МИНИСТЪР КУНЕВА: ЗАПОЧВА РЕФОРМАТА В НАУКАТА

Начало » Последни публикации

01.06.2016

Започва нова политика за модернизиране на науката чрез обновената Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2025. Това обяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева, която представи основните аспекти в стратегията. Най-големият проблем, който трябва да се реши с нея е демографският. Предлагаме подмладяване на научната общност и привличането на млади учени. Цялостната политика е за промяна, но не чрез закриването на институти и звена, подчерта Кунева. Обновената стратегия е изготвена от работна група, в която влизат учени, представители на университетите и на БАН. В нея са залегнали десетте препоръки на Европейската комисия от партньорската проверка, като България беше първата страна, която поиска подобно проучване, обясни министърът. Ключова дума в стратегията е концентрация - концентрацията на ресурси в научната инфраструктура, чрез която да се постигне добавена стойност за икономиката и обществото. Вицепремиерът обясни, че друг ключов елемент е синергията, т.е. използването на различни източници и инструменти на финансиране, които да водят до конкретни цели. Като пример министър Кунева посочи възможността да решаваме обществени предизвикателства, като социалното предприемачество и въвеждане на информационни технологии на всички нива.

 „По-добра наука за по-добра България 2025 г.“ e визията за развитието на научни изследвания в подкрепа на обществото и икономиката, която министерството на образованието и науката предлага.  Сред основните цели са увеличение на средствата за научни изследвания и иновации до 1,5% от БВП до 2020 г. и достигане на 0,45% публичното финансиране на научните изследвания в България. Залага се на развитието на електронното управление на научноизследователската, развойна и приложна дейност в България. Важна роля играе изграждането на устойчива връзка образование-наука-бизнес като основа за развитие на икономиката, допълни Кунева. Стратегията ще предоставя оптимално използване на публичните инвестиции в научноизследователски инфраструктури. Тя ще развива съвременните изследователски университети и центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания и решаване на значими за страната и индустрията научни задачи, в които ще се концентрират научен състав, финансови ресурси, съвременна научна апаратура и оборудване.

Заместник-министърът проф. Иван Димов обясни, че актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2025 е документ, който е обсъждан месеци наред с водещи български учени, които са извоювали за България научни проекти за десетки милиона евро. Получихме сериозна подкрепа и експертиза от Съвета на ректорите и от БАН, като получихме голям брой предложения, критични бележки и различни гледни точки, заяви проф. Димов и подчерта, че работната група с голямо внимание се е отнесла към всички тях.

Стратегията е базирана на 4 основни принципа:  партньорства в три измерения; допълване и синергия; равнопоставено участие на заинтересованите страни и доверие.  Партньорството в три измерения означава партньорства между научните организации, предприятията, браншови  и социални организации и на гражданското общество, партньорства насочени към координация между министерствата и партньорства между институциите, които разработват и въвеждат политики в областта на науката и иновациите, от една страна, и организациите, извършващи научни изследвания, от друга страна.

Проф. Димов посочи, че актуализираната стратегия се разглежда като необходимо, но недостатъчно условие за развитието на българската наука и за стартирането на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Състоянието на научната инфраструктура в България и изработената от МОН карта на научната инфраструктура бяха представени от Златина Карова, директор на дирекция „Наука“.  Тя поясни, че картата ще бъде активна от утре и чрез нея ще може да се черпи информация за всички научни институти и организации в страната. Тази карта ще позволи на представителите на малкия и средния бизнес да търсят сътрудничество с научните лаборатории и институти за изследване на даден продукт. При кандидатстване с проекти по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, бенефициентите ще имат информация къде вече има подобна апаратура или оборудване, за да няма дублиране, каза Карова.

Заместник-министър Красимир Киряков представи накратко четирите основни стълба, на които е основана обновената стратегия за развитието на научните изследвания. Първият стълб цели повишаване на  публичните инвестиции в научните изследвания. Вторият - реформа в научноизследователската система. Третият - концентриране на научната инфраструктура и изследователския капацитет в значими за икономиката направления и синергията между тях, и четвъртият стълб обхваща развитието на човешките ресурси. Киряков допълни, че от 6-те основни цели, които си поставя стратегията, Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ подкрепя четири от тях.

Проф. Георги Вайсилов, председател на Фонд „Научни изследвания“, съобщи, че в правилника на фонда, който влиза в сила от петък (3 юни 2016 г.), има съществени изменения като се въвеждат специфични  критерии за определяне на оценители, публично представяне на годишния доклад на фонда, ясни правила за провеждане на конкурсите и приемане на дългосрочен план за работа.

 

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“