ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ГАЙДАРОВА: КАЧЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЩЕ ЗАДЪРЖИ МЛАДЕЖИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Начало » Последни публикации

31.03.2017

Добро утро, да започнем с държавните зрелостни изпити, които са през май. Колко ученици тръпнат в очакване на матурите?

Малко над 52 000 ученици ще се явят на държавните зрелостни изпити, а след седми клас - малко над 58 000 ще участват в националното външно оценяване. Всъщност държавните зрелостни изпити тази година ще са във формата, който беше и на септемврийската сесия през 2016 година – с модули. Това вълнува и родителите, и зрелостниците, затова ще поясня, че на сайта на МОН са качени вариантите от миналата година, разпределени по модули. Всички зрелостници могат да се запознаят как точно ще бъде това разпределение.

Обяснете по-точно какво означава с модули? Доколкото съм запозната, има определено време за трите модула?

Не по всички предмети модулите са три. „Български език и литература“ – първият държавен зрелостен изпит с дата 19 май, има три модула. Всички модули са с обща продължителност четири астрономически часа. Идеята на модулите е да се подава изпитният вариант на части. По „Български език и литература“ първият модул е един астрономически час, вторият – един астрономически час и трети модул – два астрономически часа.

Вторият държавен зрелостен изпит, който е по избор, но от задължителните предмети, които се изучават, може да бъде с различна продължителност, според предмета. Тук например, всички чужди езици без английския, това са италиански, френски, руски, немски език, географията, имат различна продължителност. Зрелостниците не бива да се притесняват от това, защото те ще имат един инструктаж далеч преди деня на изпита, в самия ден на изпита – отново ще бъде направен инструктаж 15 минути преди изпита. Преди изтичане на всеки модул ще им бъде напомняно отново. Важно е да знаят, че когато приключат работа по един модул, няма да могат да се връщат и да работят повече по него.

С каква цел се прави това – превенция срещу преписване ли е?    

И това, да.

Отново ли английският е най-предпочитан предмет за втората матура по избор от зрелостниците?

Не – биология и здравно образование. Има и география, има различни предмети. Ние ги обобщаваме сега. До 10 април ще има пълна информация.

Да кажем отново датите?

19 и 22 май. Това са първите две дати, има и трета, която е вече по график, в зависимост от това дали зрелостника е избрал да държи трети изпит, който е само по желание.

Можете ли да кажете кои са най-предпочитаните специалности за кандидатстване?

За висше образование или след седми клас?

И за висшето образование, и за след семи клас, защото там ситуацията е по-непозната за зрителите.

За седмокласниците ще можем да кажем, когато те попълнят заявленията за приема – това става през юни месец. Тогава ще знаем какви са реално предпочитанията. Но ако се обърнем към статистиката в Министерство на образованието и науката от предни години, мога да кажа, че все още се запазва интересът към профилираните паралелки с изучаване на чужд език, математическия профил, природни науки също. По отношение на професионалните паралелки – туризъм, архитектура, строителство, това са по-приоритетни.

В последните години прави впечатление, че и психологията е цитирана като предпочитана.

Вече говорим за държавните зрелостни изпити. Тук вече от значение връзката със специалностите, които предлагат университетите. Права сте, че психологията е желана специалност. Статистиката показва, че липсват такива специалисти, които имат възможност да работят като педагогически съветници, като психолози.

Не смятате ли обаче, че часовете по етика и право, по философия, по психология, които се изучават в средното училище, са много малко на фона на това, че има доста желаещи да продължат развитието си в тази посока. А и при този глад за кадри?

 

Аз мисля, че гражданското образование е процес, който се формира през всички степени, през всички класове на образованието. Да имаме една обща култура на общуване, демократични ценности, които образованието безспорно трябва да положи – това означава от една страна права и задължения на всеки гражданин. Но също така е много важно кариерното ориентиране – да може ученикът да разбере коя е силната му страна, какви са интересите му. И когато избере своята професия, отиде да учи и инвестира в образованието си, да знае, че след това ще има адекватна реализация. В този смисъл не смятам, че часовете са малко. Смятам че може би методите трябва да бъдат по-разнообразни и да имаме по-голяма връзка между различните предмети, което се реализира чрез лидерската роля на учителите.

Напоследък чувам доста критики заради недостатъчно кариерно ориентираното образование. Вие сега започвате една дълга и трудна  реформа  - за повече часове и в ИТ сектора, тъй като това е една много желана специалност и за продължаване във висшето образование. Как ще насочите учениците към този сектор?

Идеята на всяко образование е да бъде адекватно на нуждите на пазара на труда и на бизнеса, защото когато подготвяме учениците, ни се иска те да имат реализация тук в България. Те трябва да имат нужните умения и бизнесът да ги припознава като кадри, които могат да получат съответното достойно заплащане. И като кадри, които могат да извършат професионално работата, която трябва да се свърши.  Ние разработихме няколко политики, които започнахме да реализираме. Едната от тях включва националните програми за образование през тази година. Тук имаме напълно нова програма, която е свързана с ИТ сектора, защото  на година има около 20 000 недостиг на специалисти, както със средно образование, така и с висше образование. Програмата започва с финансиране от 270 000 лева

Около 50 процента?

