ОСМОТО ИЗДАНИЕ НА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ „ПИТАГОР“ 2016 ОТЛИЧИ ВОДЕЩИ УЧЕНИ

Начало » Последни публикации

19.05.2016

В глобализирания свят, в който живеем, все повече се нуждаем от най-съвременни знания и технологии, за да бъдат преодолени нарастващите социални и икономически предизвикателства. Примерите за това са свързани със здравеопазването, застаряването, околната среда, климата, енергийните ресурси, сигурността и  разбира се, с растежа и трудовата заетост. Като политик вярвам, че за решения трябва да осланяме на науката. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева при откриването на церемонията по присъждането на годишните награди за принос в развитието на науката „Питагор“ 2016.

Пред събралите се ръководители на научни институти, лаборатории, на висши училища Кунева съобщи, че в близки дни предстои да се оповести проектът на Стратегията за развитие на научните изследвания до 2025 г., разработен от Министерството на образованието и науката заедно с представители на научната общност.  Амбициозният ангажимент на Стратегията е за значителен ръст на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в България, включително и пред Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” с 500 млн. лева до 2020 г. и постигането на 0,45% на публичните разходи за НИРД от БВП до 2020 г.

Министърът каза още, че е  важно да се насърчава и завръщането и включването на висококвалифицирани български учени, работещи в научни институции в чужбина, като се осигури подкрепа и за съвместна работа между българската научна диаспора и научните организации у нас чрез въвеждане на специализирани схеми.

Накрая, но не на последно място, основна цел ще бъде постигането на система за сътрудничество между науката и бизнеса и по-добрата предприемаческа ориентация и начин на мислене чрез изграждане на нови съвместни програми за научни изследвания и иновации.

Вицепремиерът Кунева връчи награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката на: акад. дфзн Петър Кралчевски, за постижения в областта на физико-химията и науката за колоидите и на проф. доктор на изкуствознанието, чл.-кореспондент на БАН Елка Бакалова-Лазарова за нейната научна, преподавателска и обществена дейност, както и за изследванията й в областта на средновековното византийско и българско изкуство. От вицепремиера Кунева специалната награда „Питагор“ за значим принос на български учен, работещ в чужбина  пое проф. Таньо Попминчев, доктор по физика, водещ експерт в областите на атосекундната квантова физика и екстремалната нелинейна оптика.

На церемонията присъстваха представители на изпълнителната власт, бивши министри на образованието и науката, носители на наградата „Питагор“ от предишни конкурси на МОН.

 

Пълна информация за получилите награди на церемонията:

 

НАГРАДИ „ПИТАГОР“ 2016 ГОДИНА

ГОЛЯМА НАГРАДА „ПИТАГОР“ ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА НАУКАТА

(ДВАМА НОСИТЕЛИ НА НАГРАДАТА):

Акад. дфзн Петър Атанасов Кралчевски работи в областта на физико-химията и науката за колоидите. Носител е на високи отличия от Софийския университет, БАН и Министерството на образованието и науката.  Зам.- председател е на европейска COST акция за приложение на колоидната химия в нанотехнологиите и секретар на „Европейското общество по колоиди и повърхности“. Автор е на 197 публикации, намерили широк отзвук в международната научна литература. В периода 2013-2015 г. е ръководител на 14 индустриални проекта, чиито резултати са използвани за разработване на промишлени образци и продукти. Акад. Петър Кралчевски има съществени и оригинални приноси към физико-химията на течните повърхности и мицеларните разтвори, както и към механиката и термодинамиката на изкривени междуфазови граници и мембрани с отчитане приноса от повърхностните моменти.

Проф. доктор на изкуствознанието, чл.-кореспондент на БАН Елка Бакалова-Лазарова посвещава цялата си научна, преподавателска и обществена дейност на изследванията в областта на средновековното византийско и българско изкуство, както и на опазването на паметниците на културата от съответния период. Автор е на 198 публикации, цитирани над 500 пъти в национални и международни издания. Носител е на почетния знак на БАН „Марин Дринов“ за изключителен принос в развитието на хуманитаристиката. Повече от 10 г. е експерт на ИКОМОС към ЮНЕСКО и изпълнява мисии, свързани с включването на важни манастири в Листата на световното културно наследство. Проф. Елка Бакалова има ярък принос в утвърждаването на модерни методологични основи на българското медиевистично изкуствознание.

