Обсъжданията, които МОН ще прави по всички поводи, няма да бъдат формални. Трябва след публичното обсъждане да кажем кои от нещата, които сме чули, вземаме на борда и продължаваме с тях. Това е смисълът на обсъждането. За нас това допълнително усилие – удължаването на срока, много срещи из страната, имаше голяма полза, защото чухме много полезни неща. Искам да направя едно изваждане пред скоба за най-важното от този закон. Всичко е в посока ученикът да бъде по-добре подготвен. Искам да ви кажа, че резултатът от тази добра подготовка ще го видите по-нататък във всяка стъпка в живота. Колко часа труд си вложил е една страна на въпроса, но по-важно е какво излиза след това. Резултатът е това, което се мери накрая от работата на една система. В образователен план това означава поемане на посока. Как ще стигнете до това да имате най-висок резултат, до голяма степен зависи от вашия избор, от избора на училището, на всеки учител, на директора, на Министерството на образованието и науката. На две неща се крепи този нов свят. Едното е изборът, на който вие имате свещено право, когато решавате къде да учите, как да изберете своето развитие. И второ, това е учителят. В следващите месеци и години аз няма да оставя камък необърнат, за да мога да дам на учителите самочувствието и признанието, което заслужават. За да можем тази система да я изведем, където трябва, ние трябва да преобърнем нещата през учителя. В цялата философия на закона учителят е носещата конструкция, но не може без нашата помощ. Ясно трябва да кажете на учителите си какво ви е интересно, какво не ви интересува. Учителят е този, който ще прецени дали това, което не ви интересува, трябва отново да ви го обясни, защото е важно за вас в живота. Това е културата на разбирането един с друг, която вие ще преподавате на учителите и учителите ще преподават на вас. Учителят е този, който ще прецени кой е най-лесният начин да се преподаде едно знание. Учителят е този, който ще избере учебника. Учителят е този, който може да каже: сега ще оставим учебника настрана и ще ви дам други източници. Учителят ви може да реши, познавайки класа си, познавайки поколението, че вероятно е по-добре да разчита на нещо, което може да намерите в интернет. Ако училището се комбинира с това да си служим с огромното информационно средство интернет, то ние сме получили синхронизация в преподаването, в предметите, което прави работата в училище толкова интересна. Всяко поколение може да получи най-доброто от учителя, който преподава в съответния клас и съответната година. Това означава да се развиваме. А няма нищо по-важно, по-интересно и по-добро професията, която си избрал, да се развива, ти да се развиваш като професионалист. За мен този урок, който учителите подкожно ще предадат на вас, учениците, развитието, професионалното и личностно развитие в една професия е нещо изключително важно. Това за мен е най-важната философия на закона. Учителят е ракетоносител на този закон. Ние трябва да използваме всяка възможност, която законът дава. От последните изследвания се оказва, че българските ученици могат да четат, но не могат да разбират. Това ни говори, че сме изостанали. Учителят по музика как си говори с учителя по литература? Учителят по история как си говори с учителя по литература?
Когато ви кажа „Шипка“, какво си спомняте – историята или стихотворението? Стихотворението, защото е образ, защото е живо. Но когато го подплатиш с историята и си кажеш: то и при Плевен е било така, тогава вече цялата картина е различна. Защо да не говорим за биология и начина, по който се изграждат общества? Защо не говорим за биологията и Айфеловата кула? Айфеловата кула е перфектна реплика на кост от човешкото тяло. Толкова много неща са интердисциплинарни.
Светът вече е такъв.
Това е огромното удоволствие да работиш образование днес. Разбира се, не трябва да пропуснем възможността да си кажем добра дума един на друг. Учители на ученици и ученици на учители. Тук се обръщам към учениците, защото вие сте движещият мотив на тази среща. Учителите също имат нужда от добра дума, имат нужда от окуражаване. Това е сцена. Тези 45 минути, в които те са пред вас, никога няма да се върнат. Това са единствените 45 минути и във вашия, и в техния живот. Времето не се връща назад. Ако учителите бъдат окуражени, могат да бъдат звезди. И смятам, че това го дължим на вас. Запозната съм с оплакванията, че шестиците в едно или в друго училище не са едни и същи. Така е. В училище с не толкова конкурентоспособни ученици шестицата е по-лесно достижима. Макар че имаме матури и онзи, другия живот след училището. Имаме и простия факт, че конкурентността ви прави добри. Вместо да съжалявате, че шестицата тук е трудна, трябва да се зарадвате, защото сте по-подготвени за следващите стъпки, защото ви правят конкурентоспособни. Ние ще търсим баланса – през матурите, ще видим доколко те отговарят на успеха, който учениците показват през годините. Честно казано, този, комуто е трудно в училище, му е по-лесно по-нататък.
Колкото по-справедливо и добро направим училището, в толкова по-добро и справедливо общество ще живеете утре.
***
От изказването на вицепремиера и министър на образованието и науката на дискусията, организирана от клуба по дебати към Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“ в София вчера.
24 часа – стр. 12