Проф. Клисарова, остават броени дни до матурите. Обсъждахте да има повече отворени въпроси. Ще има ли в крайна сметка промени във формата?
Матурите ще протекат без промени по отношение на формата, организацията и провеждането, за да няма стрес в системата. Сега ние въвеждаме друга промяна и не е коректно в една година да се въвеждат толкова новости. Все пак промените трябва да са плавни и постепенни, за да могат учениците да се адаптират към тях.
Имате предвид промяната в скалата за оценяване? Защо решихте да я промените?
Да, за първи път тази година преди резултатите от матурите ще бъде ясен какъв ще е минималният праг за оценяване. Той ще гарантира ниво на грамотност, която трябва да имат учениците, които получават минималната оценка – среден 3. Скалата за оценяване ще бъде разработенa предварително и ще бъде съобразена с натрупания опит при провеждането на държавните зрелостни изпити. Идеята на тази промяна е да се гарантира все пак някакво ниво на качество на образованието. Университетите отдавна се оплакват, че кандидат-студентите не са достатъчно грамотни. В някои университети дори въвеждат лекции по български език.
Мислите ли, че висшето образование трябва да наваксва пропуските на средното?
Категорично не, не трябва да ги компенсира, това не е задача за университетите. Там знанията трябва да се надграждат, не да се наваксват. Всеки студент, издържал матурата, трябва да има необходимата грамотност и знания, за да се реализира както в живота, така и на пазара на труда.
Как ще гарантирате, че темите за матурата по български език няма да изтекат?
Ще процедираме както и досега, при спазване на всички мерки и изисквания за сигурност. В деня на матурите тестът и темите, за които ще има над 11 млн. комбинации, ще бъдат изтеглени на случаен принцип. Мисля, че екипът на министерството ще се справи, така че да осигурим равни условия на всички ученици, които се явяват на матури.
Какво се случва със закона за училищно образование? Обществото вече осем години го чака, а той още се бави.
Продължаваме да получаваме противоречиви мнения по този закон и затова го бавим. Много ми помагат и срещите с учителите. Философията на закона е да гарантира качествено образование и достъп до него за всички ученици. Важното е всички училища да гарантират това качество, а не само 100-те най-елитни. Започнаха и отново обсъждания за структурата на средното образование – синдикатите предлагат основното да се завършва след 9-и клас. Другите варианти са след седми или осми.
Но защо? Обществото сякаш беше свикнало с идеята основното образование да се завърша след 7-и клас, а гимназиалното да е разделено на два етапа.
Когато преди осем години този модел е бил предложен, структурата на учениците е била една. В момента по данни на синдикатите 41% от децата са билингви. Задаваме си въпроса – колко време им е необходимо и на тези деца да завършат основно образование. Има и много учители, които са на мнение, че седем години няма да стигат, за да се покрие материалът, предвиден в учебните програми. Те казват искаме по-малко материал за повече време, за да можем да го затвърждаваме и децата да имат един минимум от знания. Другата причина, поради която решихме да се замислим по този въпрос, е острата реакция на обществото, когато видя проектите на учебните програми, които бяха изготвени спрямо модела да се завършва основно образование след 7-и клас, а гимназията да е на два етапа. Обществото реагира много остро на това, че произведения на Ботев и Вазов и други класици отпадат от учебната програми, както и историята в 11-и и 12-и клас.
И другата причина – още при предишния парламент имаше доста противоречия по този закон, по него не беше постигнат консенсус при пълно мнозинство и той не беше приет.
Ще има ли промени в предучилищната подготовка?
Тя ще бъде задължителна за 5-6-годишните деца, както е и сега. Предучилищната подготовка е много важна за учениците и дори решаваща за тяхното по-нататъшно развитие. Планираме да затегнем и дисциплината. Проблемът е, че след толкова много срещи никой не дава конкретни предложения и не казва как това да се случи, какъв ще е работещият механизъм. Дисциплината също е ключов момент за гарантирането на качествено образование. В закона ще има и глава за педагогическите кадри, където ще е описана квалификацията и кариерното развитие на учителите.