ГОЛЯМА НАГРАДА „ПИТАГОР" ЗА МЛАД УЧЕН

Гл. ас. д-р Антония Валериева Тончева, представител на  Института по полимери на БАН, разработва изследвания с приложна насоченост в Лаборатория „Биологично активни полимери“. През последните три години научните й изследвания са фокусирани върху получаването на микро- и нановлакнести материали от биологично съвместими и резорбируеми полимери за приложение в медицината и фармацията. Специализира в Лаборатория по полимерни и композитни материали в Университета Монс, Белгия по програма BEWARE Fellowships Academia, съфинансирана от Хоризонт 2020, програма Marie Skłodowska-Curie actions. В периода 2013-2015 г. има 9 научни публикации, поместени в международни издания с импакт фактор, и цитирани повече от 90 пъти. Участва в редица национални и международни научни проекти и форуми с устни и постерни съобщения или като поканен водещ. Отличена е с наградата „проф. Иван Шопов“ за изявен млад учен в областта на полимерите от Съюза на химиците в България. Д-р Тончева е член на колектив с ръководител чл.-кор. дн Илия Рашков, който през 2014 г. получава награда за високи научни постижения в направление „Нанонауки, нови материали и технологии” в Конкурса за високи научни постижения на учени и колективи от БАН, посветен на 145-годишния юбилей на Академията. Наградата е за създаване на ново поколение микро- и наноструктурни полимерни материали чрез развитие на авангардната технология „електроовлакняване“.

НАГРАДА „ПИТАГОР”  ЗА УТВЪРДЕН  УЧЕН В ОБЛАСТТА НА ПРИРОДНИТЕ И ИНЖЕНЕРНИТЕ  НАУКИ  

Проф. инж. Владимир Божинов Божинов, доктор на химическите науки, е ръководител катедра „Органичен синтез и горива“ при Химикотехнологичен и металургичен университет, София. Научните му изследвания са насочени към функционални флуоресцентни съединения. Проф. Божинов провежда за първи път в България проучвания, свързани с възможността на молекулите да изпълняват логически операции в двоична система. За периода от 2013 до 2015 г. проф. Божинов има 20 научни публикации, поместени в международни издания с висок импакт фактор, цитирани 838 пъти. През последните 3 години е начело на 5 проекта с национално и международно значение. През 2014 г. на Първата интернационална капарика конференция за хромогенни и излъчващи материали“ в Португалия (1st  International Caparika Conference on Chromogenic and Emissive Matherials”,Caparika-Almada, Portugal) проф. Божинов и неговият екип са отличени с първа награда за най-добра работа.

НАГРАДА „ПИТАГОР” ЗА УТВЪРДЕН УЧЕН В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕТО И МЕДИЦИНСКИТЕ НАУКИ”

 

(ДВАМА НОСИТЕЛИ НА НАГРАДАТА)

Проф. Ивайло Людмилов Търнев доктор на медицинските науки, за първи път в света описва две нови наследствени болести – Автозомнодоминантната спинална мускулна атрофия и нова форма на автозомнодоминантната “Cone-rod” дистрофия. Проф. Търнев създава и ръководи Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания към Александровска болница в София. През последните три години установява сътрудничество с редица международни авторитетни научни институции и въвежда и осъществява селективни скринингови програми за редки болести. Създава българска школа по клинична неврогенетика и издига на европейско и световно равнище клиничната неврогенетика у нас. Проф. Търнев въвежда и утвърждава професията „Здравен медиатор“ в България и подготвя медицински кадри от ромската общност. В момента 195 здравни медиатори работят в над 110 общини под негово ръководство. Благодарение на организирани от него подготвителни кандидат студентски курсове и осигуряване на менторство 106 роми учат в медицински университети. За последните три години има 25 публикации в международни научни журнали с висок импакт фактор. Носител е на редица престижни награди, сред които „Златна монета Писменост“ на Съвета на Европейската научна и културна общност за значим принос към развитието на българската наука.

Проф. Ирини Атанас Дойчинова, доктор на химическите науки, е преподавател по физикохимия и фармакокинетика във Фармацевтичния факултет на Медицинския университет. Научните й интереси са в областта на лекарствения дизайн, биоинформатиката и изчислителната химия и биология. За последните три години сред основните й приноси са дизайна на нови структури с активност против туберкулоза и болест на Алцхаймер, както и дефинирането на основни структурни фрагменти и физикохимични свойства, влияещи върху разпределението и елиминирането на лекарствата. В периода 2013-2015 г. проф. Дойчинова има 21 научни публикации в чуждестранни издания с висок импакт фактор. Съавтор е на два учебника и на две монографични поредици. Участва в редица национални и международни научни проекти и е част е от редколегиите на 6 чуждестранни списания. През 2011 г. е отличена с награда "Златна Панацея" за особени приноси при реализацията на преподаването, научноизследователска и експертна дейност в медико-биологичната област.

НАГРАДА „ПИТАГОР” ЗА УТВЪРДЕН УЧЕН В ОБЛАСТТА НА ХУМАНИТАРНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ  НАУКИ

Проф. Веселин Петров Петров, доктор на философските науки, е изпълнителен директор на борда на Международната организация за процесуална философия и съосновател на Европейската организация за процесуална философия. Участва в редколегиите на 2 чуждестранни научни списания. За последните три години основните постижения на проф. Петров са в областта на съвременната процесуална онтология и нейните приложения. Публикациите му в периода 2013-2015 г. са първото цялостно изследване на процесуалната онтология в българската философска литература и сред едни от първите монографични изследвания в конкретната област на приложната процесуална онтология. Изследванията му са фокусирани в развитие на теорията на динамичните и процесуално-релационните онтологии, във философския смисъл на понятието, както и върху приложението на тези онтологии в самата философия и в различни области на науката.

