От 10 до 11 декември 2012 г. в Брюксел, Белгия, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов взе участие в редовното заседание на Съвета по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство) на ЕС.
На заседанието във формат министри, отговарящи за научните политики, беше постигнато съгласие за частичен общ подход* върху основните елементи на предложението за регламент относно създаване на Специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ и за определяне на приоритетни сфери на стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ) за периода 2014 – 2020 г.
Европейската комисия представи доклад за напредъка по Предложението за регламент на Съвета относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.), която е в допълнение към „Хоризонт 2020“.
Министрите приеха заключения върху ключовите елементи, които ще допринесат за завършване на Европейското научноизследователско пространство (ЕИП), което ще създаде истински единен пазар за знания, научни изследвания и иновации, като предостави възможност за свободно движение, конкуренция и трансгранично сътрудничество на изследователите, научноизследователските институции и предприятията. Съветът също така проучи начините за подобряване на международното сътрудничество на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите, както и възможностите за допълнително засилване на партньорството си в рамките на европейското научноизследователско пространство, с цел постигане на върхови постижения и растеж.
Министър Игнатов направи изказване в рамките на утвърдената позиция, като подкрепи необходимостта от по-стратегически подход за подобряване и съсредоточаване на международното сътрудничество на Съюза в областта на научните изследвания и иновациите през следващия програмен период. Министър Игнатов потвърди ключовата роля на „Хоризонт 2020” като основен инструмент за постигането на поставените цели и привества разработването на многогодишни пътни карти, които да отразяват конкретните приоритети и потребности на всяко едно сътрудничество. Спомена съществуващите двустранни договори на България и задълбочения интерес на страната ни към инициативи за задълбочаване на сътрудничеството в Дунавския и Черноморския регион, както и в Западните Балкани и Средиземноморието.
„Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
Специфична програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“
След задълбочени дискусии всички министри постигнаха съгласие за приемане на частичен общ подход върху проекторешението за създаване на Специфична програма за изпълнение на “Хоризонт 2020”. Дебатите се фокусираха върху два основни аспекта на предложението:
- Управлението на програмата, включващи въпроси свързани с новите правила по делегираните актове и комитологията, съответно член 290 и 291 от ДЕС. Всички изказали се държави-членки, вкл. България, подкрепиха предложения от Председателството подход: за въвеждане на анекс със списък на конкретните конфигурации на Програмния комитет, като точният им брой ще е въпрос на преговори между държавите-членки и ЕК по време на Ирландско председателство;
- По отношение на мерките за разширяване на участието новите страни-членки (ЕС12) поискаха по-силни финансови ангажименти и в следствие на краткия дебат кипърското председателство прие да засили формулировката по отношение на схемата за създаване на центрове за върхови постижения (teaming scheme), като замени думата „consider” с „provide” (provide further seed financial support….)
Специфичната програма е въпрос от особено значение за България, тъй като съдържа мерките за разширяване на участието на бенефициенти от т.нар. нови страни-членки и от регионите, които имат по-слабо представяне в конкурсите на Седма рамкова програма. Това, което се предлага е пакет от инструменти, насочени към обмен на знания и опит; привличане на изключителни учени, които да изградят научни екипи в тези региони; надграждане на съществуващи центрове за научна компетентност и други, по-малки инструменти.
Специфичната програма ще съдържа следните елементи:
- ‘Високи постижения в научната област (excellent science)’: която включва дейности, достигащи границата на научните изследвания, финансирани от Европейския съвет за научни изследвания; нововъзникващи технологии; дейности по програмата “Мария Кюри”; както и научна инфраструктура;
- ‘Водещи позиции в промишленистта (industrial leadership)‘: за усилване на индустриалния капацитет на Европа в обещаващи технологии като: нанотехнологиите, биотехнологиите, авангардните материали и космическите изследвания;
- ‘Справяне с обществените предизвикателства (societal challenges)’, подобряване на здравето и благосъстоянието през целия живот, осигуряване на достатъчно доставки на безопасна храна с високо качество, извършване на прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система, борба срещу климатичните промени;
- ‘Преки дейности на Съвместния изследователски център (JRC) извън ядрената област (non-nuclear actions of the Joint Research Centre)’: с конкретната цел за предоставяне на потребителски ориентирана научно- техническа подкрепа за политиките на Съюза.
