МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЩЕ ПРОМЕНИМ НАРЕДБАТА ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ

Начало » Последни публикации

07.03.2017

Учителите и родителите от столичното 52 ОУ призоваха с отворено писмо за човечност и разбиране след трагедията, разиграла се в двора на учебното заведение, където ученик ритна в корема своя съученичка и тя, за съжаление, издъхна след това. Според тях трагедията в основното училище „Цанко Церковски“ е трагедия на цялото ни общество. Как ще лекуваме душите на децата си?

Добро утро, проф. Николай Денков! С Вас ще говорим и за учебниците, и за други проблеми на образованието, но първо към 52-ро. Най-напред Ви питам като професор и като човек с богат житейски опит – къде се загубихме? Преди малко тук беше проф. Генчо Начев, който каза, че се гледа на пациента като на ходеща касичка, сега тези хора (учителите от 52 ОУ) казват, че някъде сме загубили отношението към ученика. Какво става?

Това, което става е, че обществото се мени много бързо – не само в България, но и по целия свят. Системи, които са малко по-консервативни много трудно успяват да се адаптират към промените. Това е, което става и в образователната система, но не означава, че трябва да абдикираме от задълженията си. Напротив – трябва да станем по-бързи именно в реакцията. Много интересен беше разговорът, защото видяхте, че всички разбираме, че има проблем, проблемът е голям. Когато стане дума как да се реши всъщност много малко са решенията, които могат да се предложат. Затова и моята основна задача беше да съберем всички колеги от различните институции, които работят с децата, за да може всеки да каже това, което смята за най-важно, за възможно, да ги разделим на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни задачи. И оттам да имаме един списък, който да реализираме, а не просто една кампания, която да мине от днес за утре, докато дойде другото правителство.

Тази наредба за приобщаващото образование от края на миналата година, ноември 2016 г., връзва ли ръцете на учителите?

Да, наредбата трябва да се промени. Това е абсолютно твърдо. И трябва да се промени в две посоки. Едната посока е, че в нея не достатъчно ясно е разписано какво се прави, когато възникне проблемен ученик. Когато има такъв казус, учителят няма достатъчно ясен алгоритъм как да получи помощ от психолозите, от педагогическите възпитатели, ако трябва да се потърсят и други медицински специалисти, детски психиатри, ако е необходимо – за да може конкретният случай да получи адекватното решение. Това, което казаха колегите, че за проблемните деца трябва да се намери друго решение, е вярно. Въпросът е, че другото решение не може да бъде просто да ги извадим от училище, защото те няма къде да отидат. Затова трябва много ясно да се класифицират проблемните деца, с които трябва да се работи по различен начин – те да се извадят от клас, така че да не застрашават другите деца, да работят с тях психолозите и възпитателите. И когато децата са готови – да бъдат върнати обратно в клас, защото няма къде другаде да ги сложим. Ако има обаче деца с по-сериозни проблеми, това могат да го кажат само специалисти, това не е работа на един учител. И тогава трябва да се потърсят мерки, при които да се работи с изтеглено от училище. Отново – трябва да се търси дългосрочно решение.

Ето, ще Ви припомня случая с 19-то училище – проблемен ученик със съдебно решение, отписан от 20-то  в 19-то. Майката не е съгласна, нищо не могат да направят, помните до какви протести на родители се стигна, за да го преместят в друго училище и то е един омагьосан кръг. А на всичкото отгоре в цялата тази работа общината, която по закон няма никакви задължения и права, се опита да помогне с всичко, каквото може. Вашите колеги от системата на образованието също, а тези, които имаха най-големи задължения – Агенцията за закрила на детето – липсваше в този случай.

Нека отново поясним какво трябва да се промени. Както казах, единият проблем в наредбата е липса на координация между институциите преди да станат проблемите – тогава, когато се види, че има проблемно дете как да се работи с него. Примерно това, което казвате за Агенцията за закрила на детето – трябва ли те да влязат или не в конкретния случай трябва да е въпрос на алгоритъм, който в момента не е написан. Второто, което поставиха и учителите като въпрос и аз съм напълно съгласен с него е, че наредбата трябва да даде повече права на учителите и повече натиск бих казал върху родителите, които не съдействат. Те може да са малко, но когато има липса на такова съдействие учителите се оказват в невъзможност да решат проблемите. Няма такава пречка в закона – това е действително проблем на наредбата и тя ще бъде променена и в тази посока. Но се оказа, че има и други решения, които възникнаха в дискусията с другите институции. Например в Агенцията за закрила на детето има списък с добри практики как се работи с родители, които не съдействат на институциите. Тези практики трябва да ги изпратим на учителите, да проведем съответното обучение, така че учителите да знаят как да подходят към родителите. В момента те са оставени сами да измислят какво да правят. Оказа се, че в Агенцията за социално подпомагане има психолози, има допълнителни специалисти, които в момента не се ползват от училищата. Това, което те предложиха е да представят на образователната система списък от специалистите и от услугите, които извършват. Така че отново директорите, учителите да знаят, че в съседната институция до тях има хора, които могат да помогнат, дори и да не са на щат в училищата. БЧК се оказа, че има готови програми за подпомагане, първа помощ, с които са готови да обучат учителите. С други думи – на тази среща всички институции поставиха на масата техните възможности и това, което в момента правим е този списък да го направим план за действие.

