МЕГЛЕНА КУНЕВА: МОЯ ЦЕЛ Е ВРЪЩАНЕ НА АВТОРИТЕТА НА УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ

Начало » Последни публикации

28.04.2016

- Уважаема г-жо Вицепремиер, да започнем с въпроси за подготовката на българското Председателство на Съвета на ЕС. Кои са основните инициативи, около които се обединява тройката - Великобритания, България, Естония, във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.?

- Изключително съм благодарна, че започваме именно с този въпрос. Председателството дава големи възможности за страната ни - от една страна, да се покажем като зрял и отговорен член на ЕС, да докажем своите дипломатически и организационни способности, а от друга - да рекламираме България като място за туризъм и инвестиции. Факт е, че новите страни членки печелят изключителна популярност по време на своите председателства и това има директно финансово измерение. Латвия например е изчислила, че приходите за страната, като туризъм и директни инвестиции, пряко свързани с Председателството, са възлезли на над 60 млн. евро. Колкото до конкретния ви въпрос за общи инициативи в рамките на тройката, освен общите приоритети едно от нещата, които обсъждаме в момента, е да проведем първото дигитално нехартиено (paperless) председателство. Това, разбира се, е по инициатива на Естония, която, знаете, е една от страните с най-развито електронно правителство. Но ако го наложим като стил по време на Председателството, бихме могли след това да приложим модела и в българската администрация. Други съвместни инициативи са общи културни събития. Разбира се, всяка от държавите ще има своя собствена културна програма - ние сме много различни страни, с различно културно и историческо наследство, и всяка ще се опитва да представи своите силни страни, но бихме могли да имаме общи проекти, особено за регионите извън ЕС, като Китай и Индия.

- Има ли очертани приоритети, които ще бележат нашето Председателство?

- Окончателното финализиране на приоритетите ще се случи догодина и ще бъде съобразено със стратегическия дневен ред на Европейския съюз. За съжаление обаче, животът е много динамичен и е възможно на дневен ред да излязат приоритети, породени от глобалните събития. Очаквам миграцията да остане силна тема просто защото това е въпрос, който не може да бъде решен така лесно. За България неизбежно приоритет ще бъде и европейската интеграция на Западните Балкани. Една страна е силна, когато и съседите й са силни и стабилни, а членството е онова, което дава именно тази перспектива. Затова е наш дълг да се фокусираме и в тази посока, защото няма кой друг да го направи, а е в наш интерес.

- На какъв етап са други акценти от подготовката: административен капацитет, комуникационна стратегия, културна програма, логистика...?

- Движим се по план и сме доста напреднали. Миналата година приключихме подготвителната работа, планирането и сега вече сме в етапа на изпълнението. Има готов проект за реконструкцията на НДК - това е добре, защото сградата ще може да се ползва след това и за конгресен туризъм. Има ясна програма за обучения - установено е кой точно служител от какви курсове има нужда - било по езици, било по дипломатически умения. Обученията ще започнат активно в средата на годината, като тези за езиците са първи. Имаме предварителен календар на събитията - в България ще има около 160 събития за шест месеца: работни срещи, неформални съвети на министрите, културни мероприятия. Изготвяме богата културна програма - искам да представим страната си изключително добре, ние имаме прекрасни таланти и те трябва да бъдат разпознавани и в чужбина. В близките месеци ще бъде обявен конкурсът за лого и ще се радвам много, ако в него се включат млади хора, ученици от художествените училища. Сайтът eu2018bg.bg вече работи и на него може да намерите и по подробна и актуална информация за всичко.

- Бихте ли набелязали параметрите на гражданското измерение на Българското председателство?

- Провеждаме редовно срещи с различни неправителствени организации. Радостното е, че в България има много млади образовани хора, които се вълнуват не само от Председателството, но и изобщо от това България да е достоен член на ЕС, от процесите в Съюза изобщо. Ние ще продължим активния диалог с тях, защото Председателството е време за създаване на мрежи между различните организации от България и другите страни в ЕС. Те могат да правят своите събития и да дават добавена стойност. Отделно планираме много сериозно сътрудничество с университетите - студентите, които сега са втора година „Европеистика" например, биха били много полезни като доброволци по време на събитията. За тях това ще бъде чудесен опит, а за нас - голяма помощ.

- Мястото на науката и образованието - Ваши ресори като министър, при подготовката за 2018 г.?

- Науката е изключително важен приоритет по принцип за Европа, защото само иновациите и изследванията могат да поддържат икономиката й конкурентоспособна. Именно това очаквам да е една от силните теми по време на нашето Председателство. Както казах, имаме план за безхартиено председателство, това също е иновация и всякакви идеи и разработки са повече от добре дошли. В рамките на нашето трио трябва да се разработи следващата Рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации за периода 2021 - 2028 г. Друг приоритет ще бъде укрепването на публично-частното партньорство, включително преразглеждане на регулациите за държавни помощи, както и задълбочаване на отворения достъп до данни и научни резултати. Цел ще бъде и сближаването на старите и новите страни членки въпреки обхвата на програма „Хоризонт 2020". Ще работим и за насърчаване на научните изследвания в областта на ученето през целия живот

- Направихте впечатляващи по интензитет срещи с учителството. Започнахте активен диалог и с родителски организации. Какво научавате от тях?