НАГРАДА ЗА НАУЧЕН КОЛЕКТИВ С УСПЕШНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯ НА НАУЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Колективът, с ръководител доц. д-р Георги Борисов Нехризов, на Национален археологически институт с музей при БАН разработва и успешно прилага проекта „Развитие на Археологическа карта на България и усъвършенстване на недеструктивните методи на изследване с помощта на Географски информационни системи“. Във връзка с възлагането на нови устройствени планове на общините в България възниква необходимостта от предоставяне на актуална информация за местоположението и състоянието на археологическите обекти. От 2013-та година до сега екипът на доц. Нехризов е изготвил справки за 103 общини, които включват подробна информация за повече от 7 000 археологически обекта. Като резултат от този проект общините получават данни за локализация, граници, хронологическа и видова определеност на всички известни археологически обекти на тяхна територия. Работата на колектива с ръководител доц. Нехризов осигурява условия за ефективно опазване, научно изследване и бъдеща социализация на археологическите обекти в България.

КАТЕГОРИЯ „НАУЧНА КНИГА“

Доц. д-р Александър Куюмджиев е автор на „Стенописите в главната църква на Рилския манастир“, с обем от 720 страници, издадена през 2015 година от Институт за изследване на изкуствата, София. Книгата е фундаментално научно изследване, в което за пръв път е представена историята на строежа и изписването на главната църква в Рилския манастир. Проучени са много нови документални сведения, по които е възстановена цялостната картина на събитията, съпътствали издигането и изписването на най-представителния паметник на Българското Възрожденско изкуство. Книгата съдържа редица нови хипотези, свързани с манастирската история от по-ранните векове. Коригирани са много грешки и неточности, които са добили гражданственост и създават неточна представа за действителните събития в манастира през ХІХ век. Книгата е спечелила конкурси към Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката и към програма „Помощ за книгата“ на Министерство на културата.

 

НАГРАДА ЗА ФИРМА С НАЙ-МНОГО ИНВЕСТИЦИИ В НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ

Комак медикал“ ЕООД- ОТЛИЧЕНАТА КОМПАНИЯ Е УЧРЕДЕНА ПРЕЗ 1997 ГОДИНА ОТ Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР И ОСНОВАТЕЛ. ФИРМАТА Е СПЕЦИАЛИЗИРАНА ДОГОВОРНА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ОРГАНИЗАЦИЯ. ПРЕДЛАГА ПЪЛЕН КОМПЛЕКТ УСЛУГИ - От Протокола до Финалния доклад през консултиране с регулаторните органи, клинично мониториране, управление на центровете, одити по групата от стандарти GxP, биоанализ (течна хроматография/тандем мас-спектрометрия) (LC-MS/MS), статистика и управление на данни. ИМА ПОКРИТИЕ В 18 ДЪРЖАВИ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА. „КОМАК МЕДИКАЛ“ ЕООД Е ИЗБРАНА И ЗА УЧАСТИЕ В ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ 2020“.

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА ЗНАЧИМ ПРИНОС НА БЪЛГАРСКИ УЧЕН, РАБОТЕЩ В ЧУЖБИНА

Проф. Теньо Веселинов Попминчев, доктор по физика, е утвърден и водещ експерт в областите на атосекундната квантова физика и екстремалната нелинейна оптика. Открива и патентова нов режим за ефективно кохерентно преобразуване на ултравиолетова лазерна светлина в атосекундна рентгенова светлина, публикуван през 2015 година в авторитетното издание “Science”. През последните три години проф. Попминчев е автор на 12 статии, поместени в престижни международни научни списания като Nature Photonics, Physical Review Letters, PNAS, от общо 73 рецензирани статии, цитирани повече от 2600 пъти. В същия период има представени 5 доклада на международни конференции, 2 високо-селективни конферентни презентации, 1 ключова, съществена за съвременните научни достижения, презентация, и 1 престижен пленарен доклад. Публикациите на проф. Попминчев в списание “Science” са цитирани като една от основните мотивации в проектопрограмите за разработване на източници на кохерентна рентгенова светлина от научни фондации и военни департаменти в САЩ и Европа (DARPA, MURI, NSSEFF).

 

КОМПАНИЯТА "ТОМСЪН РОЙТЕРС" И НАУЧНОТО ИЗДАТЕЛСТВО "ЕЛЗЕВИР"

Наградата за научна организация с най-висок брой научни резултати през изминалата година съгласно данните от Web of Science. Наградата се връчи на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Издателството "Елзевир" с награда за най-успешен колектив отчита броя публикации на научните организации съгласно данните в СКОПУС и се проследява тенденцията на значително нарастване на този показател за последните 5 години. Наградата се връчи на Химикотехнологичен и металургичен университет- София.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“