От 19 до 21 юли 2012 г. в Никозия, Република Кипър, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов взе участие в редовното заседание на Съвета по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство) на ЕС.
Заседанието на Неформалния съвет протече в две сесии:
На сутрешната пленарна сесия бе обсъдено сътрудничеството между Европа и Средиземноморския регион в областта на науката и иновациите.
Една от основните теми на разговорите в този панел засегна укрепването на евро-средиземноморското сътрудничество в областта на науката и иновациите и необходимостта то да се модифицира в по-стратегическо партньорство, базирано на подхода „към всеки регион”.
Министър Игнатов заяви, че е релевантно да има нов подход спрямо страните от Средиземноморския регион, чрез който да се укрепи сътрудничеството, да се подпомогне процесът на изграждане на устойчиви демократични общества и да се насърчи икономическият растеж. Този нов подход, според министър Игнатов, следва да надгражда добрите традиции, да отчита специфичните нужди и желания на отделните партньорски държави от средиземноморието и да предоставя възможност те сами да определят обхвата на сътрудничеството с ЕС, особено в сферата на научните изследвания и иновациите.
На заседанието на Съвета бе решено да се следва дългосрочен план в областта на науката и иновациите, в който се идентифицират основните социални предизвикателства от общ интерес и по-специално в областта на водата, енергията, здравето, транспорта и морската среда.
В рамките на дискусията, министър Игнатов заяви, че е важно да се насърчават иновациите във всички сектори, особено в секторите на водите, енергията, здравето и качеството на живот, което е предпоставка и необходимост за икономически просперитет. Министър Игнатов допълни, че е необходимо да се вземат мерки за изграждане на капацитет и нови форми на образование, които ще спомогнат за промяна на нагласите и възприятията на обществото, конкретизирайки, че близкото сътрудничеството в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) също ще подпомогне политически и социални промени.
Според министър Игнатов дългосрочното партньорство в областта на науката и иновациите, за да е ефективно, следва да е съпроводено с прилагането на инструменти за насърчаване на такова сътрудничество. В този смисъл, министърът на образованието, младежта и науката определи като важно съществуването на добра изследователска база, човешки ресурс, финансиране и установени съвместни приоритети, за да могат да бъдат поетапно използвани инструментите, които предлага Седма рамкова програма и които предстои да бъдат интегрирани и в новия програмен период.
Следобедната сесия на Съвета по конкурентоспособност бе посветена изцяло на следващата рамкова програма за наука и иновации “Хоризонт 2020”. Тук бе детайлно обсъдено въвеждането на единна финансова ставка за всички участници и дейности, съгласно предложението на Европейската комисия (ЕК) (100% финансиране на допустимите разходи /20% фиксирана ставка за непреки разходи), както и дали опростяването на правилата ще допринесе за повишаване на привлекателността на програмата.
Министър Игнатов приветства въвеждането на олекотена, едностепенна система на финансиране и подбор. Според него, предложението на ЕК за 100% финансиране на дейностите и допустимите разходи ще повиши многократно интереса към програмата от страна на всички заинтересовани страни и ще бъде стимул за националните правителства да насочат средства към други дейности и инициативи, чрез които да се подпомага участието на учените.
Във връзка с определяне нивото на непреките разходи, министърът изтъкна, че би могло да се търси компромисен вариант, тъй като в много от държавите – членки 20% непреки разходи не кореспондират на реалните непреки разходи, които се генерират в рамките на изпълнение на даден проект. Тъй като новата програма „Хоризонт 2020” ще има възможност да прилага инструменти за разработване на мащабни и амбициозни проекти, по тази причина министър Игнатов смята, че за да могат те да бъдат ефективно координирани и изпълнени – предлаганият модел за изчисляване на непреките разходи с фиксиран процент не е обоснован.
Министър Игнатов допълни, че би могло да се обмисли и анализира възможността да има два модела на непреки разходи – фиксирана ставка от 20%, каквото е настоящето предложение на ЕК, и непреки разходи, които се калкулират на база „реални преки разходи”. „Също така би могло да се анализира практиката за „таван” на непреките разходи, възстановяеми от Европейската комисия, но да не се ограничава размерът им при отчитане от страна на участниците”, допълнително аргументира позицията си министърът пред колегите си от Съвета.
Седма рамкова програма , която представлява пилотен пакет за дългосрочно планиране на ресурсите в областа на науката и иновациите, въведе новости, които затрудниха кандидатите при подготовката и изпълнението на проектите.
С новия пакет за наука и иновации голяма част от тези предизвикателства са решени:
- Обединени са различните финансови инструменти и програми (Рамкова програма за наука, технологично развитие и демонстрационни дейности, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, Европейски институт за иновации и технологии), което гарантира допълняемост на тематиките, избягване на дублиране на усилията и по-важно на финансирането;
- Ефективно е предложението да се намали броят на финансовите схеми и ставки и те да станат по-лесно приложими. Въведени са опростени условия за малките и средни предприятия и за грантовете за научно обучение;
- Съществено намаляване на тежестта на мониторинга, контрола и одита; подход, базиран на доверието, естествено балансиран с необходимостта за отчетност;
- Въвежда се по-добра система за подаване на проектите и единна ИТ платформа;
Също така се предвижда възможността за приемане на т.нар. „невъзстановим данък добавен стойност”, практика, която се възприема като важен стимул за участие.