Диян Стаматов е завършил биология в Софийския университет, има повече от 15 години директорски стаж в средното образование, като през последните 10 ръководи едно от най-престижните столични училища – 119-о СОУ. Известен е от публичните си изяви като привърженик на облекчаването на учебното съдържание и внедряването на съвременни интерактивни методи на обучение, стимулиращи не зазубрянето, а разбирането и осмислянето на преподаваните знания. От миналия месец е зам.-министър на образованието и науката.
Г-н Стаматов, как изглеждат нещата от по-високата камбанария?
Три седмици съм в тази нова роля, все още има доста неща, които са ми неясни. Но съвсем определено директорската позиция е много по-интересна, по-увлекателна, защото във всеки момент съм виждал реалния резултат от направеното. Какъвто и проблем да е възниквал, бързото му решаване е водило до по-голяма яснота. Защото е било в моите ръце, без външна намеса. И винаги съм се водил от добрия контакт и разговори с родители, с колеги, с децата. През всичките години като директор съм работил по Закона за народната просвета, от 1993 г. В училището, което ръководех, успях да направя няколко неща – да удвоя броя на учениците в него, да постигна възрастов баланс в учителския колектив и да направя училището изключително разпознаваемо в образователната система на страната.
Какво Ви затрудняваше като директор, което на по-висока позиция бихте опитали да промените?
Колкото и да е странно, нищо не ми пречеше, защото екипът, с който работех, беше изключително динамичен и с една дума сме се разбирали. Целта винаги е била ясна -качеството на образованието да е на ниво и отношенията с всички родители да бъдат съвременни, адекватни, с пълна подкрепа. И почти всичко, което сме си поставяли като малки стъпки, сме постигали. Истината е, че никога не съм си мислил, че ще бъда на по-висока ръководна позиция. Винаги досега съм правил малки стъпки и промени, които са водили до доста големи резултати. В момента пред учителското съсловие стои много голяма задача във връзка с въвеждането на новия закон и много стандарти, които да направят този закон изцяло работещ на практика. Всичко това трябва да стане за 5-6 месеца и без някакви значими сътресения.
Какви са възможните сътресения,страхове?
Това, което съм забелязвал преди и сега го виждам също, е притеснението от промяната, страхът от неизвестността. Няма учител, който да приема с лекота всяка промяна, защото почти във всички случаи не е подготвен за евентуалните предизвикателства, които могат да се появят във всеки миг на промяната. Всички си казваме, че трябва да променим нещата, но винаги вървим по утъпкания път, защото ни е най-познат и най-безобиден. Това го забелязвам в момента при всяка една от срещите с колегите – всички искат нови учебни програми, които да са по-олекотени, по-съвременни, но винаги първата спирачка, която се появява, е – „някак си това, което прилагаме, може би трябва да остане още дълго време“.
Интересът на ученика е най-важен, но хорариумът определя възнаграждението на учителя и това е предпоставка за напрежение.
Може да се каже, че в момента е намерена златната среда – не се намаляват часовете почти по нито един предмет. В същото време се намалява прекалено натовареното учебно съдържание по много предмети, за да може това, което остане като задължително в програмата, учениците да имат време спокойно да го научат и спокойно да го приложат, мислейки. Това може да стане по един простичък начин – материалът, който им се предлага в задължителната подготовка, да бъде обвързан с определено време, като има и достатъчно часове за затвърждаване и за натрупване на нови знания. Във всеки клас има група ученици, които много бързо усвояват, и те ще могат във времето за затвърждаване (то е 40%) да научат много повече нови неща. Другата група, която усвоява по-бавно, ще има възможност да повтаря материала.
Тоест няма причина за медийните тревоги, че остават празнини в материала по българска литература и история?
