България е първата страна-член на ЕС, която ще използва новия механизъм за подкрепа в областта на политиките (Policy Support Facility – PSF), за да постигне подобрения в научните изследвания и иновациите. Това стана ясно днес след срещата на министъра на образованието и науката проф.Тодор Танев с еврокомисаря за научни изследвания, наука и иновации Карлос Моедас в Брюксел.
Европейската комисия стартира днес новия механизъм, с който да се помогне на държавите-членки на ЕС да реформират политиките си в областта на научните изследвания и иновациите. Тези реформи са приоритет за икономическата политика на ЕС, тъй като високоефективните системи за научни изследвания и иновации могат да допринесат за засилване на възстановяването и растежа, както и при създаването на нови работни места. Първите държави, които се възползват от механизма, са България и Унгария.
Развитието на иновациите, основани на конкурентни и качествени изследвания и динамична среда за разгръщане потенциала на малките и средни предприятия, са обща цел на Европа и са една от областите, където държавите-членки се конкурират, но могат и да си помагат, стана ясно на брифинг след срещата на министър Танев с еврокомисаря Моедас. България определено вижда ползите от развитието на иновациите, след като последните години бяха създадени нови работни места главно във високо-технологични фирми, отбеляза проф. Танев по време на брифинга пред журналисти. Именно тези иновативни фирми в страната бележат и ръст на продажбите средно с 26 % на година.
Не само за България, но за целия Европейски съюз на дневен ред стои темата за създаването на нови работни места, особено по отношение на младите хора, подчерта българският образователен министър и добави, че освен високата безработица, „днес ние се сблъскваме с предизвикателствата на глобалния свят – силна технологична и изпреварваща конкуренция на страните от Азия, международни конфликти и бежански потоци към ЕС, сериозни екологични и здравни бедствия и ред други въпроси, застрашаващи сигурността и бъдещето на следващите поколения.”
С решението на България да се приложи независима експертиза и преглед на нормативната рамка за наука и иновации в рамките на инструмента Policy Support Facility, ще се търсят практически отговори не само на нашите проблеми, но и на страните с по-ниски иновационни показатели и на тези от нас, където рискът от засилване на феномена „изтичане на мозъци“ е огромен, каза още министър Тодор Танев.
От своя страна европейският комисар за научни изследвания, наука и иновации, Карлос Моедас подчерта, че за излизане от кризата и за изграждане на стабилни основи за растеж и създаване на работни места, всички държави-членки на ЕС са изправени пред задачата да реформират своите системи за научни изследвания и иновации. „Трябва да работим заедно, за да можем най-добре да се справим с предизвикателството как да определим и приложим тези реформи, които са ключови за постигането на устойчив растеж,“ допълни еврокомисарят Моедас.
България е първата държава-членка, която взе решение да използва механизма за подпомагане. С подкрепата на Комисията, група от старши експерти и длъжностни лица от други правителства ще извърши партньорска проверка на България и ще направи препоръки за подобрения в публичното финансиране на научните изследвания, научните кариери, както и в областта на трансфера на знания между университетите и бизнеса.
Механизмът за подкрепа в областта на политиките е нов инструмент, който да даде на правителствата на европейските държави-членки практическа подкрепа в определянето, прилагането и оценката на онези реформи, които са необходими за подобряване на качеството на публичното финансиране, като поставянето му на конкурентна основа, въвеждане на оценки за ефективността на университети или стимулиране на сътрудничеството между академичните среди и бизнеса. Механизмът подкрепя правителствени служители от други държави в изготвянето на партньорска проверка за ефективността на политиките за научни изследвания и иновации и предоставя достъп до независими експертни познания на високо ниво за анализ. Механизмът се финансира по програмата на ЕС за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, с бюджет до 20 милиона евро.
Годишният обзор на растежа за 2015 г. определя научните изследвания и иновации, като един от седемте приоритета за структурни реформи на страните-членки, чрез които да се насърчат инвестициите и растежа. В него извеждат напред реформи за увеличаване на въздействието на публичното финансиране на научните изследвания и иновациите чрез подобрени стратегии, програми и институции, както и реформи за осигуряване на благоприятна инвестиционна среда с цел насърчаване иновациите в бизнеса.
Снимка: tvnewsroom.consilium.europa.eu