Единни национални държавни изпити ще полагат при завършването си студентите по право от всички юридически факултети в България. Те ще са по конспекти, утвърдени от министъра на правосъдието.
Това предвижда Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, приета от правителството днес. С нея се утвърждава изискването продължителността на обучението по право да бъде задължително 5 години (10 семестъра) и да завършва с образователно-квалификационна степен „магистър“. Запазва се задочната форма на обучение, като хорариумът се изравнява с този в редовната форма.
Наредбата утвърждава и условията за прием по специалност „Право“. Задължително в бала на кандидат-студентите ще влиза оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература. При образуването на състезателния бал на кандидат-студенти, чиято диплома за средно образование е издадена преди въвеждането на държавни зрелостни изпити, за балообразуващ елемент ще се взема общият успех от дипломата за средно образование.
Въвежда се учебна практика от втори до пети курс, като се дава възможност юридическите факултети да създават правни клиники за практическо обучение на своите студенти. Те ще изучават и нова задължителна учебна дисциплина – „Защита на правата на човека“.
В наредбата се посочват конкретни практически умения и компетентности, които обучението по право трябва да осигури – формулиране и защитаване на правна теза, анализ на съдебната практика, решаване на казуси, извършване на научно-юридическо проучване; академично писане, участие в дебати, реторика и съдебна реторика, подготовка на проекти на юридически документи и др.
С Наредбата се въвежда възможност юридическите факултети, акредитирани по професионално направление „Право“, да разкриват специализирани магистърски програми за дипломирани юристи. Това ще допринесе за повишаване на професионалната подготовка на правистите в профилирани области.