ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: УНИВЕРСИТЕТИТЕ „ТРЕТА ВЪЗРАСТ“ СА НАДЕЖДА ЗА ХОРАТА ДА СА АКТИВНИ И ПОЛЕЗНИ

Начало » Последни публикации

11.03.2015

- Как ви хрумна идеята за университет за възрастни в Хасково?

- При една от специализациите в чужбина през 1994 г. в Мичиганския университет се срещнах за пръв път с хора, които се занимават с геронтология. Дисциплините, които изучаваха, бяха много близки до това, което се учи в Софийския университет. Видях полезния ефект да се обръща специално внимание на потребностите от знания на възрастните, които са 1 /3 от човечеството. Те имат същите права като останалите и тези права не могат да бъдат пренебрегвани. Освен това става дума само за идея и за нея е нужен диалог. Вестник „Билд" 2-3 дни след изказването излезе с подобна идея за Германия. Реакциите у нас са объркани, включително и по политически причини или неразбиране. Министерството ни има много по-важни задачи: да приеме нов Закон за учебното образование, да създаде капацитет за новата оперативна програма, да промени Закона за развитие на академичния състав... Но е дошло време да имаме и други идеи. С рутина никога няма да направим крачка напред в XXI в., в който живеем само биологически, но ментално сме още в XX в.

- Има ли такива заведения по света?

- „Университет на третата възраст" е световно понятие, не е измислено от мен. В англосаксонските култури тези учебни заведения тип колежи имат форма, която пасва на тяхната култура. Изучават различни предмети в области като изкуството, езици, музика, история, науки за живота, философия, изчислителна техника, занаяти, фотография. За България идеята би трябвало да бъде развита съобразно с националните ни особености. Нашите възрастни са различни от английските и не е само по отношение на доходите. Става дума за манталитет и ценности - българските пенсионери са горди хора. Ако има университет на третата възраст в България, той трябва да бъде по-сериозен от тези в други култури. Забележете, че в част от „занятията" ще могат да участват и възрастни хора от различни краища на страната безплатно чрез жива връзка по интернет, уредена примерно от читалищата. Ще се радвам да получа от вашите читатели съвети и идеи какво би представлявало интерес за тях.

- И в момента има възрастни, които са студенти в редовните университети. Каква ще е разликата?

-В класическия университет студентите учат за бакалаври или магистри по една специалност. В университетите „Трета възраст" няма специалност, а изборно обучение -например теология, философия, правни дисциплини (наследствено право), психология и т. н. Включваме и квалификация или преквалификация на хора, които искат след пенсионна възраст да са обществено полезни. Съществуващите редовни университети - у нас и по света, не могат да предложат това, защото не им позволяват структурата и начинът на финансиране. В България има голям преподавателски потенциал за всеки предмет, който възрастните биха искали да изучават. Възрастните се държат по различен начин -много по-мотивирани са, когато учат, много по-критични са и искат да говорят. Затова преподавателите трябва да бъдат диалогични. Тук е мястото да отбележа: обещавам, че хора от Министерството на образованието няма да работят в такова заведение.

В подобен колеж могат да се включат още две групи - възрастни чужденци и млади български студенти. Страната ни е чудесна дестинация за хора със здравословни проблеми. Пенсионери от чужбина ще могат да съчетаят възстановяването и обучението. От друга страна, млади хора от други висши учебни заведения ще могат да общуват с нашите и чуждите пенсионери,да правят сравнителни изследвания и да получат нужните им кредити по техните базови специалности - психология, история, медицина, антропология и т.н.

- Как ще се издържа такъв университет?

- Няма да е с държавни пари. Основно може да се разчита на европейско финансиране от оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, която изрично акцентира върху обучението за цял живот. Такова учебно заведение мотивирано ще поеме тези евросредства и всички пари ще са по предназначение. Таксите за чужденци ще бъдат по-високи от тези за българските пенсионери. Ще има и дистанционна форма за обучение.

- Защо в Хасково?

- Защо не в Хасково? Там имат амбиция да създадат местно висше заведение - колеж, и имат възможности. Там са Хасковските минерални бани, на 2 ч. от града са Истанбул, Бяло море, Черно море. Хасково е удобно за посещение на групи от Гърция и Турция. Но идеята може да се приложи и в северозападния регион например.

- Противниците на идеята задават въпроса: каква е ползата на обществото от усвоените знания и умения на възрастните хора?

- Този въпрос е подобен на друг: „Какъв е смисълът да отглеждаме дечица с увреждания?" Като нацистите ли ще сме? Не става дума за хуманизъм, а за стотици хиляди хора с огромен жизнен опит, които имат потребности и могат да бъдат по-активни. С подобен колеж ще запалим надеждата, че могат да бъдат полезни. А това е от обществена значимост.

- Предлагате в това заведение да се обучават геронтолози. Населението ни бързо застарява, а геронтолозите в страната са един-двама. Не е ли редно и на други места да се обучават гериатри?

- Гериатрия може да има навсякъде, особено в медицинските университети, но питайте ректорите им защо не обучават такива кадри. ВУЗ-овете сами решават, защото са автономни. Гериатрията е част от геронтологията и може да включва възрастова психология, философия, право, икономика, здравните проблеми, защо не пластична хирургия. Тя е наука, изкуство и хуманизъм, слети в едно.

 

Вестник „Трета възраст“ - 10 стр.

Ема ИВАНОВА

Фотограф: blindspot.bg

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“