93-годишният Рафаил Райков подари на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер“ в Стара Загора изящен макет на сградата на училището, което той самият е завършил през далечната 1950 г. Рафаил е работил върху макета в последните три години, за да пресъздаде с максимална точност визията на гимназията. Творбата му беше връчена на директора на „Лубор Байер“ инж. Георги Славов от правнучката на Рафаил -Вяра по време на тържеството за 80-годишнината на училището.
Самата Вяра е ученичка в 10. клас в същата гимназия. Тя е четвърто поколение от рода на Рафаил, което учи в „Лубор Байер“ -бившият Строителен техникум, който днес е Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия. „Техникумът ми даде знания и умения, с помощта на които осъществих мечтата си – да бъда строител и да мога да бъда полезен на обществото“, разказва 93-годишният майстор.
След завършването си той изкарал военната си служба в Строителни войски. Там го посрещнали с отворени обятия, тъй като по него време се разгръщало мащабно строителство в България и имало нужда от техници. След това работил във Водно строителство в Стара Загора. Строил е и жилища в Пловдив. Като свое най-голямото постижение в професията определя строителството на пътя от Асеновград до Смилян. След пенсионирането си продължил да работи по-скоро за разтуха.
Като хоби прави макети на различни сгради – църкви и къщи. Преди време решил да пресъздаде и училището, което е завършил. „В продължение на години все правих нещо. Първо едното крило, след това всичко, което си спомних от училището – класната стая, входа. Много интересно беше и всеки път, когато правих нещо, се връщах назад във времето, когато съм стоял на една маса в училището. Тогава нямахме чинове, а маси, за да можем да рисуваме“, разказва Рафаил Райков.
Той е убеден, че когато човек е завършил някаква специалност, той трябва да бъде с нея през целия си живот.
Сега изработеният от него макет краси витрина в училището. Ученици от гимназията го показаха и по време на Дните за учене през целия живот в Стара Загора, като не пропуснаха да изтъкнат, че е изработен от 93-годишен възпитаник на тяхната гимназия.
