЧЕ РЕЛСИ, БИХ ИСКАЛ ДА ВИДЯ ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО САМОЛЕТИ

Начало » Последни публикации

05.03.2015

В началото на февруари законопроектът на ГЕРБ за предучилищното и училищното образование беше приет на първо четене в Народното събрание. Сред предложенията в него са разделяне на средното образование на две степени; повече автономност за училищата заедно с повече граждански контрол; създаване на Национален образователен инспекторат към Министерския съвет; частично държавно финансиране за частните детски градини и училища; нова форма на обучение - в дома; възможност за езиковите гимназии да приемат след пети клас, както могат математическите; реформа на ресурсните центрове.

Преди второто четене върви засилен дебат по новите предложения, внасят се и предложения за промени в тях. Членовете на парламентарната комисия по образованието провеждат срещи с учители в цялата страна и уверяват, че ще бъдат чути и обсъдени всички предложения между първо и второ четене на законопроекта. 

За него говорим с министъра на образованието проф. Тодор Танев.

Кое е първото нещо, с което ще се захванете, след като законопроектът за образованието бъде приет?

Това, което в момента предварително правим, са 17-те държавни стандарта, един от които включва предмета гражданско образование. В момента, в който законопроектът се приеме, ние ще знаем какво от държавните стандарти ще направим с необходимата доза съгласие. Необходима е реформа, защото имаме глобализация, европейско членство, защото имаме газови интереси, които ни държат като в примка нас, българите, защото имаме криза. И не можем да продължим със старото, а за да имаме реформа, трябва да имаме реформирани държавни образователни стандарти. С това първо ще се заемем. (Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане - бел. ред.)

Кое е най-доброто за учениците в проектозакона? Как ще бъдат мотивирани да учат и постигат добри резултати?

За пръв път закон говори за разликата между децата, за това, че образованието трябва да гони децата, а не да ги усреднява. Това досега не е правено. Досегашните законопроекти, закони, изменения на закона насочваха нещата към усредняване на децата – например тестове, матури. Гледаше се средното. Но всяко едно от децата има различен талант. Ние не можем да гоним като система на всеки таланта, но като групи поне в някакъв процент този закон създава една врата, която дано да остане оттук нататък широко отворена.

Затова и подкрепям закона. Той създава основа за такова мислене и сред учителите. С училищната автономия, с възможността да се правят програми на място, се създават възможности на по-активните учители, ако искат, да боравят с избори – с учебни помагала, а не само с учебници – да правят каквото искат, за да може накрая да се получи качествено образование. Не да следят за развитието на ученика ден по ден, седмица по седмица по някакви готови релси. Стига вече с релси и тролейни жици отгоре! Ако някой спре тока или релсата е отвинтена, спира движението. Бих искал да видя образованието по-скоро като самолети, които гордо летят над всичко, произвеждат собственото си електричество, с тях се занимават кули и те могат да се видят много по-бързо и по далеч.

Кое е най-доброто за учителите? Как ще бъдат мотивирани те? Няма ли да им се вдигнат заплатите?

 Огромна част от учителите са на над 35-годишна възраст. Само 6% от тях са на под тази възраст. Ако продължаваме така, след 5-6 години ще има криза за учители, защото в момента разполагаме само с тези учители. Те са от едно поколение, в което са учили системно, те са добри учители, те имат нужда от повече внимание, от ново политическо мислене за учителското съсловие и в това отношение аз съм бил абсолютно твърдо техен поддръжник. Не мога да подпиша нищо, което не е в полза на българския учител, на гилдията, без да се чувствам ангажиран като нещо повече - като неин посланик. Просто чувствам това като мое задължение.

Колкото до учителските заплати – аз ще търся всички възможности за покачването им. И вярвам, че ще успея. Знам за 10-процентното намаление на бюджета, но като казвам, че това ще се случи, имам предвид, че идва момент, в който това ще стане финансово по-възможно. Парите идват от европейска програма, идват швейцарски франкове, така че това ще облекчи някои финансови ангажименти на министерството.

