МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: ОБРАЗОВАТЕЛНАТА РЕФОРМА НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ С РОМАНТИКА И КРАСИВИ СТИХОВЕ ЗА УЧИТЕЛИ, ТРЯБВАТ ПАРИ

Начало » Последни публикации

14.09.2016

Водещ:  Г-жо Кунева, Вашият екип вече очерта новата учебна година като предизвикателна заради всички нововъведения, които идват със Закона за предучилищното и училищно  образование, както и с ОП „ Наука и образование за интелигентен растеж “. Какви очаквания имате от работата с тези предизвикателства, как ще се изправите пред тях?

Меглена Кунева :  Добра подготовка и успех - нищо по-малко от това няма да свърши работа за страната ни днес. Образованието не е тема просто на нашето министерство, на изпълнителната власт и бих казала - не е тема просто на властта. Това е тема на нацията. Според мен няма друго министерство, което толкова много да свързва управлението с ежедневието на хората, с най-високите им мечти. Голяма част от родителите, разбира се, мечтаят - и така трябва да бъде - следващото поколение, нашите деца да могат повече от нас. Други родители се страхуват даже и за по-основното – дали децата ще успеят да задържат това ниво на образование и реализация, което самите те са имали. През това се измерва прогресът – до каква степен децата, следващото поколение успяват да бъдат повече от своите родители във всяка област или в повечето. Това е личният прогрес, личното щастие, но това е и прогресът на страната. Това са не просто очакванията от едно управление, това са очакванията на нацията към самата себе си. Нашият екип - и аз лично съм щастлива от това - можем да го правим – с натрупания опит, с инструментите, които имаме в ръцете си. Да, законът е един от тях, оперативната програма е друг, нека не забравяме и националния бюджет. Те са все инструменти, които трябва да постигнат буквално друго ниво на държавата ни.

Водещ: Споменахте бюджета. Предполагам, че точно при работата по него ще искате образованието да бъде приоритет. Очаквате ли и от кого подкрепа за това, което вече издигнахте като призив от парламентарната трибуна по време на блиц-контрол, а именно - образованието да бъде приоритет №1 и то не за ден-два, а за поне две десетилетия напред?

Меглена Кунева :  Точно така. Нека започнем с това, с което завършихте – поне за две десетилетия напред. Няма страна в света, а в тези месеци много интензивно се запознавах с целия световен опит - кой и как е успял - та, няма страна, която да е успяла, ако това, което се случва в образованието, е въпрос на усилия за четири години. До голяма степен мога да кажа, че не е и за десет. Полша се бори повече от 20 години, за да може сега да бъде посочена като европейската страна, която напредва най-бързо при усъвършенстването на образователната си система. Повече от 20-25 години. Проблемът у нас е първо, постигането на устойчиво съгласие не на думи, а наистина, и второ - търпението. Търпението да видим резултат от нещо, което ще започнем сега, може да не е идеално, но трябва да се връщаме към него всяка година, за да видим как работи, къде има нужда да бъде поправено, да бъде допълнено, нещо да отстраним и така 25 години. Спомнете си хубавия отговор на въпроса: „Как се прави английска ливада?“. Че е много просто - трябва 200 години да я поливаш и подстригваш. Мисля, че при образованието отговорът е валиден. Първо трябва да се създаде и да се подкрепя ценността „образование“, което е огромно национално усилие от всеки, а не при първото разколебаване да започнем да обвиняваме всичко и всички наоколо. Второ, това е реформа, която минава през човек и този човек се нарича учител . В света няма образователна реформа, която да не е осъществена и да не е минала през учителя . Така че направих съзнателен политически избор, когато казах, че учителят е център на нашите усилия. И така трябва да бъде десетилетия напред. Няма и реформа, която се случва без пари. В момента разглеждам много интересен опит. Шотландия, която е била страната с най-добро образователно ниво в Обединеното кралство, в момента има проблеми и изостава от това, което е била, както и в сравнението с Англия. Защо? В изследването ясно се казва, че когато намалиш с 8% изразходваното досега за образование , резултатът не закъснява да се влоши. Не може да караме само на романтика и красиви стихове за българския учител и българското образование, а трябва - ако искаме да почерпим сили от духа - да преведем стиха „Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!“ и да го преведем, колкото и да Ви се струва странно и екзотично, през цифри. На 24 май тези думи ехтят отвсякъде. Какво става няколко месеца по-късно, когато започнем да разглеждаме бюджета? Какво става всеки ден, когато трябва да изберем знанието и просветата, за да укрепим нацията си? Ето това е въпрос, който се задава всяка сутрин, ако наистина искаш да изправиш нацията си на крака. 