Европейския институт за иновации и технологии (EIT): стратегическата иновационна програма на за периода 2014 – 2020 г.
Съветът постигна споразумение за частичен общ подход за определяне на приоритетни сфери на стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) за периода 2014 – 2020 г.
По тази точка ЕК бе представлявана от комисар Василиу. Тя припомни, че в следващия програмен период ЕИТ става неразделна част от “Хоризонт 2020” и информира министрите, че на 28 ноември Европейският парламент е гласувал изменения по предложението на ЕК и по този начин е стартирал законодателната процедура по съвместно взимане на решения. След това заседание на министрите, на което бяха гласувани предложенията на Съвета, ще започнат междуинституционалните преговори по досието.
Председателството припомни, че настоящият текст е постигнат след тежки преговори в работната група и, за да не нарушава крехкият баланс, ще запази текста си.
Председателството отбеляза приемането на частичен общ подход по компромисния текст и досието се придвижва към Ирландско председателство за междуинституционални преговори Съвет-ЕК-ЕП.
Стратегическата иновационна програма включва преглед на планираните дейности за следващите седем години, в частност, приоритетните сфери за новите Общности за знание и иновации (Knowledge and Innovation Communities (KICs), които свързват заедно организациите в дългосрочна перспектива, за да се отговори на големите социални предизвикателства. Създаването на общности се планува да се извърши на два етапа: през 2014 г. и втора вълна след 2017 г., която ще се случи само след положителна оценка от първата.
Основан през март 2008 г., Европейския институт за иновации и технологии вече завърши първата си фаза, давайки началото на първите три общности. До този етап ЕИТ успя да постигне основната си цел – пълното интегриране на цялата иновационна верига, събирайки на едно място университетите, научните организации и бизнеса – чрез първите три Общности за знание и иновации, започнали работа през 2010 г. в сфери, определени като съществени за бъдещото развитие на Европа: устойчива енергия (‘KIC InnoEnergy’), адаптация и смекчаване на климатичните промени (‘ClimateKIC’), както и бъдещото информационно и комуникационно общество (‘EIT ICT Labs’).
Програма за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.), която е в допълнение към „Хоризонт 2020“
Европейската комисия представи доклад за напредъка по Предложението за регламент на Съвета относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.), която е в допълнение към „Хоризонт 2020“.
Първоначалната амбиция на кипърско председателство бе да постигне общ подход по Регламента на програма Евратом, но в следствие на неизяснени въпроси по съдържанието и бюджета на програмата, Председателството ревизира намеренията и предложи приемане на Доклад за напредъка, изготвен от Председателството. Решението за програмата ще се прехвърли на Ирландско председателство.
Европейското изследователско пространство (ЕИП) – заключения на Съвета
В рамките на Съвета по конкурентоспособност бяха приети заключения, които се очаква да доведат до по-засилено партньорство в рамките на европейското научноизследователско пространство.
Заключенията идват в резултат от проведения политически дебат от предишното заседание на Съвета от 10 октомври, както и от междувременно направени препоръки от ЕК в Съобщението “A reinforced European Research Area partnership for excellence and growth”. В него се засягат ключови въпроси като интелигентен растеж и интелигентна специализация, международно сътрудничество, единен трудов пазар на учените, достъп до публикации и научна информация,
В отговор на това Съобщение, Съветът прие Заключения, в които се потвърждават посочените от ЕК приоритети и се определят ангажиментите за държавите-членки и ЕК.
Заключенията се приеха без дебати и ще бъдат предоставени за публикуване в Официален вестник на ЕС.
През годините се наблюдава постигането на сравнителен напредък към изграждането на Европейско научноизследователско пространство чрез различни инструменти като: многогодишните рамкови програми за научни изследвания, съвместните програмни инициативи и множеството консорциуми за научна инфраструктура. Все пак, напредъкът е неравен в различните измерения на ЕИП, както и сред страните-членки.