Много е динамичен секторът. Виждате, че техниката се развива много бързо и образованието също трябва да реагира.  

Разработена е и нова професия „Приложен програмист“. В момента се разработва държавен образователен стандарт, като новото е че ИТ секторът е включен активно. Има пряка връзка и взаимодействие с бизнеса и смятам, че ще сме адекватни на потребностите. Обучението ще продължи 3 години, като може да бъде и под форма на извънкласна дейност, паралелно с друга специалност, която учениците изучават.

Във всяко училище ли ще има професия „Приложен програмист“?    

В момента има 19 учебни заведения, които желаят да обучават. Това е свързано също с държавния план-прием.

Кога ще стартира тази програма?

През септември 2017 година.

Кога очаквате резултати и какви предвиждате да бъдат?

Програмата ще продължи три години.

Трябва да им приемственост между служебния кабинет и следващия.

Да, ние сме подготвили списък със задачи за политиките, които ще подпомогнат развитието на професионалното образование, за това, което до момента е правено във връзка с дуалното обучение, с кариерното развитие, с новите програми, които стартират. Всичко е в една посока – да има реална връзка с бизнеса, с нуждите на пазара. Да се формират социалните политики така че да бъдем адекватни на пазара и търсенето такова, каквото е. И да подготвяме децата за тяхната реализация.

Какви други промени има, освен ИТ сектора, в професионалното образование?

Професионалното образование не е атрактивно, според нашите констатации. Ние работим за това да го популяризираме. Смятаме, че причините за това положение са комплексни. Това, за което можем да повлияем като политика, е да се подобри качеството на професионалното образование и то да бъде подкрепено както с медийно отразяване на всички добри практики, които се случват, така и с пряка връзка с бизнеса. План-приемът също трябва да бъде съобразен с нуждите на конкретната област. Дуалното образование също е един много добър проект, по който работим от 2014 година. И други секторни политики, но мисля че трябва да акцентираме върху квалификацията на преподавателите и на материалната база в тези училища, защото тя е остаряла.

Казахте „квалификация на преподавателите“, но няма как да не ви попитам за това – във всички предизборни платформи залегна темата „образование“ като основен акцент. Кои от обещанията Ви се струват реалистични и кои не чак толкова? Например двоен ръст на заплатите на учителите?

Би било чудесно. Но аз не съм политик и не мога да коментирам различните обещания в публичното пространство, които бяха дадени. Смятам че, ако има една добра обща воля за това образованието да бъде водещо като ценност и да се знае, че благополучието на едно общество се постига единствено с качествено образование, трябва да акцентираме върху това. И е добре да се вложим повече финансов ресурс – и по отношение на заплащането на учителите, и по отношение на решаване на всички проблеми, които са свързани с материално-техническата база, за осъвременяване на визията на училищата, на спортните бази, които също са ни проблем. Знаете, има и липса на кадри вече – факт е, че младите учители не отиват в училище заради ниските заплати. Говори се, че през годините се увеличават заплатите, да това е грижа. Но ако заплатата е била 500 лева или 550 и е увеличена с 10 или 20 процента, увеличението е нищожно. Ако е 1000 лева и се вдигне с 10 процента е по-различно.

Всеки един сектор, разбира се, има своите основания да изисква политическо внимание и акцент и върху финансовата страна, но образованието генерира нашето бъдеще. 

Има още една теза, лансирана от политическа партия ГЕРБ, за премахване на практиката „парите следват ученика“, т.нар. делегирани бюджети. Съгласна ли сте, че това е неправилен подход? Ще помогне ли това за по-доброто заплащане на учителите и за по-доброто структуриране на системата?

Аз мисля,  че този подход изигра своята роля във времето, защото беше необходимо да се мине към едно децентрализиране на финансовата система с оглед максимално добро използване на ресурсите, които са налични. Това даде както позитиви, така и негативи и е време да надградим тази система. Надграждането може да бъде в няколко посоки. Да се дава допълнително финансиране, например за качествен образователен процес, за това, което е измерено като ръст в дадено училище. Защото, ако сравним в момента само резултати от национално външно оценяване в четвърти или седми клас в страната и направим един ранг на училищата, това не е обективно измерване, на съпоставимостта на вложения труд и качество. Защото децата имат различен статус, тръгват от различна входна точка като ниво. Например в един район с деца от социални групи, по-трудни деца или повече деца със специални образователни потребности, усилията са много, но нямат този измерим резултат на отличник.

Мислите ли, че директорите на училища трябва да имат мандат? Има директори в страната, които 20-30 години не се сменят. Това не води ли до дефицит на идеи или обратното?

За да бъдеш директор, трябва да имаш много лидерски и мениджърски умения. За мен е по-важно да има ефективен контрол, взаимодействие с родителската общност, с местните общности, които влияят на качеството. Ако има публичност на финансовите разходи, организацията на учебния процес, ако училището отворено и всичко, което се случва там, е видимо и по този начин процесите могат да бъдат контролирани, няма лошо, че един директор може да е на поста дълго време. Важното е да бъде ефективен, да си обича работата и да бъде подкрепен.

 

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“