МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ПРОБЛЕМИТЕ С ЕВРОПАРИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ БЯХА ПРЕДСКАЗУЕМИ

Начало » Последни публикации

14.02.2017

Последният път, когато Ви видях беше в деня, след като подадохте оставка и напуснахте поста на заместник-министър. Беше изненадващо решение поради простата причина, че Вие отговаряхте за евросредствата, за програмите в няколко кабинета. Тогава Вие на мен ми казахте, че причините са несъгласие с политиката на министерството. Точно тази политика ли стои в основата на днешната констатация, че страната ни е със замразени средства по една от най-важните оперативнаи програми?

Да, става дума точно за тази политика. Тъй като има определени принципи и правила как трябва да се управляват средствата, да има ясно разделение на властите, както се казва – кой дава парите, кой ги използва и кой контролира използването. С влизането на министър Кунева беше даден ясен знак, че тези правила няма да се спазват и за мен това, което стана беше абсолютно предсказуемо.

Понеже вече са ясни почти всички факти и ще поставя въпроса така: злоупотреба с власт ли наблюдаваме при опериране с европейските средства, защото вече може би е време да го кажем на глас…

Специално в конкретния случай аз мога да говоря само с факти. Фактите са, че е нарушен много сериозно основен приницип и регламент на ЕК. Каква е била целта, защо е станало така, не мога да кажа, но това е станало със заповед на министъра на 5 юли 2016 г., която съвместява функции, които са несъвместими по правилата на ЕС.

Вие имате наблюдения върху фунциите на министерството до лятото на 2016 г. Имаше ли някакви признаци, че подобно нещо може да се случи, защото Вие споменахте и тогава, че е имало някакво определено напрежение между Вас и министъра. Вероятно именно начина, по който се структурират политиките по управлението на евросредствата е бил в основата?

Политиките по евросредствата се формулират още, когато се договаря програмата. Този процес приключи през февруари 2015 г. В програмата много ясно е записано какви са целите, какви са дейностите, с които ще се изпълняват, какви са бюджетите. От тази гледна точка политиките са финансирани. Единственият въпрос, който в момента доведе до тази временна забава на програмата, да не използвам по-силни думи, е как се управляват тези средства вътре в МОН. Какви са отношенията между директорите, между министъра и съответните контролни органи – това е проблемът, а не за какво ще бъдат използвани средствата.

В момента казвате програмата е със спрени междинни плащания, което означава, че всичко идва от държавната хазна. Товари ли се бюджетът в момента?

В момента се използват средства от бюджета, но ако успеем да минем през тези препятствия по най-добрия възможен начин, ЕК след няколко месеца ще почне да възстановява средствата, които ние сме представили.

Загуби няма да има, така ли?

Има, обаче в писмото на ЕК е много ясно казано, на няколко места, че те очакват във всяко следващо искане за средства да бъде посочена и финансовата корекция, която ще бъде наложена от страна на одитиращия орган в България за това, което се е случило в 2016 г. С други думи някаква загуба ще има и това ще бъдат допълнителни  средства от националния бюджет. Колко ще бъдат в момента не мога да кажа точно, защото това е въпрос на преговори. Трябва да седнем на една маса с ЕК, да кажем – по този начин ние решаваме проблема, анализирахме какви са последствията от този проблем през 2016 г. и ние предлагаме такава финансова корекция. Сигурно е, че някаква ще има и те трябва да се съгласят с това, което предлагаме.

Въпросът е – и това, което със сигурност интересува българските граждани е – какви корекции Вие ще направите в тази система. Поискахте оставки – това достатъчно ли е, те ли ще решат проблема?

Не.

Какви са стъпките оттук нататък, които ще поемете конкретно, защото е важно. МОН, повярвайте, не винаги е било най-отвореното към медиите, поради може би и консерватизма на системата, вие го знаете по-добре…

Ще почна от последното. Поне докато зависи от мен министерството ще бъде отворено, с точна, прецизна и навременна информация какво става там. Ако в някои случаи казваме „изчакайте малко“, то е, защото информацията все още не е прецизна и няма никакъв смисъл да се предоставя непрецизна информация. Колкото до оставките – аз съм поискал само една оставка и това е на настоящия ръководител на Управляващия орган (УО) и тя даже не е свързана с одитния доклад. Там причината е друга. Причината е един хаос, който беше създаден около Нова година с конкурса за центрове за върхови постижения и за центровете за компетентност. Там отговорността за това, което стана, за писмата, които трябваше да изпращат учените. Първо за съобщенията от МОН, че няма да удължава срока, след това, че ще има удължение – всичко това е един хаос, за който носи отговорност персонално ръководителят на УО. За това съм поискал оставката. Това, което е важно обаче е, че ние трябва да спазим писмените правила, които всъщност са написани в първата половина на 2016 г., даже още 2015 г. Те са минали през национален одит и през юни 2016 г. – националният одитиращ орган е казал „всичко е наред“.

Оттам насетне какво се случва?

Оттам следващият месец министърът променя правилата, които вече не са в съгласие с това, което е прието, че ще бъдат правилата, по които работи програмата.

Добре, професоре, Вие познавате системата добре – на какво може да се дължи такова решение, при положение, че е минавал одитиращ орган, че има разписани правила…

Точно така.

Какви съмнения остават тук?

Според мен министърът тогава не е разбирал какви са последствията от това, което прави, някой го е заблудил вероятно. Нямам логично обяснение.

Имаше намеса и на вицепремиера Томислав Дончев в един момент. Това показателно ли е за нещата в министерството?

