Кои са акцентите в проекта за държавен стандарт за приобщаващо образование ? С какви награди ще се поощряват учениците и как оценяването на учителите ще се отрази на мотивацията им? С какво новият Закон за предучилищното и училищното образование ще спомогне за по-качествено образование у нас? На тези и други въпроси пред „Стандарт“ отговаря заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов.
– Г-н Стаматов, кои са акцентите в проекта за държавен стандарт за приобщаващо образование ?
– Той най-общо преминава през целия закон за предучилищно и училищно образование. Защото всички акценти касаят пълната подкрепа на ученика. Ако трябва с една дума да се сравни наредбата за приобщаващото образование, то тя е подкрепа на всички ученици. Най-напред на онези, които се нуждаят най-силно от такава -децата със специфични образователни потребности. После на учениците, щ които имат затруднения при овладяването на даден учебен материал по определен или няколко предмета. На следващо място са онези ученици, които имат изключително изявени дарби. И трите групи имат специфични потребности по отношение на своята допълнителна консултация с учители, психолози, ресурсни учители . Вторият много важен момент от този ДОС е ранният достъп на всички ученици до качествено образование , което става с предлагане на колкото може повече педагогически услуги с основната цел да няма отпадане на ученици.
– Защо предлагате да се увеличи отсъствието на ученик по уважителни причини от 3 на 10 дни?
– Уважителните причини се застъпват на две места. В единия случай, когато за учениците трите дни са достатъчни и тогава отсъствието е с разрешение на директора. Но през последните години се застъпва силно тенденцията в отделни райони за по-дълго отсъствие на ученици по домашни причини. Те може да са от различно естество, както в малкия град и село, така и в големите населени места. Затова предлагаме втората възможност, при която родителят да подаде заявление до педагогическия съвет и той да одобри по-голямото отсъствие на ученика. Съобразяваме се с интереса на много от учениците в резултат на наблюдението от последните години.
– Каква ще е допълнителната подкрепа за деца в риск?
– Много трудно може да се каже кое дете не е в риск. Когато родителите са в процес на раздяла, или пък няма достатъчно средства за ежедневното му пребиване в училище, както и онова дете, което се намира в някакъв стрес. Затова подкрепата е доста различна. Най-общо може да се представи необходимостта от постоянна консултация с психолога и педагогическия съветник. Когато тя е достатъчна и се извършва качествено, чудесно. Но когато е нужна по-тясна специализация и подкрепа, тогава и родителят трябва да осъществи необходимата консултация с директора и с педагогическия колектив, а директорът трябва да направи необходимите стъпки за осигуряването на още по-тесен специалист. Тук става въпрос и за проблеми с говора, малки проблеми със слуха или зрението, с правилното изписване на думите. Където проблемът е доста сериозен, решението не идва с кратки консултации.
– Как ще се осъществява превенцията срещу насилието в училище?
– В настоящия момент има много психолози и педагогически съветници в училищата – почти 1200 за цялата страна. Въпреки това агресията е проблем от доста сериозно естество в съвременното българско училище. Посочвам психолозите и агресията, защото това е пряката връзка между разрешаването на един съществуващ проблем и човека, който би могъл да го разреши. Големият проблем обаче е, че първо, дейността на психолога трябва да се приеме от всеки един родител като естествена необходимост. Защото и до днес много родители считат, че психологът и педагогическият съветник са специалисти, при които трябва да се отиде с изричното тяхно разрешение. Тяхната дейност остава толкова незабележима в училището и не само че не се налага родителят да дава своето съгласие, а трябва той дори да не се замисля за това. Педагогическият съветник и психологът са първите спирки при разрешаването на всеки проблем, свързан с агресия. Техният труд в едно средно голямо училище е незабележим, но изключително тежък и труден. В рамките на ден те консултират средно 50-80 ученици.
– С какви награди ще се поощряват учениците?
– В действащия правилник за приложение на Закона за народната просвета , който е по стария закон, думите „стимули“ и „награди“ са записани само на един ред. Докато в новия закон, а и в този стандарт, са силно застъпени. Това поощряване е в пряка връзка с тяхната допълнителна и обща подкрепа за личностното им развитие. В отделните училища има различни добри практики, свързани с раздаване на грамоти при почти всички изходни нива или олимпиади, учредяване на морални и материални награди по даден повод. Например в Софийската математическа гимназия е под наименованието за „тортата на директора“. Има баскетболни и футболни турнири за „купата на директора“. Ние даваме няколко идеи, които може да се доразвият в училищните правилници.
