ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН КОСТАДИНОВ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: НИКОГА НЯМА ДА РАЗБЕРА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПОДКРЕПЯТ ШАМПИОНИТЕ СИ

Начало » Последни публикации

26.03.2015

Г-н Заместник-министър, защо България поиска партньорска проверка от Европейската комисия и я получи? Кой ще я извърши?

– Според европейските показатели сме на последно място в областта на науката и иновациите. Затова сме назад и в класацията за конкурентоспособност. Основен проблем е, че не разглеждаме и управляваме науката и иновациите като единна система. Спечелихме подкрепата по „Хоризонт 2020“ за партньорска проверка, защото предложението ни беше обосновано, защото заявихме твърда политическа воля за реформи в националната система „Наука и иновации“ и защото бяхме в началото на правителствения мандат.

Ръководител на екипа от проверяващи ще бъде проф. Соте – ректор на Университета в Маастрихт, Холандия. Той ще работи заедно с имена в науката и иновациите от правителствените и академичните среди на Испания, Полша, Португалия, Англия, Германия и Норвегия.

– Какви резултати очаквате?

– Да се оцени националната система „Наука и иновации“ и да ни представят резултатите от тази оценка. Да ни се покажат пропуските и грешките, какво и къде още трябва да се направи. За да има ефект, трябва да разглеждаме науката и иновациите като скачени съдове. Науката сама за себе си не е полезна, ако не влезе в икономиката, в обществото, в здравето, във всеки дом.

Очакваме и съвети как да осигурим възпроизводството и развитието на научните кадри. Не е тайна, че все по-малко млади хора се насочват към науката.

 

– Науката е в земеделието, здравеопазването, в екологията, в икономиката, навсякъде. Но това са различни министерства. Ще преодолеем ли типично българската черта всеки да тегли чергата към себе си?

– България е сред малкото страни без агенция за научни изследвания, която да интегрира и провежда общата национална политика в областта на научните изследвания. Сега, когато говорим за наука в периметъра на МОН, разбираме най-вече науката във висшите училища и БАН. Селскостопанската академия е част от Министерството на земеделието и храните. Икономическото министерство се грижи за иновациите. 8 научни института, от които половината са търговски дружества, се занимават с науката в областта на здравеопазването. За съжаление, няма кой да прави конкурентоспособна наука в областта на транспорта.

В ОП „Транспорт“ има приоритетна ос за наука и иновации, но дали се  програмира и управлява, е актуален въпрос.

 

– Това ли ще е задачата на новата агенция?

– Задачата на бъдещата Агенция за насърчаване на научните изследвания е да интегрира цялостната национална политика за научни изследвания във всички сфери. Идеята е тя да бъде към МОН. Очакваме партньорската проверка да оцени проекта за създаването й и да ни направи съответните препоръки.

Дирекция „Наука“ на МОН ще координира политиките на всички подобни дирекции в останалите министерства.

 

– В структурата на агенцията ще има бюро за подпомагане на учените за участие в „Хоризонт 2020“ на ЕС. Имаме ли отстъпление в представянето си в последните издания на рамковите програми?

– От участие в 7. Рамкова програма печелим близо 100 млн. евро. Така че не можем да говорим за отстъпление. Сигурно ще отстъпим в „Хоризонт 2020“, ако не вземем мерки, защото програмата е само за най-добрите.

Ахилесовата ни пета е управлението на проектите. Ако някой спечели проект, след това полага големи усилия, за да го изпълни, и не среща подкрепа от ръководството на институцията, в която работи. Добър пример за силен административен капацитет за работа с проекти от европейски и национални програми и фондове е Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН.  Софийският университет, който е на второ място след БАН по брой проекти, бе санкциониран за допуснати грешки при администрирането на някои проекти.

 

– Възможно ли е партньорската проверка да се превърне в приятелски огън? Все пак се разпределят 80 милиарда евро?

– 80-те милиарда се разпределят на базата на конкурсен принцип. В  него дори и да са вкарани някои елементи на некоректност, той е все пак изпитан и ефективен начин за финансиране на научни изследвания с публични  средства. Печели този, който е конкурентоспособен. Партньорската проверка цели да подобри нашата система „Наука и иновации“ с независима оценка и препоръки и така да я направи конкурентоспособна.

 

– А какво ще направим, за да свържем науката и иновациите?

– Предвиждаме координирано управление на двата процеса – наука и иновации, чрез Съвета за интелигентен растеж. Този съвет е част от плана за действие, който трябва да изпълним, за да стартират двете оперативни програми – за наука и за иновации.

 

– Ще има ли нова сесия на Фонд „Научни изследвания“ и ще надзърне ли партньорската проверка във Фонда?

– И тази година ще има сесия и вече е предвиден бюджет. Финализираме и новия правилник, по който ще работи Фондът. Фондът също ще бъде оценен от партньорската проверка.

Най-големият ни проблем е, че финансираме научни изследвания, които не са ориентирани към резултатност, и нямаме индикатори, които да я наблюдават, контролират и оценяват. Не е ясно например какви са резултатите от близо 8-те млн. лв. (на стойност половината от бюджета на Фонда за тази година), които се дават годишно за научни изследвания във висшите училища.

Има отчети, но не и резултати. Един университет е реализирал 240 проекта за една година, за които е получил 230 хил. лв., но ги няма резултатите.

Каква е равносметката – за 1 година 31 висши училища са получили 7,8 млн. лв. за научни изследвания. Резултатите са 5 патента и 15 подадени заявки за патенти. Едва 18 от тези 31 университета имат статии, различими в световните бази данни като SCOPUS. А само 8 имат патенти… Тогава за научни изследвания ли са тези пари?

Наливаме вода в пясъка. Финансираме научните изследвания във висшите училища на базата на брой студенти, като дори те не са включени в тях.

Университетът в Льовен например получава 50 млн. евро годишно, само че срещу конкретни, значими за обществото резултати от научната си дейност през предходната година.

 

– Ще имаме ли индикатори за оценяване на научния продукт?

– Това също е сред задачите на партньорската проверка. Такива индикатори бяха въведени в БАН след международната оценка и системата работи, когато директорите държат на тези препоръки  и предложени индикатори за резултатност.. Имаме добри примери и лоши практики, разбира се.

 

– Имаме ли шанс в „Хоризонт 2020“?

– Нека да гледаме на „Хоризонт 2020“ като на олимпийски игри. Малцина ще спечелят. Конкуренцията е изключителна.

За да спечелим, трябва да изградим екипи, да създадем центрове около водещите изследователи, които са печелили досега. Те имат опит и са разпознаваеми – печелят, защото са печелили преди това. Затова политиката и на институти, и на университети трябва да бъде в помощ на печелилите. Никога няма да разбера тези, които не подкрепят шампионите си.

 

Визитка

Научните интереси на проф. д-р Костадин Костадинов са в областта на роботиката и автоматизация с приложение в микро- и нанотехнологиите, биологията. Ръководил е екипи, изпълняващи проекти, финансирани по програми на ЕС СІР, 4., 6. и 7. Рамкова програма, INTERREG IIIc, DFG и Фонд „Научни изследвания“. Автор и съавтор е над 100 публикации, книги, 12 патента и 5 заявки за патенти.

Проф. Костадинов е носител на наградата „Питагор“ за разработване на роботи и технология за микро- и нанотехнологични приложения. Той е Senior Member на IEEE “Robotics and Automation” Society (от 1999).

 

 

Вестник „Аз Буки”, бр. 13/2015, 26.03 – 1.04.2015

 

Татяна Дикова

 

Снимка Красимир Свраков

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“