У нас се задава криза за учители. С какви мерки мислите, че може да я избегнете?
Трябва да има по- големи инвестиции в учителите, защото истината е, че те са ключът към качественото образование. И тук не става дума само за увеличаване на заплатите, а за инвестиция в тяхната квалификация, за тяхното кариерно развитие, което да не зависи само от стажа, но и от качеството на работата им. Планираме да въведем и позицията „стажант-учители”, да направим учителската професия регулирана, каквато е тази на лекарите и юристите, да повишим и квалификацията и на експертите в Министерството на образованието и в регионалните инспекторати.
Откога ще има увеличение на учителските заплати и с колко?
Говорим за началните заплати на младши учители и учители от 1 юли тази година. Синдикатите имат желание за увеличение на заплатите на всички учители – едните искат 8%, другите 5%. В момент на преговори сме, защото не е само до желание, а и до възможности. Трябва да се направят разчети, за да стане ясно има ли и какви са възможностите.
Идват трудни години и за университетите – много места, малко абитуриенти. Какви реформи обсъждате?
Всички реформи са описани в известната вече „Стратегия за висшето образование”. Първо предлагаме промени във финансирането на висшите училищa, качеството на образованието да има по-голяма роля. В момента 96% от финансирането е на база брой студенти и само 4% за качество. Идеята ни е да променим това съотношение на 80% към 20%.
Университетите са автономни, конкуренция трябва да има и мисля, че най-добрите висши училища ще успеят. Не по-малко важно е да отворим врати към Европа и да имаме повече чуждестранни студенти, които също да допринасят за финансирането и съществуването на университетите, при гарантирано качество от тяхна страна. Затова планираме и по-строг контрол при акредитацията на университетите.
А закрити университети ще има ли?
МОН няма да закрива университети. Чрез новия модел на финансиране висшите училища сами ще разберат и усетят в кои професионални направления са най-добри и ще наблегнат в обучението на тези специалности. Надявам се да има и сливания на университети по определени професионални направления, както е и в Западна Европа. Така те ще си помагат в повишаване на качеството и развитието на науката.
Увеличихме приема на педагози, медици и специалисти по технически науки. Ще финансирате ли допълнително тези специалности?
Тези специалности са важни и стратегически за развитието на страната ни. Затова ние увеличихме план-приема, както и коефициентите за финансиране на педагогиката и техническите науки. Така университетите ще получават повече пари за брой студенти в тези специалности. При медицината коефициентът и сега е достатъчно висок.
Изтичането на медиците ни е друга болна тема. Държавата инвестира много в тях, а те, след като завършат, емигрират.
Като бивш ректор на медицински университет виждате ли решение?
Образованието по медицина у нас е на много високо ниво и наистина е скъпо. Конкуренцията там е голяма. За едно място се борят между 7-10 кандидати. Ние обаче не можем да ограничим младите хора, Европа е отворена. Нашите студенти по медицина масово получават предложения за специализации в чужбина, основно в Германия, предлагат им и шестмесечен безплатен курс по немски. На срещи със свои колеги обсъждаме как да ги задържим. Но знаете ли, проблемът не е само в заплащането. Трябва да се мисли за специализантите, за кариерното развитие. Промени в Наредба 34 ще има, но те ще са по предложение на здравното министерство. Това, което ние планираме във връзка с недостига на лекари в Спешната помощ, е въвеждането на обучение на лекарски асистенти и парамедици. Лекарските асистенти ще учат 4-годишен бакалавър, а парамедиците – 3-годишен. Дали сме вече бройки на университетите, готови са програмите, за да можем да осигурим лекари в Спешната помощ и лекарски асистенти в малките населени места. Увеличихме и план –приема на медицинските сестри, като цяло местата за студенти в медицинските специалности е увеличен с 15%, защото хората се нуждаят от тях и решихме да инвестираме там.
МИЛА МИШЕВА
Вестник „Монитор“, стр. 14, 15.