– За първи път в историята на българското образование учителите също ще получават оценки на всеки четири години от специална комисия, като от резултатите ще зависи заплатата им. Какъв ефект очаквате ?
– Атестирането е една от новите стъпки в следващия 4-годишен период. Оценяването с точки е стъпка, която е необходима, но се приема проблемно и нееднозначно от учителската общност. Много от учителите считат, че това не е добре. А в същото време атестацията е дейност в почти всички сфери в нашата страна. Атестирането за учителите в Европа е практика от много години. Ще дам следния пример: ако един току-що прохождащ млад учител има инициативност, работи много, посещава всички организирани курсове от и извън училището, посещава предложените степени за квалификация, то за 4 г., колкото е атестационният период, той би могъл да премине през 5-та и 4-та квалификационна степен, натрупвайки кредитите, които се дават за училищната квалификация, и да достигне до нивото „старши учител „. А това да доведе до повишение на заплатата му средно със 100-150 лв.
– С какво новия Закон за предучилищното и училищното образование ще спомогне за по-качествено образование ?
– Бих казал, че целият закон има в своята философия две направления. Едното е да постави ученика на едно качествено различно ниво от досегашното – в центъра на образователната система. И второ – да даде пълна свобода на всяко училище да постигне по-добро качество на образованието. Инициативността на директори и учители , използвайки тази свобода, биха могли да доведат до по-качествено образование .
– Как ще коментирате казуса с обществената поръчка за реклама на образованието за 2 млн. лв. с ключодържатели и запалки, без знанието на образователния министър Меглена Кунева ?
– Тази обществена поръчка временно е спряна. Оттук-нататък абсолютно всички, които правят обществени поръчки, силно трябва да се замислят за това, което трябва да рекламира образованието ни, за начина, по който се рекламира, и за стимулите, с които достига до своите крайни потребители – ученици, граждани, учители . Винаги трябва да се внимава, че образованието е една много чувствителна сфера, която не търпи такива екстравагантни подходи, каквито имаше застъпени в предложенията за тази обществена поръчка.
– Има ли риск от фалити на ВУЗ-ове в близките години и как трябва да се оптимизират разходите им?
– Има прекалено много висши учебни заведения спрямо броя на учениците, които завършват и стават студенти. Така че това ще се случи по естествен път и не е необходима намеса на държавата.
– Как държавата и бизнесът трябва да си партнират за създаването на кадри за индустрията?
-Това е много важен момент, защото професионалното ни образование е в пряка зависимост от местния бизнес, общината и професионалната гимназия. Когато има работеща комуникация между директора, кмета и бизнес организациите в даден район, само тогава може да се запълни липсата на кадри. В нашата страна има проблем, свързан с това, че е по-добре да се завърши висше образование, отколкото да се продължи в средна професионална гимназия, която е много по-качествена и смислена. Имаме много свободни работни места за средни специалисти с висока заплата, за които няма кандидати, и много безработни висшисти, които чакат да навлязат в дадена сфера.
– Приоритет в бюджета за догодина ще са дългосрочните инвестиции в образованието, обяви финансовият министър Владислав Горанов. От какво финансиране се нуждае образованието ни и колко средства ще му поискате?
– Тук не мога да съм смел в изказа си, защото сега вървят процедурни разговори за следващата бюджетна година. Прекрасно е, че образованието е поставено като приоритет. Съвсем естествено нашите искания биха били насочени в няколко посоки – средства, които да обезпечат по-високо качество на образованието ни, което може да стане с повишаване на заплатите на учителите и със стабилна модернизация на учебния процес чрез кабинети, ремонт на сгради, оборудване със съвременна информационна техника.
– Кога новите учебници за 1 и 5 клас ще влязат в училищата ?
– За учебника по история за 5 клас имаме уговорките с издателите, че ще бъдат в училищата до 14 септември. Успоредно с това върви процедурата по оценяването на новите учебници за 1 и 5 клас, които ще влязат в училищата през следващата учебна година.
Стандарт – стр. 13
Михаела БЛАГОЕВА
Снимка: Илияна Кирилова