– Проф. Танев, кога да очакваме нов закон за училищното образование и върху какво ще стъпите – проекта на ГЕРБ, на кабинета „Орешарски“ или на Тройната коалиция?
– Върху нещо, което е мое, ще стъпим, а то в крайна сметка се прави с отделни части на всички, които изброихте. Що се отнася до училищното образование, то ми е най-много на сърцето и най-много трябва да бъде бутнато.
– Един учебник по предмет, както искаше министър Анелия Клисарова, или повече?
– Аз мога да кажа само моето мнение, това е спорен въпрос. Мисля, че повече учебници може би ще бъде по-добре.
– Повече от три, колкото са в момента ли?
– В никакъв случай не съм за това да има хиляда учебника, защото това първо разсейва хората, и второ, означава много повече пари да отиват за нищо. Мисля, че можем да се концентрираме върху по-малък модел – примерно два алтернативни учебника.
– Кога ще започне пренаписването на учебниците?
– Преди учебниците трябва да се прегледат програмите и това ще отнеме време. Решително трябва да се променят и за това има готовност. Консервативна е системата на образованието, тя включва много, най-различни култури в себе си и по тази причина няма да бъде много лесен процес, боя се. Но нямаме много време. Аз се надявам, че до месец-два ще бъдат направени основите на една по-нова, по-модерна като за XXI век програмна система на обучението, след това догодина ще има новите учебници. Тази година не може нищо да се направи повече.
– Кога очаквате проектът за нов закон да бъде готов? Много дълго се чака вече, осем години.
– Моето желание е това да стане утре. Както знаете, утре няма да стане, нито вдругиден. Не може в момента да се ангажирам със срокове… Трябва да обиколя страната и смятам да го направя. Колкото мога повече да пътувам, за да мога да чуя в Югозапада, в Североизтока какво се прави. Какво искат оттам. Искам да чуя мечтите.
– Това няма ли да отнеме време, законът три пъти не успява да влезе в пленарна зала?
– Три пъти крой, преди да режеш. Който е правил реформи бързо до момента, както казват, сам пада в него.
– Четиригодишните трябва ли да бъдат задължително на училище?
– Малко е пресилено да казваме задължително всички четиригодишни да ходят на училище. Това е непремерено. Би следвало да се намери средното между това, което е нормално семейно възпитание, което не може и не трябва задължително да бъде изтрито с гумата. От друга страна, трябва да се съобразяваме с наличието на отделни групи в обществото, които пък без това не могат. Затова трябва да намерим по-гъвкав модел. За някои да бъде по един начин, за други – по друг. Имам някои идеи в това отношение, но ще видим колко са адекватни.
– Това спъна приемането на закона в предишния парламент.
– Сега ще видим как ще бъде в това Народно събрание, защото то има много по-голяма представителност от всички предишни. Моя ще бъде невероятно трудната задача да направя баланс.
– Имате ли идеи как ще се реши въпросът с тежките ученически чанти?
– Имам. Дявол да ги вземе тежките чанти.
– Вие идвате от академичните среди, трябва ли да се приеме изцяло нов закон за висшето образование?
– Мисля, че по-скоро трябва да има нов закон. Висшето образование има нужда да бъде вързано повече с науката.
– Трябва ли да има държавна поръчка за университетите, а който отпадне от нея – да учи платено, или да се запази сегашният вариант?
– Не може да продължава с това съперничество между частни и държавни университети. Искам по възможност да направя каквото трябва за урегулиране на това напрежение, което продължава да съществува, тъй като съм тотално убеден, че образованието е производство, а не бизнес. Повтарям, образованието не може да бъде повече третирано на принципа, че вузовете са на пазара на образователните услуги. Кой може да каже с ръка на сърцето, че образованието не е производство на бъдещето на една страна, на идентичност и какво ли не друго, което е велико, и това да бъде сравнено с услуга. Твърде е долнопробно. Не мога да го понасям и по тази причина от храма трябва да бъдат изгонени любителите на паричните знаци.
– Тоест няма да има платено обучение ли?
– Това означава да се намери еднакъв вид. Да няма напрежение заради парите, да има напрежение само заради качеството между различните вузове и за нищо друго да не спорят те. Защото един път министърът ще бъде от държавен вуз, друг път ще бъде от частен вуз и ще имаме всеки нов мандат нова визия за образование. Ще направя възможното това да спре да се случва.
(Пред журналисти от различни медии)
Стандарт – 13 стр.