Водещ: Вие и Вашият екип обаче сте изправени пред следната ситуация: казахте, че реформата, която правите, е най-мащабната в сектора от 90-те години насам; в същото време Ваши колеги биха казали, че както образованието трябва да бъде приоритет, така и сектори като „Здравеопазване“ и „Национална сигурност“ също не могат да бъдат пропуснати. Ще зададете този въпрос, казахте доста силни думи, но ще има ли кой да Ви чуе и да Ви отговори?

Меглена Кунева : Въпрос на избор. Не подценявам нито здравеопазването, нито сигурността. Напротив, трябва да се намери нужният баланс. Баланс не означава да отстъпим от това, в което вярваме - в образованието. Баланс означава да имаме много ясна посока – какво става тази година, какво става следващата и така нататък – 20-25 години напред. Защото бяхме стигнали донякъде и бюджетът за образование се увеличаваше, след което замръзна и започна да слиза надолу. Това е недопустимо. Ако сме си казали, че бюджетът за образование ще бъде определен процент от БВП, този процент в никакъв случай, при никакви обстоятелства, при което и да е правителство, не може дори да остане същият, какво ли остава да се намалява. Защото това означава, че лъжеш очакванията на хората, които са повярвали, че образованието е приоритет на нацията. Те не могат да планират живота си, нито професионалната си реализация, ако щете не могат да планират и семейния си живот. А образованието не се работи без дух. И ако този дух изчезне, защото няма доверие, което е най-малкото изискване, за да може да се случи напредъкът в която и да е област, после много трудно ще възстановим и върнем към живот доверието в системата и нейното усъвършенстване. \

За мен е важна посоката и тя да не е плато, да не е застинала, да не е равна, да е нагоре и да няма връщане назад. Много добре съзнавам, че ако, не дай Боже, има природни, политически катаклизми, нещата биха се обърнали. Никой не е планирал мигрантската криза. Но ето, дори и въпросът с бежанците. В момента ЕС разглежда задължителни правила за интеграцията на бежанците, които минават през образование. Как да се справя с това? С кои учители да се справя, с каква компетентност? Ако нямаме бюджет, няма да можем и тази политика, свързана със сигурността и борбата с радикализацията, да направим. Как ще направим нужното без средства, за да може нашите учители да знаят това, което знаят френските, немските, гръцките учители ? Съжалявам, че когато съвсем скоро представихме стандарта за гражданското образование , където се разглежда и тероризмът, не говорихме повече за Парижката декларация, затова, че всъщност изпълняваме европейска политика в наш национален интерес. И дори в това отношение ще бъдем сравнявани.

Българският учител не може да бъде по-малко подготвен, отколкото който и да било друг негов европейски колега. И знаем достатъчно, и можем достатъчно, и обичаме децата си, и можем да ги предпазим. И децата, и страната си – можем да ги предпазим от много бъдещи трусове. Това пак е сигурност. Но за нея трябва да се дадат средства за образование. Тези пари са много трудни, защото ако е да построиш нещо, много бързо го виждаш. Виждаш резултата, можеш да го пипнеш. При образованието не е така. При него трябва да имаш търпението да изчакаш плодовете. Ако обаче сега не направим нужното, утре пак ще има плодове, но те ще бъдат много, много горчиви. Пак ще кажа – за мен изборът да се вложи в учителя е абсолютно съзнателен политически избор. Отново и отново ще го повтарям. Няма реформа, няма закон, няма политика, която да не мине през човек. В образованието това е учителят . И ако не вложим там всичките си усилия, всичко ще остане на хартия. Ще останат добри приказки, които обаче в днешно време, когато хората искат да видят резултат срещу данъците си, просто няма да ги убедят в нищо освен в това, че можем да пишем.

