МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ДА ОСИГУРИМ БЪДЕЩЕТО НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ СТРУКТУРИ В ЕВРОПА

Начало » Последни публикации

23.03.2018

По време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюзще бъде изготвен „Европейски призив за действие“ (European Call for Action) с препоръки за гарантиране на дългосрочно устойчиво развитие на научноизследователските инфраструктури в Европа и отварянето им към европейските граждани.

Научноизследователската среда има нужда от разговори за капацитета - за ресурсите, за инфраструктурата, за човешкия и технологичен потенциал, за да може да е конкурентоспособна и да извършва общозначими приоритетни изследвания. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на знаковата конференция „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността" в София Тех Парк.

Министърът подчерта, че са необходими още средства за научна инфраструктура от структурните фондове. Предложението, което Европейската комисия се очаква да направи на 2 май за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, в това число - и за Деветата рамкова програма за научни изследвания и иновации – вече е предмет на обсъждания.

Вълчев посочи, че Българското председателство поставя във фокуса на европейската политика споделеното използване на научните комплекси за общоевропейски научни цели.

„Важно е да се възползваме от опита на онези научни комплекси, които отговарят в най-голяма степен на нуждите на здравеопазването, високите технологии, опазването на околната среда, климатичните промени, защитата при бедствия и аварии и не на последно място - на социалните предизвикателства, особено свързаните с бежанци и миграция“, заяви той и добави, че необходимостта от дългосрочна устойчивост на изследванията и научната инфраструктура е извън всякакво съмнение.  

През 2017 г. България адаптира своята Национална пътна карта за научна инфраструктура, която представя потенциала на наличната такава, като утвърждаваща се в европейските семейства на съответните области от научни комплекси. В началото на март тази година бяха обявени класираните три центъра за върхови постижения и седем центъра по компетентност.

„Това са общо десет нови български значими инфраструктури, които се очаква да променят научната среда както в страната, така и в Европа. България прави инвестиции над 100 млн. евро в двата вида центрове“, допълни министърът.

Вълчев апелира за развитие на концепцията за отворена наука в името на по-добра среда в Европа и отново акцентира върху постигането на дигитална свързаност със Западните Балкани.

Във видеообръщение към участниците еврокомисарят за изследванията, науката  и иновациите Карлош Моедаш отбеляза, че в София са били обсъдени новите паневропейски инициативи,  които  отговарят на предизвикателствата за гарантиране на кохерентна и устойчива научноизследователска инфраструктурна екосистема през следващите години.

По думите му Европа има някои от най-добрите изградени вече съоръжения в света както и някои от най-богатите бази данни във всички области на науката.

„Изграждаме европейски капацитет в научноизследователските инфраструктури от десетилетия, инвестирайки милиарди евро от националните бюджети и от инструментите на ЕС, като европейските структурни и инвестиционни фондове и Рамковите програми за научни изследвания и иновации“, каза  той.

Една от целите на обсъжданията по време на конференцията бе подобряването на публичността и стимулиране на партньорството между научноизследователските инфраструктури, бизнеса и академичните среди.  На конференцията се обсъдиха още възможностите за насърчаване на публично-частните партньорства.  

Основен акцент в конференцията беше призива научноизследователските инфраструктури да разработят интегрирана и надеждна висококачествена система за поддържане и обмен на данни и свързаните с нея бизнес модели, отчитайки изцяло етичните въпроси в тази сфера. Отбеляза се, че е необходим систематичен и съгласуван мониторинг на научните инфраструктури, оценка на въздействието и на ключовите показатели за работата и представянето на инфраструктурите. Беше предложено да се разработи общ инструмент за обединяване на ресурси от различни фондове за осигуряване на подкрепа за изграждането и за експлоатация на научната инфраструктура. Беше отчетена необходимостта от по-добра интеграция на инфраструктурите в научната, икономическата и социалната екосистема на регионално, национално и европейско равнище, за да се постигне максимално въздействие.

В рамките на следващия месец ще бъдат изготвени Заключения от конференцията, които ще послужат като основа за последващи дискусии и вземане на конкретни решения в Съвета на Европейския съюз относно бъдещата роля и финансирането на изследователските инфраструктури в следващата Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации.

В дискусиите  взеха участие представители на Европейската комисия, членове на Европейския парламент, държавни секретари и министри, отговарящи за наука, научни изследвания и иновации на страните от ЕС, както и ръководители и координатори на европейски проекти за научноизследователски инфраструктури.

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“