Аз съм работил с вицепремиера Дончев и по времето на министър Танев и знам, че когато възникнат такива проблеми, той първо устно обяснява за какво става дума. Той е идвал в МОН, когато беше министър Тодор Танев и тогава обясни точно какво се очаква от министъра, от ръководителя на УО, след което изпрати едно официално писмо и тогава това разделение на властите, за което говорим, беше направено. Нямам никакво съмнение, че той е действал по същия начин с министър Кунева, но аз не съм непосредствен свидетел, това са си техни отношения. Това, което знам – видях едно писмо от страна на вицепремиера Дончев към министерството - ясно е казано, че това разделение трябва отново да се направи. Предполагам, че той изобщо не е знаел, че ще се случи по този начин – иначе би го предотвратил, защото добре знае какви са последствията.

Т.е. Вие не откривате някакъв умишлен опит да бъдат пренасочени или контролирани по различен начин… иначе немногото средства в образователното министерство – на фона на останалите ресори…

Може би не е редно да се говори с хипотези, но това, което мога да кажа е, че естествено много по-бързо и лесно могат да се използват средства, ако контролът е централизиран. Въпросът, който тогава изскача е дали тези средства ще се използват ефективно, по предназначение и всичко останало. Точно заради това, заради опит, натрупан от миналите години ЕК има ясен регламент, той е недвусмислен, че тези три функции трябва да са разделени в различни звена и има след това една допълнителна система за контрол. Не случайно има такъв регламент. Дали някой е имал нещо друго предвид, събирайки тези функции в едно, аз не мога да кажа. Знам, че не е приемливо.

Забелязвате ли признаци на несправяне с управлението на МОН не само по отношение на тази програма, но и в други сектори? Аз съм сигурен, че Вие сте започнал – каквото беше и обещанието на премиера Герджиков – ревизия по всички сектори?

Имаме вече ясен поглед върху секторите. Има развитие в сектор средно образование – той е доста труден, обществено чувствителен. С прилагането на новия Закон за предучилищното и училищното образование имаше много сериозна работа да се свърши и голям обем от тази работа е свършена. Тук-таме се виждат проблеми, които трябва сега да се решават в ход, но така или иначе – напредък има. Има пълен застой в системата на висшето образование. Това е нещо, което ме изненада. През март 2016 г. бяха приети едни много важни промени в Закона за висшето образование, които променят начина на финансиране, начина на приема, разрешават стопанска дейност на висшите училища – което е радикална промяна, дефинират статут на приоритетни направления, защитени специалности. Виждам че, откакто аз напуснах министерството, специално в тази област всичко е застинало. Има подзаконови актове, които е трябвало да бъдат приети през май-юни 2016 г. – те не са започнати.

Т.е., за сметка на предучилищното и средното образование висшето образование е останало недокоснато – какво може да се направи по въпроса и ще ви стигне ли времето сега да започнете?

Започнахме вече, разпределили сме работата, част от нещата ще свършим за около два месеца, но не мога да поема ангажимент, че ще успеем да приключим всичко за тези два месеца.

На няколко пъти духовете бяха разбунени през миналата година – студентите недоумяваха за някои от специалностите, които станаха неприоритетни, други защитени. Работи ли тази система? Ще работи ли?

Работи в известен смисъл. Това, което наблюдаваме и всъщност беше основна цел на тези промени, е преструктуриране на кандидат-студентите. Т.е., от кандидатстване в направления, които в момента не са толкова нужни на икономиката и за обществото, имат трудна реализация на студентите – голям дял не отиват по специалността си. Имаме насочване към специалности, които са от много по-голям интерес. Примерно в ИКТ специалностите имаме увеличение с около 15% само за една година – там проработи.

Вие на каква теза сте, трябва ли да бъдат свити специалности, съответно университети, за да може да се отговори на потребността на нашия пазар, който се свива все повече?

За мен ключово е да се балансира системата, т.е. да влизат студенти в тези направления, в които след това най-лесно ще си намерят добра реализация.

Какво правим с другите?

Другите… трябва да се поддържа необходимият брой студенти. Веднага казвам, че за хуманитарните направления никой не може и да си помисли, че трябва да затвори някои от тях, напротив – държавата трябва да има специална грижа във всяко едно направление, независимо какво е, да има необходимия набор от специалисти, защото една държава има нужда от всичките. Но трябва да се балансират така, че в направленията, в които реализацията е 30% (има такива) на студентите трябва навсякъде да отиде поне към 60-70%, защото има една част, която не се отчита по най-добрия възможен начин.

В този контекст учените от БАН, младите особено, са със заплата горе-долу на хигиенист. Беше им казано няколко пъти да търсят инвестиции от частния бизнес, ако могат да се справят. Вие смятате ли, че това може да работи?

Това е друга тема – за науката, която трябва да има място и в темата за висшето образование, но аз ги разделям по следната причина - докато средното и висшето образование имат много ясна посока на развитие (едната дадена със закона, другата със Стратетията за развитие на висшето образование), в областта на науката ние все още нямаме ясен документ, който да казва „това са целите“ – малко на брой, но ясни, конкретни, това са дейностите...

Кога ще го имаме?

Това е един от приоритетите на кабинета ми, така че ще се опитаме…

Ще Ви стигне ли времето?

Трябва да направим всичко възможно. Сами разбирате една стратегия се прави много трудно. Ще използваме всичко, което има досега, включително и това, което направи предишния екип на министерството. Искаме да направим една хубава стратегия, която не е просто отчитане на документ, някакво предварително условие, а ще бъде документът, по който България ще работи поне до 2025 г. в тази област.

Ще имат ли студентите евростипендии… защото те са много раними на тази тема?

Разбира се, че ще имат. Тук не трябва да има никакво съмнение – по правилата, които са заложени в програмата.

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“