Водещ: Вие и Вашият екип работихте доста през последните месеци. Може би е рано, но все пак ще Ви попитам - ако трябва да оцените труда, положен дотук – в коя образователна сфера бихте дали висока оценка и в коя смятате, че има нужда да се положат още усилия, има какво да се доработи?

Меглена Кунева : Като интензивност на вложените усилия във всяка една сфера наистина имаше и висока концентрация на задачи, и висок резултат. За да имаме върховенство на закона и да управляваме според правото, това право трябва да го има. То дава предвидимост на картината. Когато имаме Стандарт по български език и литература, когато имаме учебен план за това как трябва да изглежда букварът , това означава, че сме поставили нещата на здрава основа.

 Впрочем, тук искам да кажа нещо, за да стане ясно. За мое голямо учудване и шок видях заглавия от рода, че аз - като министър - сменям поредността на българската азбука. Извън комичността на такова твърдение искам да кажа, че преди да поема министерството, има учебен план. И в него поредността, по която се изучават буквите - дали да бъдат групирани съгласни/гласни или да бъдат гласна/съгласна/гласна/съгласна, е нещо, решено преди да стана министър. Но напълно заставам зад казаното от много педагози, че редуването на гласна със съгласна буква, а не групирането на гласни и съгласни, дава по-бърза възможност на децата да започнат да правят срички. Така че чрез Вас се надявам тази странна екзотика да получи нормално обяснение. Дори не съм предполагала, че това може да породи въпроси. Някои неща ми се струват толкова нормални, че няма смисъл да се обясняват, но явно не е така. 

Концентрацията на задачи беше действително много силна в предучилищното и училищно  образование. Имаше много голямо забавяне, голямо напрежение, включително и със забавената заповед на моя добър колега проф. Танев - подчертавам, това не е критика към него, така се е случило, няма да гледаме назад - с издаването на учебниците. Много ми е неприятна ситуацията, че не съм министърът, който ще представи нов буквар . Бих искала да е така, но трябва да погледнем - и аз го направих още през февруари, когато поех министерството, истината в очите - какво е възможно и какво не. Да не допуснем хаос в системата и да няма смяна на учебници в средата на учебната година, което би било недопустимо. Проведох много разговори и знам, че това бе правилното решение. Така или иначе първият срок ще мине, децата ще се научат да четат, имаме нови учебни програми за първи и пети клас. Уроците, които са научени през тази година и чрез забавянето на сроковете от предишния екип, са добре разбрани от моя и няма да ги допуснем за следващите години. В последна сметка и Министерството на образованието и науката учи уроци. Искам специално да отделя усилията на колегите. Това беше огромна законотворческа работа в непознати води, каквито предлага новият закон. Много ни помогнаха срещите с хората: с учители, родители, директори, с регионалните инспекторати. Ако нещо в тази турбулентна среда ми даде спокойствие, това бяха срещите. Не че бяха лесни, не че дадохме отговор на всички въпроси веднага, но ни посочиха къде има проблеми и много ни помогнаха да насочим усилията си да ги разрешим. 

Висшето образование не е толкова масово, за да може всички да се интересуват от него, но и там имаме много сериозна промяна сега, заради демографията. Ако тази година първокласниците са с няколкостотин по-малко, студентите са с няколко хиляди по-малко. И то при автономна система на висшите училища . За да бъдеш автономен обаче, за да бъдеш независим, трябва да си много добре подготвен да взимаш решения, а смятам, че не навсякъде висшите училища са вземали най-добрите решения. Силното разрастване на факултети, силното разрастване на брой висши училища … Ако едно висше училище има 30 факултета, а е създадено преди десетина години, няма как всички те да се утвърдят. Тоест, фокусирането в това, в което си най-добър, за да можеш да привлечеш най-много студенти , изглежда очевидна задача, но тя минава през много болезнени изводи. Къде са направени грешки, какво ще се случи с преподавателите, които имат катедри, преподават и са хора с престиж, тежест и не си струва да ги губим – какво ще правим? Умението да се привличат студенти е важно, защото сега не се състезава университетът от един български град с друг български град, а се състезава един български университет с всички университети в света, в Европа със сигурност. И понеже на много места образованието е също така достъпно, както е у нас, възможността да избираш диктува много сурови условия. При нас пазарът на труда не се среща с пазара на образованието. Говорим го години наред. Казваме: „Вижте, пазарът на образованието за право е много добър“. Беше. Имаше много голямо желание на студенти да се запишат да учат „Право“. Да, но пазарът на труда се пренасити. Какво виждаме тази година? Незапълнени места по „Право“. Защо не се проучва предварително, защо не се ползва статистиката и не се взимат разумни решения? Мисля, че това разрастване на факултети и специалности, роенето им, само за да се осигури още една катедра, беше крайно недалновидно и много рисково. Очевидно за този риск в момента плащаме. 