- За мен е много важно да чуя учителите от първа ръка, не някой да ми препредава информацията. Искам да разбера как гледат те на новия закон, познават ли го, къде трябва да подпомогнем с допълнителна информация и квалификации, кои са най-големите страхове. Разбира се, важно е и да знам кои са проблемите им извън новостите на закона. Поставяме детето в центъра на образователната система, нали за него се прави всичко. Но според мен учителят е централната фигура, той е онзи, който може да преведе учебника, да намери правилния подход за различните деца, да събуди любопитството. Моята политическа задача, като министър на образованието и науката, е да положа всички възможни усилия за връщането на авторитета на учителската професия в България. Затова и правя всички тези срещи, затова и ще направим Учителския събор през юни. Разбирам колко е важно финансовото измерение, но по време на срещите научавам, че не е единственото - важно е също учителите да усещат подкрепата на Министерството, да виждат възможности за развитие. Такива има много през Оперативната програма и ще направим всичко възможно те да стигнат до максимален брой училища и учители. Бих искала да използвам случая и да пожелая на българските учители светли Великденски празници, както и хубав месец май - месецът, през който те виждат плодовете на своя труд.

- От 1 август образованието работи по правилата на новия Закон за училището. Проявявате ясна политическа воля обществото ни да бъде подготвено. Какви конкретни стъпки сте набелязали в това отношение за оставащите три месеца?

- Като споменахте обществото, бих искала да отправя едно ясно послание, което няма връзка нито със сегашния, нито с новия закон. Агресията в обществото ни, която се вижда и в училищата, и в отношението на родителите към учителите, е нещо недопустимо и срещу нея ще се борим с всички сили. Затова е толкова важно да говорим колкото се може повече колко важен за развитието на здраво общество е българският учител. Иначе по отношение на закона стъпките са ясни: в следващите два месеца ще представим държавните образователни стандарти - онези, които ще направят закона работещ. Вече са готови четири, след Великден представяме проектите за институциите и документите, седмица по-късно - за статута на учителите, наредбата за квалификация на учители, след това за приобщаващото образование и т.н. Ще направим максималното да запознаем учителите с всички новости - през регионалните инспекторати и с информация на сайта. Ще направим и гореща линия за въпроси на учители, свързани със Закона. Предвиден е и график за обучения през цялото лято.

- Професионалното ни образование - накъде?

- Това е следващата задача на МОН след влизането на Закона за предучилищното и училищното образование в сила и плавното му прилагане. Бих казала, че професионалното образование е една от най-важните теми за българското общество и трябва да направим максималното, за да заработи добре. Първото нещо, което ще направим и по което вече работим, е да създадем връзки между общините, бизнеса и професионалните училища. Трябва да е ясно, че в дадената община има такива и такива предприятия, да знаем плановете им за развитие и да е ясно от какви работници ще има нужда в бъдеще. Тоест да дадем перспектива на младите хора - да е ясно, че завършването на професионална гимназия им дава реална възможност да си намерят работа впоследствие. Другата, по-трудна, задача е да направим професионалното образование желано и привлекателно. За съжаление, масовизацията на висшето образование направи така, че настройката на обществото ни е, че почти всеки може да се запише в университет и че само университетската диплома дава шансове. А това не е така и бизнесът ще го потвърди. В момента фирмите изпитват изключително остър глад от кадри, и то не висшисти, някои от тях имат свои програми за обучение. Целта е да привлечем максимално кадри в процеса и индустрията, затова и в следващите седмици ще правим много обсъждания, за да стигнем заедно до най-правилните решения.

- Академичната общност застава зад реформите във висшето образование. С какво продължават те?

- Радвам се, че реформите се приемат. Разбира се, има съпротива, но това е неизбежно, като при всяка друга реформа. Но е факт, че в българските университети се произвеждат кадри, които после не се реализират и това трябва да бъде променено. Приеха се промени през март в Закона за висшето образование, с което се обвърза качеството в университетите с финансирането. Скоро ще бъде представена и оценката на въздействие за всяко от висшите училища. МС гласува решението за броя на студентите, което е първата стъпка. Предстоят обсъждания на внесения законопроект за развитие на академичния състав, както и нов пакет промени в Закона за висшето образование в посока усъвършенстване модела на акредитация. Всички те ще бъдат съобразени със Стратегията за развитие на висшето образование в България.

- И последен въпрос, макар че темата е приоритетна - предстоящото в реализацията на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж"?

- Очакваме в близките седмици да приключим с акредитацията на Управляващия орган по Програмата. Това беше забавено, но новият екип навакса много бързо. Приключваме и с подготвителните дейности за проекта „Твоят час", който е на стойност 140 млн. лева. За съжаление, имаше сериозно изоставане и тази година училищата няма да могат да се възползват от него. Знам, че се чака с нетърпение, затова целта ни е да го стартираме максимално бързо, през лятото да се подготвят проектите в училищата и от 15 септември да върви паралелно с новата учебна година. За мен е много важно да се развиват и трите оси на Програмата едновременно - те са изключително важни не само за образованието, но и за икономиката на страната. Вярвам, че зам.-министър Киряков, който има изключителен опит в управлението на евросредства, ще направи именно това - паралелно да форсира и трите оси, без да е пристрастен към една или друга сфера, точно защото е човек извън системата. Най-важното е Програмата да се управлява професионално и прозрачно.

***

в. Азбуки - стр. 1, 8, 17

Интервю на Надя Кантарева и Татяна Дикова

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“