Т.е. тези възможности да не бъдат само възможности, а да бъдат употребени?

Да ги вкараме в действие. Това са краткосрочните мерки. По-дългосрочните мерки изискват вече планиране на бюджет. Да вкараме допълнително в училище още около 1200 специалисти. Оценката е, че това ще струва около 17 млн. лв. И този разчет ще влезе в бюджета за следващата 2018 бюджетна година. Защото тези специалисти трябва да помогнат на учителите, работейки с проблемните деца, за да оставят учителите да работят с другите деца. А не както е в момента – учителят да е фокусиран върху едно проблемно дете и да не може да обърне внимание на останалите деца. Не е такава идеята на закона, но това става на практика и това трябва да променим. Разбира се, не е достатъчно да има само бюджет, трябва да има повече специалисти. Това е вече по-дългосрочна цел, работа с висшите училища, ако трябва ще сложим психолозите в приоритетните направления. Ние трябва да осигурим тези специалисти и това не може да стане насила, а със съответните стимули.

Добре, но според Янка Такева, например, около 1000 учители нямат висше образование, а още повече нямат педагогическа правоспособност. Първо – вярно ли е? И второ – ако е вярно, какви са коректните цифри, тези ли са или различни?

Приблизително подобни са числата. Малко над 900 човека нямат висше образование, но те работят най-вече в области, в които има сериозен дефицит на кадри. Това са възпитателите в целодневното обучение, преподавателите по езици – те може да са завършили английска гимназия, да преподавате език, но да нямат висше образование. Зад тези числа стои един дефицит на кадри, който трябва да се запълва. Добре е да се каже и другото число, което е важно – в началото на учебната година ние имаме над 900 свободни места за учители, които са били на пазара на труда. Има проблем, но през последните две години има положително движение – заплатите се увеличават постепенно. Трябва да облекчим учителите в тяхната работа, вкарвайки допълнителни специалисти. Когато престижът на тази професия стане по-висък, ще имаме и повече желаещи да отидат там.

Това, което говорите как да стане – 900 свободни места и още 1200, които искате да осигурите, това са 2100 – откъде ще дойдат те?

Интересен въпрос, който можем да свържем с една друга статистика във висшето образование. Една голяма част от хората, които завършват педагогически специалности след това не работят като учители, така че ние имаме подготвени специалисти. Проблемът е, че голяма част от тях не са готови да влязат в училищата, защото очевидно условията не са достатъчно привлекателни. Именно това е задача на задачите за следващите една-две години. Но тя трябва да бъде решавана с бюджетни средства, с координация с другите институции, с повишаване престижа на учителите, включително променйки балансите във взаимоотношенията родител-учител. Всичко това изисква доста по-дългосрочно усилие от това, което можем да направим сега за два месеца. Именно затова казвам, че сме разделили мерките много ясно на краткосрочни, средносрочни до края на годината и дългосрочни, които ще изискват една-две години насочени усилия. Искаме да задвижим всичките.

Аз намерих още една цифра – 2474 учители, които имат висше образование, но нямат педагогическа правоспособност. Те не трябва ли по някакъв начин да се преквалифицират? Ако имат педагогическа правоспособност, няма ли да бъдат по-полезни дори в случаи като тези, когато едно дете по една или друга причина е по-агресивно – те да знаят как да подходят към него. Защото това е в сферата на педагогиката, а не в сферата на преподаването?

Точно така. Това е идеята. Това са хора с висше образование, които имат своята професионална квалификация, въпросът е, че нямат специфичните умения за работа с деца. Те трябва да бъдат преквалифицирани. И трябва да е ясно, че част от тези висшисти всъщност имат педагогическа правоспособност в дадено професионално направление, но се налага да обучават деца в нещо друго. Така че част от тях имат учителска правоспособност – не мога да кажа точно какъв е делът в момента – но не всички от тях нямат учителска правоспособност. По-скоро заради промяната в учебните планове и програми на част от тях се налага да водят учебни занятия по специалност, която те не са получили по време на своето висше образование. Иначе числото е толкова – 2470.