Въпреки академичната автономия, не сме просто наблюдатели на процеса. Министерството прави всичко възможно, за да предложи решения, методики, съвет. Работим отлично със Съвета на ректорите . Искаме да намалим „ножицата“ между най-високата подкрепа, която се използва при план приема, така да се каже най-скъпото образование, и това, което е с най-малко средства. Сега, както ми каза председателят на Съвета на ректорите - проф. Тотев, разликата е 10 пъти. Това е много. Няма страна с такава голяма „ножица“. 4,5-5 пъти може да бъде, разбира се, че медицината например е скъпо образование и се изискват повече пари, но тази ножица не може да е чак толкова голяма. Ако при тази демографска криза искаме да привличаме студенти , това може да стане със студенти, които са от други страни. Ето, сега след Брекзит например. Много от университетите във Великобритания са истински ужасени, че ще им падне притокът на студенти . Защо? Защото един студент извън ЕС плаща 3 пъти повече за образование във Великобритания. Добре, не можем ли да развием компенсаторен план тук, в България, за тези специалности, които наистина са конкурентоспособни? Но конкурентоспособни. Има много нереализирани възможности във висшето ни образование, аз вярвам в него. Освен това, както говорех за учителите, трябва отново да обърнем внимание на преподавателския състав. Качеството му е това, което привлича студенти. Има и други елементи – общежития, кампус и т.н., в които много университети вложиха огромни усилия. Но честно да Ви кажа не съм сигурна, че можем да привлечем студенти, защото кампусът е много добър. Условията на обучение идват като допълнителен, много важен – не подценявам значението му – стимул. Но все пак качеството на преподавателите е това, заради което студентите се събират на едно място. Освен това сме изключително… как да кажа… Съмнението ни убива, защото съмнението забавя нашата скорост. Както и неумението, когато сме взели решение, да го следваме. Пример: рейтинговата система. Десетилетия ни трябваха за нещо, което се прави по цял свят - рейтинг на висшите училища . Десетилетия. Направихме го. Веднага започнаха оплаквания, но оплаквания не в смисъл „Дайте да го подобрим“, а в смисъл „Не ни трябва рейтингова система“. Така няма да стане. Рейтингова система ще има, доколкото зависи от мен като министър ще направя всичко възможно тя да се утвърди и да, тя е позитивна. Дайте да я направим идеална, ако може. Но не през първата година, в която сме я въвели, да започнем да говорим, че трябва да се махне, за да потънем отново в летаргия, да не се състезаваме, да не се вижда кой е по-добър. Рейтинговата система не е да наказва университетите, а напротив – да ги стимулира.