С госпожа Такева (председателят на синдикатите на учителите - бел. ред.) говорим по въпроса, търся начините, но не мога публично да обявя всичко, което правя в търсенето на тези заплати. Дайте ми шанса да направя нещо въпреки невъзможността. Дано успея да го направя и мисля, че вместо да бъда обстрелван защо не го правя, по-добре да ми бъде помогнато или поне да бъде разбрано, че го правя както много други неща в спокойствието на една сянка извън шума на времето.

Аз не съм от политическа партия и в този смисъл мен борба за нов мандат не ми трябва и подозрението, че съм говорил за увеличението на тези заплати с някаква политическа мотивировка. Правя го от съчувствие към българския учител. Защото от тук аз имам да се върна в университета, където съм бил винаги само избиран, а тук съм само назначен.


Склонни ли сте на компромиси в законопроекта и с кои от предложенията конкретно?

Цялата зала с всичките депутати, законодателите, ще видим какво ще решат. В крайна сметка какво ще е записано в закона ме интересува мен, а не какво е било първоначално внесено. Аз подкрепям внесеното поради това, че то създава свобода, че генералната му линия е правилна. Трябва да мислим европейски и по въпроса с предложението на Лютви Местам майчиният език да се изучава задължително в училищата. Защото с чувство за малоценност не се прави модерна нация.

Какво ще включва предметът гражданско образование?

Гражданското образование – това означава новата генерация на България като член на Европейския съюз да има силно политически и икономическо мислене. Няма какво друго да е, след като имаме вече и бежанци.

Най-важното е законът за образованието за бъде приет, за това вече отговорност имат народните представители, не аз, въпросът е към тях, защото те са законодатели.

Въпросът за въвеждането на предмет гражданско образование е напълно недоизяснен. Тепърва той подлежи на дебат, стана ясно на кръгла маса (на нея образователният министър подчерта, че е голяма необходимостта от този предмет в училище- бел. ред.). Важното е, че дебатът започна като спокоен, което ме обнадеждава, че ще се стигне до вземането на решение. Най-силното, което чухме, е да има такъв предмет и той да бъде свободноизбираем. Защото чухме и мнение да няма такъв предмет. Не е ставало дума да е задължителен този предмет, но ако се стигне до такова състояние, то пътя му до матурата ще бъде далечен, няма да стане задължителна матурата по този предмет.

Дали има подготвени учители да преподават гражданско образование?

Разбира се, че имаме малко, не колкото ни трябват. Имаме и такива, които лесно могат да бъдат обучени в тази посока. Но с въвеждане дори на малки плазми съдържание в съществуващи предмети, като например урока по холокоста, за който молим хората от гилдията, които преподават история. Става дума за България, българската история и българската гордост. Би следвало историците да бъдат по-разкрепостени, по-активни, по-творчески. Когато става въпрос за един толкова важен въпрос и не само за мен.

Необходимо ли е в да се въведе предметът история на комунизма в училищата?

Аз съм във връзка и с потенциални автори на такъв учебник, с колеги от Американския университет, колеги от Софийския университет, с хора, които имат различни идеи и заготовки на учебни помагала по тази дисциплина. Разбира се, че близката история става все повече история, става все повече почва за изграждане на ценности. Все повече отслабват личните ангажименти на хората с миналото и техните индивидуализирани разбирания за комунизма все повече идва едно ново поколение, което иска да има що-годе обективна картина, което не се интересува и не е виждало комунизъм и не знае неговите имена.

Потъва по малко надолу въпросът за комунизма като остър политически въпрос на 90-те години. Но потъвайки надолу, комунизмът става все по-важен като почва за националната идентичност. В този смисъл аз не мога да загърбя този въпрос не само като министър, а и като образовател, като българин, като родител, като европейски гражданин. И никой няма право да го загърби.

Въпросът е, че той все още е на границата между историята и реалната политика, все още недоказал себе си и в този смисъл няма начин да няма шумове в трезвото и спокойно негово обсъждане. Но аз обещавам и съм гарантирал пред моите колеги, с които вече повече от месец – два говорим по този въпрос, да започнем вече този дебат само с хора, които са обективни и спокойни и да не ми говорят за личния си опит, защото това не може да отиде в учебниците. В образованието трябва да имаме по-усреднено, по-тежко, по-нормално от гледна точка на класиката на едно учебно заведение, на един държавен обществен стандарт.

Интервю в "Дневник"

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“