ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН КОСТАДИНОВ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: НИКОГА НЯМА ДА РАЗБЕРА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПОДКРЕПЯТ ШАМПИОНИТЕ СИ

Начало » Последни публикации

26.03.2015

Г-н Заместник-министър, защо България поиска партньорска проверка от Европейската комисия и я получи? Кой ще я извърши?

– Според европейските показатели сме на последно място в областта на науката и иновациите. Затова сме назад и в класацията за конкурентоспособност. Основен проблем е, че не разглеждаме и управляваме науката и иновациите като единна система. Спечелихме подкрепата по „Хоризонт 2020“ за партньорска проверка, защото предложението ни беше обосновано, защото заявихме твърда политическа воля за реформи в националната система „Наука и иновации“ и защото бяхме в началото на правителствения мандат.

Ръководител на екипа от проверяващи ще бъде проф. Соте – ректор на Университета в Маастрихт, Холандия. Той ще работи заедно с имена в науката и иновациите от правителствените и академичните среди на Испания, Полша, Португалия, Англия, Германия и Норвегия.

– Какви резултати очаквате?

– Да се оцени националната система „Наука и иновации“ и да ни представят резултатите от тази оценка. Да ни се покажат пропуските и грешките, какво и къде още трябва да се направи. За да има ефект, трябва да разглеждаме науката и иновациите като скачени съдове. Науката сама за себе си не е полезна, ако не влезе в икономиката, в обществото, в здравето, във всеки дом.

Очакваме и съвети как да осигурим възпроизводството и развитието на научните кадри. Не е тайна, че все по-малко млади хора се насочват към науката.

 

– Науката е в земеделието, здравеопазването, в екологията, в икономиката, навсякъде. Но това са различни министерства. Ще преодолеем ли типично българската черта всеки да тегли чергата към себе си?

– България е сред малкото страни без агенция за научни изследвания, която да интегрира и провежда общата национална политика в областта на научните изследвания. Сега, когато говорим за наука в периметъра на МОН, разбираме най-вече науката във висшите училища и БАН. Селскостопанската академия е част от Министерството на земеделието и храните. Икономическото министерство се грижи за иновациите. 8 научни института, от които половината са търговски дружества, се занимават с науката в областта на здравеопазването. За съжаление, няма кой да прави конкурентоспособна наука в областта на транспорта.

В ОП „Транспорт“ има приоритетна ос за наука и иновации, но дали се  програмира и управлява, е актуален въпрос.

 

– Това ли ще е задачата на новата агенция?

– Задачата на бъдещата Агенция за насърчаване на научните изследвания е да интегрира цялостната национална политика за научни изследвания във всички сфери. Идеята е тя да бъде към МОН. Очакваме партньорската проверка да оцени проекта за създаването й и да ни направи съответните препоръки.

Дирекция „Наука“ на МОН ще координира политиките на всички подобни дирекции в останалите министерства.

 

– В структурата на агенцията ще има бюро за подпомагане на учените за участие в „Хоризонт 2020“ на ЕС. Имаме ли отстъпление в представянето си в последните издания на рамковите програми?

– От участие в 7. Рамкова програма печелим близо 100 млн. евро. Така че не можем да говорим за отстъпление. Сигурно ще отстъпим в „Хоризонт 2020“, ако не вземем мерки, защото програмата е само за най-добрите.

Ахилесовата ни пета е управлението на проектите. Ако някой спечели проект, след това полага големи усилия, за да го изпълни, и не среща подкрепа от ръководството на институцията, в която работи. Добър пример за силен административен капацитет за работа с проекти от европейски и национални програми и фондове е Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН.  Софийският университет, който е на второ място след БАН по брой проекти, бе санкциониран за допуснати грешки при администрирането на някои проекти.

 

– Възможно ли е партньорската проверка да се превърне в приятелски огън? Все пак се разпределят 80 милиарда евро?

– 80-те милиарда се разпределят на базата на конкурсен принцип. В  него дори и да са вкарани някои елементи на некоректност, той е все пак изпитан и ефективен начин за финансиране на научни изследвания с публични  средства. Печели този, който е конкурентоспособен. Партньорската проверка цели да подобри нашата система „Наука и иновации“ с независима оценка и препоръки и така да я направи конкурентоспособна.

 

– А какво ще направим, за да свържем науката и иновациите?

– Предвиждаме координирано управление на двата процеса – наука и иновации, чрез Съвета за интелигентен растеж. Този съвет е част от плана за действие, който трябва да изпълним, за да стартират двете оперативни програми – за наука и за иновации.

 

– Ще има ли нова сесия на Фонд „Научни изследвания“ и ще надзърне ли партньорската проверка във Фонда?

– И тази година ще има сесия и вече е предвиден бюджет. Финализираме и новия правилник, по който ще работи Фондът. Фондът също ще бъде оценен от партньорската проверка.

Най-големият ни проблем е, че финансираме научни изследвания, които не са ориентирани към резултатност, и нямаме индикатори, които да я наблюдават, контролират и оценяват. Не е ясно например какви са резултатите от близо 8-те млн. лв. (на стойност половината от бюджета на Фонда за тази година), които се дават годишно за научни изследвания във висшите училища.

Има отчети, но не и резултати. Един университет е реализирал 240 проекта за една година, за които е получил 230 хил. лв., но ги няма резултатите.

Каква е равносметката – за 1 година 31 висши училища са получили 7,8 млн. лв. за научни изследвания. Резултатите са 5 патента и 15 подадени заявки за патенти. Едва 18 от тези 31 университета имат статии, различими в световните бази данни като SCOPUS. А само 8 имат патенти… Тогава за научни изследвания ли са тези пари?

Наливаме вода в пясъка. Финансираме научните изследвания във висшите училища на базата на брой студенти, като дори те не са включени в тях.

Университетът в Льовен например получава 50 млн. евро годишно, само че срещу конкретни, значими за обществото резултати от научната си дейност през предходната година.

 

– Ще имаме ли индикатори за оценяване на научния продукт?

– Това също е сред задачите на партньорската проверка. Такива индикатори бяха въведени в БАН след международната оценка и системата работи, когато директорите държат на тези препоръки  и предложени индикатори за резултатност.. Имаме добри примери и лоши практики, разбира се.

 

– Имаме ли шанс в „Хоризонт 2020“?

– Нека да гледаме на „Хоризонт 2020“ като на олимпийски игри. Малцина ще спечелят. Конкуренцията е изключителна.

За да спечелим, трябва да изградим екипи, да създадем центрове около водещите изследователи, които са печелили досега. Те имат опит и са разпознаваеми – печелят, защото са печелили преди това. Затова политиката и на институти, и на университети трябва да бъде в помощ на печелилите. Никога няма да разбера тези, които не подкрепят шампионите си.

 

Визитка

Научните интереси на проф. д-р Костадин Костадинов са в областта на роботиката и автоматизация с приложение в микро- и нанотехнологиите, биологията. Ръководил е екипи, изпълняващи проекти, финансирани по програми на ЕС СІР, 4., 6. и 7. Рамкова програма, INTERREG IIIc, DFG и Фонд „Научни изследвания“. Автор и съавтор е над 100 публикации, книги, 12 патента и 5 заявки за патенти.

Проф. Костадинов е носител на наградата „Питагор“ за разработване на роботи и технология за микро- и нанотехнологични приложения. Той е Senior Member на IEEE “Robotics and Automation” Society (от 1999).

 

 

Вестник „Аз Буки”, бр. 13/2015, 26.03 – 1.04.2015

 

Татяна Дикова

 

Снимка Красимир Свраков

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“