Не, няма да има никакви празнини. Но в нашата образователна система се изучават между 10 и 13 предмета. И учебното съдържание във всички тях е също доста олекотено, осъвременено, за да стигне до децата. Винаги си говорим колко много материал има в учебниците по биология, физика, химия, математика, излишно съдържание. Но това го гледаме през призмата на отделния специалист. А всъщност във всяко училище има различни ученици, с различни интереси – едни биха се радвали на много повече български език и литература, други – на много повече биология… И в това е доброто царство на многообразието – да няма много учебно съдържание, а в същото време да няма и значими пропуски. На учителите винаги им е липсвало време да подходят индивидуално към учениците – защото всичко в учебника е задължително и всички трябва да го знаят. Сега задължителното съдържание е по-малко и на учителя се дава наистина добрата свобода, автономията да подходи индивидуално както към отделния ученик, така и към класа, който той познава съвсем отблизо.
Къде виждате решението на кризата с недостига на учители? Едва ли единствено ниското заплащане е демотивиращо.
Учителят няма високо самочувствие в своята професия. Подкрепата за учителя е първият важен сигнал, че той се ползва с доверие. Тук на първо място е необходимо директорите да бъдат подкрепяни от различни институции, от местната власт. Кметовете трябва да покажат своето отношение към образованието и към самата институция училище. Ето, няма в момента софийски директор, който да не се чувства окрилен, че е такъв, имайки примера на един безспорен лидер в образованието, независимо че този лидер отдавна вече е кмет на столицата. Името на г-жа Фандъкова винаги се е свързвало с образованието и тя е своеобразна емблема. Тази подкрепа, разбиране, ако го има във всеки град, нещата биха тръгнали по много по-различен начин.
Приключват обсъжданията на учебни програми за 2., 6. и 8. клас, какво следва?
Ние се намираме в период на много обсъждания. Стартира обсъждането на стандарта за предучилищното образование, а в края на март ще бъдат качени на сайта на МОН за много по-дълго обсъждане всички учебни програми, които все още не са публикувани. Наред с това предстои обсъждане на още 15 стандарта. Тоест през следващите месеци предстои много стабилно обсъждане на нормативните документи, върху които ще стъпи промяната.
Очаквате ли, че ще се постигне съгласие, позволяващо промяна, а не обичайната конфронтация на мнения?
Силно се надявам, че ще има съгласие за мнозинството от стандартите. Доста е идеалистично да се очаква, че всички стандарти ще минат гладко и базпроблемно. Но ако след повечето от обсъжданията се постигне консенсус, би се постигнало добро равновесие. Това, което забелязвам при досегашните обсъждания, е стабилно разделение между гилдията на преподавателите във висшите училища и становищата на учителите. Обикновено преподавателите във висшите училища са с нагласата да има още и още материал. Докато учителят е много наясно, че ученикът не може да поеме толкова много нова информация. И учителите се радват на доста голямата предложена възможност за затвърждаване на материала, както и на олекотяването му. И в този случай превесът трябва да е за учителите. Залагам не на революционните, а на малките стъпки, на стабилния еволюционен път в краткосрочен план да бъдат подготвени стандартите, да бъдат облечени в законовата норма на наредби и те да бъдат приети от мнозинството от учителите. Това е целта до края на август.
Какво може да попречи?
Отново неизвестността. Защото всеки от експертите в министерството смята, че е подготвил най-доброто. Но никога не се знае как това най-добро като механизъм ще проработи в детските градини, в училищата, в ресурсните центрове, в центровете за работа с деца…
Децата имат много интереси в областта на техниката, на природните дисциплини. Ще дам пример – в последните две години най-много втори държавен зрелостен изпит е полаган по биология. Преди това беше по география. Учениците смятат, че по-лесно ще се подготвят по тези приятни и интересни за тях предмети. Преди време имаше постулат – учи не за оценка, а за живота. Днес децата имат много добра техническа култура, те самите вървят в посока на т.нар. функционална грамотност, какъвто термин е приет. И ние не трябва да ги спъваме с наши, натрупани в годините, догми.
***
Сега задължителното съдържание е по-малко и на учителя се дава наистина добрата свобода, автономията да подходи индивидуално както към отделния ученик, така и към класа, който той познава съвсем отблизо
Галина СПАСОВА
в. Животът днес – стр. 1, 7