Вярно, че сте служебен министър, но много неща – този проблем с наредбата, всички неща, които трябва да се направят… въвеждането на дуалното образование – то също изисква подготвени преподаватели. Как ще се случи, какви учители и специалисти ще се изискват и откъде ще ги намери системата, за да говорим за истинско дуално образование, не просто за нещо написано на книга, ей така?

Точно така. Много е важно, когато говорим за професионалното и дуалното образование и обучение да не говорим за една кампания, а за реални ученици, които получават реални практически знания и които са готови още докато учат да започнат да работят във фирми. По тази причина подходът в дуалното образование е доста специфичен. То стартира там, къде има конкретни фирми, готови да работят с конкретни училища и с подкрепата на общините. Затова и броят в момента не е толкова голям – малко над 400 деца, които са включени в дуално образование и обучение. Идеята е постепенно да разширим обхвата, използвайки опита на първите. Искам специално да подчертая инициативата и на швейцарския проект, който осъществяваме съвместно с швейцарското правителство, и на Австрийската стопанска камара, и на германското правителство чрез тяхната Българо-германска камара. Това са проекти, в които те вкарват техни конкретни фирми, работещи в България, конкретни професионални гимназии, които обучават деца за съответните професии. Това, което прави МОН е да използва тези методики, които са развити в Австрия, Германия и Швейцария, да ги вкара в един проект, който ще стартира в края на април. Това е проектът ДОМИНО 2, който заимства от швейцарския проект, с който, чрез  финансиране по ОП НОИР, ние да увеличим обхвата, за да въвлечем повече и повече деца в дуално обучение. Тук вървим от малкото към голямото, за да е пълно със съдържание.

Но въпросът е няма ли риск да се изпадне в същата криза за учители, преподаватели, педагози, които да учат тези деца на тази професия, която са избрали?

Разбира се има нужда от специфична квалификация, но тук е много важно да отчетем ролята на менторите, които идват от фирмите и които предават специфичните професионални умения. Тук не прехвърляме цялата специфична експертиза върху учителите, ние имаме въвличане на менторите от фирмите, които да водят този процес – как да се усвоят специфичните умения. Това е взаимен процес, не е оставен само върху учителите.

Имате проблеми с учебниците. Защо тези за втори и шести клас няма да бъдат готови до началото на новата учебна година?

Аз не съм казал, че няма да бъдат готови за началото на учебната година. Обратно – казах, че за началото на учебната година всички ученици и учители ще имат учебните материали, които им трябват, за да стартира годината. Защото миналата година процедурата е отворена в края на април, на 28 април, има законов срок от една година. С други думи ние не можехме да стартираме самия процес преди април 2017 г. Именно затова и през тази година стартирахме и по-рано за следващата учебна година.

Т.е., да Ви разбирам, че до 28 април е срокът, в който проектите за учебници за втори и за шести клас трябва да бъдат представени, за да почне тяхното одобрение, за да се разбере кои ще се печатат и да се поръча тяхното печатане?

Точно така. Това скъсява изключително много сроковете за самите издатели, за да успеят да отпечатат учебниците, да мине процедурата на оценяване. Има процедура на обжалване, която също отнема известно време. Имахме вече две срещи с асоциацията на издателите и имаме техните уверения и нашия график, че нещата ще се случат така, че на 15 септември децата и учителите ще имат учебните материали.

Как ще ги имат тези учебни материали, ако те не бъдат отпечатани?

Те ще бъдат отпечатани. Ще бъдат на свободния пазар. В училищата ще бъде започната дистрибуцията. Ако има някъде забавяне, разбрали сме се с издателите, да подготвят печатни материали само за първия период от 15 дни или от един месец, в който ще се забавят учебниците за тези училища, така че децата и учителите да могат да стартират учебната година с конкретните материали по тези учебници.

Но какви са рисковете учебната година да не може да започне с учебници?

Рискът е нулев. Ще има учебници във вид, в който учениците и учителите да могат да започнат учебната година. Разберете, че ако ние спазваме стриктно срока, както е записан, заради забавянето миналата година, би трябвало да имаме учебници някъде в  края на декември. Това, което сме се разбрали с издателите, че ние от страна на МОН ще скъсим всички процедури, които зависят от нас, те ще скъсят – без да засягат качеството на учебниците – всички технологични процедури, които зависят от тях, така че в началото на учебната година учениците и учителите да имат съответните учебници в техните ръце. Ако някъде не стигне готов отпечатан учебник, те ще имат отпечатани първите няколко урока от учебника така че да стартират с него. Това не е проблем.

Тази процедура… ако някой я обжалва? Вашите срокове, които сте предвидили…

Това включва и процедурата по обжалването.

Предвидили сте?

Да.

Да се надяваме, че като се обжалва съдът ще се произнесе бързо…

Ние правим това, което можем да направим. Както казах, важното е, че тази година стартираме с месец и половина по-рано. Така че следващата 2018-2019 година този проблем да не съществува изобщо.