И тук ще започна да говоря за последната от нашите важни задачи: науката . Изключително трудна сфера. Не само заради финансирането, това ще се опитаме да компенсираме и през ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Но тук отново трябва да говорим за качеството на хората, които правят наука, и умението да си сътрудничат. Има пари за наука тази година, но те ще влязат в страната ни, ако има воля и се реализира сътрудничество между университетите и научните институти, между бизнеса и общините, между икономиката и науката . Това е тест. Тест на „Съединението прави силата“, преведено през науката. Ако успеем да направим съединението, ако успеем да управляваме както трябва парите, Ви уверявам, че тези 350 млн. лв. са всъщност много малка част, която България може да използва и по „ Хоризонт 2020 “, и по най-различни други програми в ЕС. Искам да кажа още нещо - ние сме страна, която подкрепя кохезионната политика. Структурните фондове, изграждането на пътища, пречиствателни съоръжения и т.н. Но Ви казвам с цялата си сериозност, че тази политика в ЕС все повече се отмества към конкурентоспособност и наука, от субсидиите, които са много важни за нашето селско стопанство, към науката . Затова нека да направим наука и в земеделието, и в това как се прави инфраструктура – тоест и в приложна, и във фундаментална наука. И това в такава степен ще промени другите сектори, че ще дръпне страната много по-напред, отколкото чрез каквито и да било други начини за изтеглянето стандарта на живот в България до нивото на средна европейска страна. Понякога ми се струва, че поетите най-добре и най-кратко обясняват света. И ако някой се съмнява в това, нека отново се върнем към думите на „Върви, народе възродени“. Там е казано всичко.

Водещ:  Тъй като всички тези сфери на образованието са взаимосвързани, от науката , за която последно говорихме, ще Ви върна към първи клас. Въпросът ми към Вас е в качеството Ви на родител, а не в качеството на вицепремиер и министър. Ако хипотетично сега трябваше да изпратите Вашето дете да прекрачи за първи път училищния праг, с какъв съвет през 2016 г. щяхте да го направите?

Меглена Кунева: Спомням си добре, когато заведох сина си на училище . Когато трябваше да направя този избор, като всеки родител и аз, разбира се, исках да съм сигурна, че детето ще бъде в добро училище. Избрах кварталното и имах изключителен късмет. Учителката на моя син се казваше г-жа Михайлова. Помня нейното име така, както помня името на моята първа учителка, тя се казваше г-жа Огнянова. И имах страхотен късмет. Тя беше прекрасен учител с много дълъг опит, но и с много съвременно мислене. Мисля, че този випуск й беше последният. Пожелавам на всички родители добър учител на детето им, не просто реномето на училището. Във всяко училище има учители и дано те станат истинските лидери на процеса и другите се учат от тях, та във всяко училище има учител – и хората си го знаят – който е по-добър, който е най-добрият. Другите учители трябва да се учат, защото в тази професия всеки може да стане по-добър. Това е професия, при която всеки ден си пред публика и всеки ден можеш да бъдеш по-добър от предишния ден. Тоест усъвършенстването - ако имаш воля, желание, подкрепа и оценка от страна на обществото, е много възможно. Спомням си, че когато децата, първолаците влязоха в училището и някак си потънаха в този вход, за мен беше много вълнуващ момент като родител. Но си казах: „Ето, от тук нататък всъщност споделям и отговорността, и грижата за моя първокласник с този учител “. За един родител това е малко плашеща мисъл. Но ако попаднеш на добър учител, той може да стане най-добрият ти съюзник.

Какво бих казала сега на родителите? Няма да се отклоня от веднъж взетото политическо решение и то е учителят. Учителят е в центъра на всичките ми усилия. Искам да помоля родителите - подкрепете учителя. Кажете му какво очаквате от него. Сега правим обществени съвети, които са много важни. Обществените съвети, ще кажа пък и на учителите, са не, за да ви критикуват, а за да ви кажат внимателно и обективно къде заедно можем повече. Къде вие можете повече като учители, какво се изисква от нас като общество, за да станем по-добри. Но първата посока, първата крачка трябва да бъде направена с много, много добронамереност. Няма ли доверие, не може да се работи, започва се с лошо и с отрицание. Тъй че подкрепете учителите, дайте да им дадем тази толкова важна добра дума, за да очакваме добри плодове.

Водещ: А на децата?

Меглена Кунева: На децата? На децата искам да кажа, че в училището ще намерят най-добрите си приятели, че то е най-интересното място. Искам да вярвам, че там ще ги обичат така, както ги обичат вкъщи, и че без да се учи, животът не е интересен. Ако разберем това още от първи клас и ни държи до последния ни ден, мисля, че ще бъдем по-щастливи хора. И наистина го вярвам.

Лора ТЪРКОЛЕВА

www.focus-radio.net - София

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“