– Г-жо Министър, каква е картината в средното образование в началото на учебната 2016/2017 г.?
– Всяко начало на учебната година е специално и емоционално – идват нови випуски, други влизат в час за последна година. Но тази е още по-специална, защото с влизането на новия училищен закон започва и най-мащабната реформа от 1990-а насам. Тя ще се прилага поетапно до 2020 г., като сега започва от I и V клас.
В последните месеци в Министерството на образованието и науката наваксахме времето от приемането на закона и изготвихме необходимите държавни образователни стандарти, за да започне учебната година. Експертите в Министерството са готови да отговарят на всички въпроси, които учителите и директорите имат както по прилагането на закона, така и по стандартите. Имаме горещ телефон – 0878 15 65 43, както и сайт, посветен на реформата – zareformata.mon.bg, на който всеки учител може да получи информация.
Ясно е, че годината ще бъде трудна, всяка промяна е трудна, но мога да гарантирам, че моят екип и цялото министерство полагаме всички усилия да няма сътресения.
Голямата задача е обаче да създадем добра обществена среда за реформата. Всички сме наясно, че тя е необходима, че образованието трябва да стане по-приложимо за XXI век, че децата вече са други, но в същото време промените се приемат на нож. Също като че ли продължава да има противопоставяне учители – родители, а трябва да си дадем сметка, че за качествена реформа в образованието са необходими общите усилия на всички.
Колкото чисто логистично, готови сме за учебната година. Ремонтите през лятото приключиха, едва в 30-ина училища ще продължат и след 15 септември, но е създадена организация това да не пречи на учебния процес. Бяха проведени конкурси за директори – с прозрачна процедура, без сътресения. Има учебници по всички предмети. Ще бъде доставен и новият учебник по история за V клас. С две думи, можем да започнем годината.
– Не е тайна, че образованието у нас се развива на две „скорости“. Радваме се на безпрецедентни успехи на българчетата на международните олимпиади. Но не липсват и примери на млади хора, които в гимназиалната степен не могат да напишат името си. Доколко съвременната нормативна уредба може да подсигури висока средна скорост на развитие на образованието?
– Новият закон акцентира много върху децата в риск, върху мерките срещу отпадането от училището . През стандарта за организацията на дейностите се предлагат допълнителни занимания именно за тези деца, за които българският не е майчин и които срещат най-големи трудности. Освен това предучилищната подготовка става задължителна, а там е мястото именно децата да наваксат с езика, да придобият навици за учене. Разбира се, това трябва да стане в сътрудничество с други институции в държавата.
На много срещи с учителите се поставя въпросът защо учениците не могат да повтарят класове в началния етап. Съзнавам, че това тежи, но логиката на законодателя, която споделям, е, че да върнеш едно дете в риск да повтаря година та, означава още в най-ранна възраст да му кажеш, че е непригодно, да го изложиш на още по голям риск от социално изключване.
Бих искала да добавя още нещо и да призова учителите да са активни.
За първи път България има оперативна програма, насочена изпяло към образованието и науката . Тя дава големи възможности, които именно да компенсират т.нар. ножица. Например проектът „Твоят час“, който тръгна преди дни. В него е предвидено всяко училище да установи образователните затруднения на своите ученици и да им предложи както допълнителни часове, така и извънкласни занимания – спорт, кръжоци, които косвено да събудят интереса на учениците към училището . Те ще бъдат финансирани с евросредства, има 140 млн. лева за това.
– Един непредубеден човек не може да не отбележи усилията, които вложихте с ръководения от Вас екип за успокояване на „духовете“ около старта на реформите в средното образование . Оттук нататък – накъде? Кога да очакваме първите резултати? Вашите виждания – какви ще бъдат те?
– Казвала съм и преди. За съжаление, няма политик, който в рамките на мандата си, а аз го поех в средата, да види резултатите от мерки в образованието . Реформата ще влиза поетапно. Първият випуск, минал изпяло по новите програми – от първи до XII клас – ще завърши през 2029 г. Разбира се, резултати трябва да има и по-рано.
