Спектроскоп и еолипил на Херон са сред уредите, останали от най-старите училищни кабинети по физика в нашата страна от преди повече от век. Предшественикът на днешните 3D очила и Парната въртележка, която представя преобразуването на топлинна енергия в движение, бяха демонстрирани при откриването на фотоизложба на Националния музей на образованието (НМО), която гостува в Министерството на образованието и науката (МОН). Експозицията е посветена на първия кабинет по физика, създаден преди 150 години в Габрово и приноса на Иван Гюзелев.
Изключително модерни за времето си апарати са били на разположение на учениците в Габрово още през 1872 г. Заслугата за това е на Иван Гюзелев – първия българин, дипломиран преподавател по математика и физика, автор на най-добрите учебници тогава, а по-късно и министър на просвещението.
„Велики личности като тази са оставили по един неповторим начин следа в нашата история. Днес ние им се отплащаме с почит и уважение“, каза при откриването на изложбата заместник-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова. „Мостът към историята е много важен“, посочи тя и благодари на музейните работници за ентусиазма и грижата, с които съхраняват образователните традиции в България.
„Министерството на образованието и науката ни предоставя възможността да показваме това, което правим за поколенията, не само за сегашното, но и за бъдещите“, каза от своя страна директорът на НМО Любка Тинчева.
Изложбата представя 24 фототабла с кратък исторически разказ за появата на предмета физика по нашите земи още през 20-те години на XIX век. „Иван Гюзелев е привърженик на това учениците да участват пряко в експерименти и по този начин да разберат процесите във физиката и да се влюбят във физиката като наука“, обясни Димитър Димитров, уредник „Нова история“ в НМО в Габрово.
Любопитно е, че през 1887 г. в Габровската гимназия заработва и една от първите метеорологични станции в България. Завеждащите станцията са учителите по физика и математика, а за работата ѝ са помагали и учениците.
