ЗАПОЧНАХА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОБСЪЖДАНИЯ НА УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ ЗА II, VI И VIII КЛАС

Начало » Последни публикации

15.02.2016

Първите обществени обсъждания на новите учебни програми по български език и литература и история  и цивилизации за втори, шести и осми клас започнаха днес във Враца с участието на директори, учители, родители и експерти от областите Враца, Монтана, Видин, Плевен и София-област. В дискусиите, освен експерти от дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“, участва и заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов.

Стаматов коментира, че сроковете за обсъждане на програмите за трите класа са кратки, но това се налага от факта, че за изготвянето на качествени учебници в Закона за предучилищното и училищното образование  също са разписани ясни срокове. За да има добри учебници за учебната 2017/2018 г., когато ще влезе в сила реформата за втори, шести и осми клас, трябва да намерим съгласие по учебните програми сега до средата на март, посочи той. По думите му до момента към Министерството на образованието и науката не са подадени никакви писмени становища.

Заместник-министърът беше категоричен, че законът няма да се отлага и сроковете ще се спазят. Този закон буксуваше 15 години - тъкмо тръгне и се връща, не можем да си позволим това повече, законът е факт и сроковете ще бъдат спазени, заяви той.

Над 696 000 записани ученици има в края на първия учебен срок в цялата страна, но 5491 са заминалите за чужбина  за този срок. Тези деца едва ли ще се върнат, ако всички ние от българската образователна система не я променим, за да предоставя възможности на децата, каза Стаматов. Той коментира още, че децата винаги ще са с една крачка напред с технологиите, но забраната за телефоните трябва да важи за всички училища.

Акцент в представената от Министерството презентация беше фактът, че с новите учебни програми от пети до десети клас се създава ясна връзка както в надграждането на знанията по самия предмет, така и между различните предмети.

Българска литература ще се изучава повече от четири години - изцяло в VII, X, XI и XII клас, но също и с отделни текстове в останалите класове. Досега такъв акцент върху българската литература не е имало и разпределениeто ще се фокусира именно върху нея заради външното оценяване, посочиха още експерти от МОН.

За първи път в програмата е разписано ясно разпределение между часовете за литература и часовете по български език. Това ще реши проблемите с грамотността. Обособени са часове и за комуникационни способности по няколко часа седмично, за да може децата да добият умения и за справянето си като граждани в реални ситуации. 

В дискусията бяха обсъдени и творбите в шести клас, които породиха обществени спорове. От МОН посочиха, че „История славянобългарска“ ще се учи в първия гимназиален етап по литература, както и по история и цивилизация в прогимназиалния и първия гимназиален етап. "Родната реч" на Иван Вазов ще се преподава в началния етап, а "Хайдути" на Христо Ботев в пети клас. Обсъждания имаше относно сложността на произведението на Елин Пелин "Косачи" за шести клас, като участващите в дискусията се обединиха около разбирането, че разказът трябва да остане в програмата. Много учители посочиха, че в тази възрастова група е важно у децата да се създават и общочовешки ценности.

Обсъжданията за програмите по история и цивилизации продължават днес следобед във Враца.

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“