– Г-н Стаматов, в сайта на Регионалното управление по образованието има анкетна карта, според която училищните директори ще бъдат оценявани включително и според даренията, които получават. Това национална практика ли е?
– Тази карта е публикувана в сайта на регионалния инспекторат за София-град и касае само директорите в столицата. Точките, които се дават на директорите, са една или две в зависимост от даренията, които са привлечени за училището . Всъщност те са минимален брой на фона на стоте и по никакъв начин не могат да преобърнат общата скала за оценяване на един директор. Но ако погледнем малко по-глобално на нещата, за един ръководител на училище е от изключително голямо значение привличането на средства към тези, които са му отпуснати от бюджета. Голяма част от тези средства са по различни проекти. Чак тогава става дума за средствата, които са привлечени от дарения. Даренията, които идват към едно училище, са твърде малка част от бюджета му по различни причини, така че те не са основен критерий при цялостната категоризация на оценка, която се дава на един директор.
– От друга страна, родители се опасяват, че по този начин директорите могат да ги рекетират да дават допълнителни средства за училището …
– В никакъв случай. Там, където има някакво дарение, то трябва задължително да бъде прозрачно, със спазване на законовите норми, с издаване на дарителски лист и обявяване на самото дарение в общината и в дарителската книга на училището и да е включено в бюджета на самото училище . Всички други дарения, които не са регистрирани, са съмнителни и не трябва да ги има по никакъв повод в сферата на образованието.
– Тоест можем ли да кажем на родителите, че ако им поискат „дарение“, което няма да бъде регистрирано по този начин, те могат да го откажат?
– Не само могат. Не трябва да предоставят дарения по такъв корупционен начин. Всяко дарение трябва да бъде регистрирано, прозрачно и да се види дали средствата отиват по предназначение. Защото понякога родителите желаят да се подобри обстановката в дадена класна стая и в това няма нищо лошо. Те събират средствата помежду си и ако реализират този ремонт сами и подобрят съответната материална база, никой не може да им попречи да направят класната стая на своите деца по-луксозна, отколкото другите.
– Въвеждате нова система за оценяване на учителите. За вас лично кой е най-важният критерий, по които трябва да бъдат оценявани преподавателите?
– Критериите са 25, а точките са 50. Двадесет от критериите са национални, а пет са на самото училище. Лично аз отделям две важни неща в тази атестационна карта. Едното е критерият, свързан с отношението към учениците, а на второ място бих поставил точно онези пет критерия, които самото училище си определя. Защото всъщност в тях се крие спецификата на самото училище, неговата образователна политика. А тя би трябвало да бъде следвана от цялата педагогическа колегия и да няма изключения. Затова за мен тези пет критерия, по които училището ще оценява своя преподавател, ще бъдат приоритетни.
– А как точно бива оценявано отношението към учениците? Какво е най-важното в този случай?
– Тук нещата са малко субективни, но обществото ни винаги е казвало, че даскалът е този, който се отличава и помни в годините. Всеки един от нас помни точно един определен учител и при това го помни с неговото отношение, с отпечатъка, който е оставил върху неговото развитие. Ето това е онзи елемент, който е трудно да се опише, но е най-важният, защото определя абсолютно всичко останало.
– Как може министерството да оцени точно това?
– При атестирането се имат предвид няколко неща. Всеки учител трябва най-напред да си подготви портфолио, където да събере цялата доказателствена информация за извършеното от него. За квалификациите, в които е участвал, и квалификациите, които самият той провежда. Тук влизат и резултатите на неговите ученици, било на олимпиади, било на изпити. Включва се и участието на този учител в политиката на самото училище. Точно тук е допълнителната специфика – всеки учител да съумее правилно да подреди своите добри постижения, така че комисията след това да може да ги оцени по най-благоприятния начин. Атестацията съдържа две взаимно свързани неща. Едното е самооценка от самия учител, а другото е оценка от атестационната комисия. Тежестта на атестационната комисия, естествено, е по-голяма, но въпреки всичко и самооценката е важен момент от общата крайна оценка. Предвидено е хората в комисията да са представители на работодателя, на педагогическия колектив. При оценяването на директорите има и представител на родителите. Защото се предполага, че при оценяването на директорите, общественият съвет би трябвало да познава в детайли дейността на педагогическия колектив и директора.
– Тази година недостигът на преподаватели е доста по-силен, отколкото в миналите години. Търсят се 1400 учители. Има ли шанс тези хора да бъдат намерени до началото на учебната година, или ще бъдат преназначени пенсионерите?
– Възможностите са няколко. Към настоящия момент бройката на хората, които търсят работа като учители, е по-малка от 1400. Тази цифра динамично се променя. Юли, август и септември са периодът, в който биват назначавани учители в определени училища. Цифрата изглежда висока, но тя не е чак толкова голяма на фона на броя учебни заведения в страната. Имаме може би по половин брой незает учителски щат. Възможностите за покриване на този дефицит минават през това, квалифицирани учители, които идват от университетите, да намерят своето място в училище. На други места тези места могат да се заемат от пенсионирани учители, в това няма нищо лошо. На трето място тези длъжности биха могли да се заемат и от хора, които не са квалифицирани. Четвъртата възможност за попълване на свободните учителски места са от програми като „Заедно в час“. От тях се очаква да дойде също една голяма група млади учители да влязат в средното образование и да представят материала по един иновативен начин. За тази учебна година вариантите са това. Но имаме предвидени и стъпки за следващите години, защото проблемът с липсата на кадри през тях ще продължи да нараства. През последната година се стремим да превърнем педагогическата специалност в приоритетна. Другата стъпка е увеличаването на стипендията на тези студенти. Следващата е младите учители да извършват педагогическия си стаж под ръководството на учител, който да бъде наставник. Бакалавърската си степен в последните две години те ще я изкарат под формата на стаж. А първата година ще им бъде подадена ръка от наставника в самото училище. Това ще се случи още от тази учебна година. Другата стъпка е финансово подпомагане на учители, които желаят да работят в малки населени места, като им се поемат по европейски проекти средствата за транспорт или за квартира. Става дума за хора, които отиват да работят в малък град или в села, където все още има училища. Още от тази учебна година започваме да им заплащаме транспорта и квартирите. Друг важен момент е, че вече един учител за четири години би могъл да стане старши учител, стига да е инициативен, да участва в квалификации, а това е в пряка връзка с повишаването на заплащането му с още 100 лева.
***
Това е той:
Завършил е биология
– Преди да бъде назначен за зам.-министър, е успешен директор на 119 С0У „Акад. Михаил Арнаудов“ в София
– Като зам.-министър е натоварен с тежката задача да изготви 19 нови образователни стандарта преди началото на учебната година
В. „Телеграф“ – стр. 13
Стела СТОЯНОВА