Вие идвате от сферата на висшето образование и това е едно от нещата, от които най-много разбирате. Прави ми впечатление, че всяка година, дори и Софийският университет, който е най-притегателният център, да обявява трето класиране, да събира студенти през септември, защото има дефицит на такива. В същото време бизнесът казва нямаме квалифицирани кадри, защото тези, които излизат не са онези, които ни трябват. Сам казвате, че има много завършили педагогика, но не това работят. Как трябва да се промени, дори приемът на студенти? И кога трябва да обърнем фунията, защото ако Ви припомня още през далечната 56-та година тогавашният заместник-ректор по учебната част на СУ пише в първия брой на вестник „Култура“ статия под главата, в която прави на мат и маскара тогавашният и сега действащ начин на подбор на студенти…

1956 година е много далече. Аз не бих искал да правим сравнение със ситуацията тогава. Това, което е ясно е, че приемът трябва да бъде променен. Хубавата новина е, че е пределно ясно какво трябва да се направи. Трябва едновременно да се елиминират три проблема във висшето образование. Единият е прекалено големият брой завършващи висшисти – доказва се с факта, че над половината от завършващите висшисти не работят на позиция за висше образование. Свързано е също с факта, че ние субсидираме 80% от завършващите ученици, което е прекалено много. Вторият проблем е, че имаме твърде много студенти в някои направления – след като завършат само 20-30% от тях работят на позиция за висше образование. Такива са икономика, администрация и управление, туризъм. Между другото туризмът е в най-тежко състояние в това отношение. Но имаме друг проблем, за който не говорим често – обучението в тези специалности е с много ниска държавна субсидия. Затова с приема, който правим сега през април (тъй като срокът да приключим с таблиците за приема във висшите училища е 30 април) е да намалим броя студенти там, където има голям излишък, но освободените пари ще бъдат използвани, за да се повиши финансирането там, където то е много ниско за един студент. Това ще позволи съответните висши училища да се фокусират върху качеството на обучението, а не просто да търсят голям брой студенти, както беше досега. И другото, което също е прието, което вече работи е по-голямата част от финансирането да бъде не според броя студенти, които влизат във висшето училище, а според това какво става със студента като завърши. Дали се реализира за висше образование, дали има висока заплата и с това плаща данъци на държавата. С други думи стимулите към висшите училища вече не са „приемете повече студенти, за да имате по-голяма субсидия“, а „реализирайте вашите студенти, за да имате по-голяма субсидия“. Целият този комплекс от мерки вече е в действие. Тази година той за първи път ще бъде приложен в пълния му вид. Аз съм сигурен, че след една-две години висшето образование в България ще изглежда по друг начин.

Като казахте туризма обаче, Вие казвате – вадим свръх висшисти в областта на туризма, туристическият бранш казва „нямаме кадри – нямаме готвачи, сервитьори, администратори по хотели, камериерки… нямаме това, което даваме на туриста – обслужването“. Какво се случва в правото? Приемаме право 200 човека – 200 човека завършват право. Една част от тях стават адвокати, някои много добри, други стават прокурори – когато чета някой обвинителен акт се удивлявам от правописните грешки, и юрис консулти. В същото време – среден юридически персонал – йок, помощник-съдии, помощник-нотариуси, т.е. хора, които е необходимо да имат минимум юридическа подготовка, за да вършат тази работа – въобще не съществува подобно нещо в България. Защо?

Вие много ясно поставихте проблема. Както казах, само 20% от завършващите висше образование в областта на туризма работят на позиция за висше образование. В същото време няма позициите, които идват от професионалните гимназии и в дуалното обучение, например, вече има две професии, които са свързани с туризма. Ето това е нишата, която трябва да се отвори. И аз затова съм много изненадан, че колегите, които се занимават с туризъм непрекъснато говорят за висшето образование в туризма при положение, че фокусът трябва да бъде изключително в професионалното образование. Защото там липсват основните специалисти и те няма да бъдат подготвени в университетите. По същия начин с колегите юристи – имахме няколко пъти разговори с  Министерство на правосъдието и в момента имаме такава дискусия. Очакваме от тях да кажат ясно колко юристи с висше образование според тях трябват в България и ако могат да посочат такова число, ние ще го заложим в приема на студентите. Но министерството няма как да направи такава прогноза. И отново в професионалното образование – могат да се заявят позиции, които да се свържат с този помощен персонал. Но това трябва да дойде от браншовите организаци, от Министерство на правосъдието в случая. Както при медиците – трябва да дойде от Министерството на здравеопазването. Ресорните министерства и браншовите организации, Министерството на труда и социалната политика са тези, които могат да заявят какви са очакванията за пазара на труда. Нашето министерство няма как да го направи.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“