Целта на новите учебни програми е да оставят много повече време за преговор, да не се препуска по материала и това би трябвало да се усети през националните външни оценявания. Но най-важно е да правим непрекъснат преглед на това какво сме постигнали, къде реформата върви добре, къде не толкова и да реагираме своевременно.
-Какво ще направи Министерството, за да подобри социалния статус на българския учител ?
– Аз няма да се уморя да повтарям: центърът на реформата в образованието са учителите. Държавата и обществото им дължат подкрепа. Това означава не само по-добро заплащане, но и повече възможности за квалификация, за по-бързо ка риерно израстване, за подкрепа на младите учители , които, за да издържат семейство, са принудени или да напуснат професията, или да отказват работа в малки градове. За всичко това сме заложили мерки.
В преговорите за бюджета ще настоявам за повече средства за образование . В България в момента се прави образователна реформа в условията на недостатъчен бюджет за системата, а тя изисква публични финанси. Ще бъда много борбена при разговорите за бюджета. Като общество ще бъдем толкова добри, колкото сме образова ни. Народните представители, кметове, общински съветници, бизнес, медии – всички трябва да подкрепят образованието.
– Професионалното образование – недолюбвано, нехаресвано, но изключително необходимо. Как могат да се променят обществените нагласи? Доколко тези промени са в ръцете на самите институции за професионално образование и обучение?
– С общи действия на училищата , бизнеса и общините. С голяма кампания. Длъжни сме да променим нагласите. Почти не минава седмица, в която по новините да не видим представители на бизнеса, които да кажат, че не им достига работна ръка – и то не висшисти, а именно хора от професионалните гимназии . И да цитират заплати, които са съпоставими, ако не и по-добри от тези на много хора с висше образование .
Младите трябва да бъдат убедени, че могат да се реализират добре, ако имат професия, получена в гимназията . Правим промени във висшето образование, които да ограничат малко приема, но и самите университети да започнат да развиват специалности с реализация. Какъв е смисълът да има безработни висшисти, когато може да има наети хора с професионално образование?
В МОН създаваме специална дирекция за професионалното образование, защото то наистина изисква повече грижа. Бизнесът също трябва да е активен – през системите за дуално обучение , през ученическите практики, през подпомагането на училищата с ново оборудване. Активни трябва да са и директорите – в страната има чудесни примери. Необходими са партньорства и позитивно обществено отношение.
– Над 20 години системата на висшето образование се развива по правила, разписани в Закона за висше образование от 1995 г. С над 60-те си поправки обаче той напълно се отдалечи, дори разграничи от изначалната си философия. От какво се нуждае системата – от реформи или да продължи по пътя на промени, скроени по-скоро според интересите на висшите училища, отколкото според обществените интереси?
– Ние приехме промени в Закона за висшето образование и те вече дават резултати. Демографската криза е налице и е ясно, че трябва реформа. Тази година намалихме приема с 9 хил. бройки, обвързваме финансирането с качеството. Не може в техническите университети да се учи право, а всеки да иска филиал по медицина.
Всеки университет трябва сам да прецени кои са силните му специалности, от кои се реализират студентите и да се фокусира върху тях. Миналата седмица се срещнах със Съвета на ректорите и съм доволна да съобщя, че те разбират необходимостта от промени и ще предприемат мерки.
***
Меглена Кунева
е вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката . Завършва СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по право. Специализира международни отношения и международно екологично право в университета „Джорджтаун“, Вашингтон, и екологично право в Оксфорд. Била е зам.-министър на външните работи и главен преговарящ на България по присъединяването към ЕС, министър по европейските въпроси. М. Кунева е първият български еврокомисар и първият комисар с ресор „Защита правата на потребителите“ в ЕК. Носител е на Ордена на Почетния легион на Франция, на Ордена за граждански заслуги на Испания, на ордена „Принц Анри“ на Португалия, на Ордена на Звездата на Италианската солидарност.
Татяна ДИКОВА
Вестнин „Азбуки“ – стр. 8, 17