Европейското научноизследователско пространство ще постави основен фокус върху външното измерение в сферата на научните изследвания и иновациите. Във връзка с това, заключенията също имат отношение за важността за укрепване на международното сътрудничество.
Международното сътрудничество на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите
ЕК представи Съобщението „Подобряване и фокусиране на международното сътрудничество на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите – стратегически подход”, публикувано на 14 септември 2012.
Комисар Куин подчерта, че Европа се утвърждава все повече като единен глобален партньор, с общи приоритети във външната политика. В тази връзка е набелязана необходимост от общи действия и по-стратегически подход в научно-техническото сътрудничество.
Министрите проведоха дебат по предварително зададени два насочващи въпроса на председателството:
a) Приемате ли по-стратегическия подход за международно сътрудничество в областта на изследванията и иновациите, основаващ се на стратегиите за международно сътрудничество на страните-членки и Европейския съюз?
b) Приемате ли предлагания метод за управление и изпълнение на този стратегически подход за международно сътрудничество посредством развитието на многогодишни пътни карти за сътрудничество с трети страни и региони, използвайки възможностите на Хоризонт 2020.
Председателството потвърди необходимостта от по-стратегически подход и насоките дадени от ЕК, като призова към кратки изказвания в рамките на три минути.
В последвалия дебат министрите отбелязаха пълната си подкрепа на инициативата и на предложените от ЕК насочващи действия и препоръки. Те наблегнаха на необходимостта от синергия между европейското и националното ниво чрез фокусиране на усилията и концентриране на дейностите върху конкретни общи приоритети. Допълниха обаче, че действията на европейско ниво не бива да засенчват или изключват двустранните отношения, дори напротив – европейското ниво трябва да допълва и надгражда двустранните сътрудничества.
Министрите одобриха предложение от ЕК принципи на сътрудничество – на вариативната геометрия, на напредък чрез партньорски проверки и чрез отворен достъп до научни публикации и информация.
Бяха широко подкрепени и предложените форми на сътрудничество, които се съдържат предимно в инструментариума на Хоризонт 2020 – инициативите по чл. 185 на ДЕС, съвместни технологични инициативи, европейски партньорства за иновации, съвместни програмни инициативи и др.
По отношение на многогодишните пътни карти бе уточнено, че те трябва да отчитат спецификата и тематичните приоритети на държавите, с които се сключва сътрудничеството и също така да спазват балансиран подход за участие на частен и публичен капитал. Бе отбелязано, че дипломацията в научната област трябва да следва равенството и политика печеливша за всички, с общи европейски приоритети, които не са доминирани от конкретни географски интереси на отделни държави.
По-малките държави-членки обърнаха внимание, че в по-малките държави човешките ресурси са ограничени, затова за тях ще са още по-важни синергиите и общия стратегически подход.
Министрите поискаха работата по тази тема да се впише в работните и консултативни органи на европейските институции (по-конкретно бяха споменати ERAC, SFIC и ESFRI).
Като специфични проблеми за решаване бяха споменати: осигуряване на подходяща защита на интелектуалната собственост и европейските патенти, финансова подкрепа на принципа на върхови достижения и високото качество, гарантиране на възвръщаемост на вложените средства, равнопоставеност във финансовото участие в проектите.
Като конкретни географски интереси бяха цитирани: Средиземноморския басейн, страните от политиките за съседство, Близкия изток, евроатлантическото сътрудничество и Азия.
В продължение на разговорите, започнати по време на неформалния съвет в Никозия, средиземноморският регион получи специално внимание и широка подкрепа на идеята за създаване на нова инициатива по чл. 185 за сътрудничество между ЕС и Средиземноморието. Гърция, която ще поеме председателството през 2014, отбеляза, че вече е започнала подготвителна работа по въпроса и смята идеята да се превърне във водещ приоритет на председателството.
* Частичният общ подход е споразумение, включващо основните елементи на един законодателен акт, което да бъде представено пред Европейския парламент, като бъде взет предвид в съответните обсъждания върху многогодишния бюджет на ЕС.