– Г-жо Кунева, от днес -1 август, влиза в сила Законът за предучилищното и училищното образование . Коя е най-важната промяна?
– Това, че започва реформа, която чакаме с години. Законът, приет от Народното събрание, и стандартите към него, които МОН изготвя, са така създадени, че
промените да влизат поетапно и плавно, за да не създават напрежение в системата. От идната учебна година 1-и и 5-и клас ще учат по нови учебни програми – с повече време за упражнения, повече проекти. От догодина по нови програми ще са вече 1-и, 2-и, 5-и, 6-и и 8-и и т.н., докато през 2022 г. всички ученици ще са завършили поне един етап от образованието си в реформирания му вид.
Променя се структурата на образование – създават се два гимназиални етапа, като вторият (11-и и 12-и клас) става много по-про-филиран; създава се нова методика на оценяването; въвеждат се много повече проекти, извънкласни занимания; изпитите стават по-функционални и обвързани със знанията на връстниците по света; създават се условия за повече приобщаващо образование за тези, които имат трудности, за децата, чийто майчин език не е българският, но и повече стимули за най-успешните деца; в 11-и и 12-и клас ще има гражданско образование, засилва се обучението по предприемачество и информационни технологии.
Промените са много, но най-важното, което трябва да постигнем с реформата, е да създадем условия младите хора да се научат да учат. Не можем да предвидим професиите им – ето например днес 30-годишните правят приложения за мобилни телефони, а това не беше професия, която си представяхме за децата си. Училището все повече трябва да дава не само обща култура, но и умения, които да им послужат да са успешни граждани на България и света.
– Отворихте горещ телефон за реформата, какво питат хората?
– Сайтът, който създадохме за събора на учителите , стана след това сайт, посветен на новостите в закона и въобще на реформата. В специална секция ежедневно качваме отговори на въпросите, задавани ни от учителите и директорите. Има от чисто технически – за това кой член на коя наредба регламентира нещо конкретно, до философията на закона – защо например се налага да има два гимназиални етапа или защо професионалните училища стават общински.
Обемът въпроси е положителна новина, защото показва, че хората в системата се вълнуват и искат да са наясно с всички промени, че искат да си свършат работата добре. А това е най-важната гаранция за успех на реформата. Учителите са нейният гръбнак. Много е важно всички да се опитаме да променим средата, да дадем път на оптимизма на работещите хора. Чакаме тази реформа от години, все говорим, че трябва да се подобри образованието, затова и не приемам сега призивите да отлагаме, не приемам съмненията. Ако не си вярваме, ако не повярваме на учителите , ако не ги подкрепим като общество, промяната няма как да се случи.
– В момента тече конкурс за над 150 директори, а започва реформата, не се ли притеснявате от хаос в системата?
– Не, напротив. Конкурсите бяха проведени именно през юли, за да може в началото на август, когато и влиза в сила новият закон, тези 150 училища да имат директор, който адекватно да ги подготви за новата учебна година. Представете си конкурси и смени на директори през октомври – 3 седмици след началото на срока. Вижте, всяка реформа е трудна, особено когато се променят толкова много неща. Но, първо, законът е измислен с поетапно влизане на част от промените, и второ, непрекъснато поддържаме връзка с учителите . Освен учителския събор, аз и моите колеги сме провели срещи в цялата страна с над 3000 учители , най-вече на 1-и и 5-и клас, които ще станат остриетата на реформата от септември. Без съмнение следващата учебна година ще е трудна, но мисля, че и учителите, и МОН са достатъчно подготвени и мотивирани.
– Защо задължавате учителите да аргументират оценките, това не е ли липса на доверие?
– Виждали ли сте онази карикатура как през 60-те години на миналия век за „двойка“ родителите се карат на детето си, а през 2015-а – на учителя ? Това не е съвсем измислица, много родители днес очакват децата им да получават шестици и са склонни да обвиняват учителите в субективно отношение. Аргументацията на оценката е в полза на учителя именно в такива ситуации. Отделно помага и на учениците да видят в какво грешат и къде трябва да положат повече усилия. Едно е да видиш суха четворка, друго е тя да е съпроводена с коментар.
– Как ще задължите учениците от 1-и до 4-и клас със слаб успех през лятото да ходят на допълнителни часове?
– Вероятно подтекстът на въпроса ви е защо учениците не повтарят от 1-и до 4-и клас. Това е много често срещан въпрос и на срещите с учителите . Но и законодателят си е дал сметка, че децата, които имат слаб успех в 1-и клас, са най-застрашени от ранно отпадане от училище. Да ги накараме да повтарят, почти винаги означава те просто да не се върнат в училище, да бъдат изцяло изключени от обществото, да се загубят талантът и възможностите им. А това води не само до икономически проблеми, безработица, но и до радикализъм
Затова вярвам, че по-доброто решение е да приложим мерки за повече допълнителна работа, особено за тези деца, на които българският не е майчин език. Предучилищното образование вече е задължително – там също ще има допълнителна помощ. За да проработи обаче това решение, са нужни усилията и на други институции. Просто трябва да спрем да се крием от проблема и да действаме заедно с общините и социалните служби.
– Твърдо ли се върви към точки вместо оценки на матурите ?
– Това се предлага в проекта на стандарта за оценяването. Логиката е следната – досега по стария закон след 7-и клас се кандидатстваше за езикови, профилирани и математически гимназии. Учениците с двойки – близо 17 хил. т.г., не можеха да участват в класирането и оставаха в старите си училища . След 8-и клас можеха да кандидатстват за професионални гимназии, да останат в същото училище, ако то е до 12-и клас, или да търсят друго, ако не е. Много от тях отпадаха след 8-и клас и губеха възможностите си за реализация в живота. Новият закон обаче променя изцяло структурата на образованието. Вече всички училища от 8-и клас ще са профилирани по един или друг начин – езикови, математически, професионални, обикновени с профил и т.н. И целият випуск седмокласници – над 50 хил. деца, ще трябва да се разпределят в тези училища . Всички ще минат през изпит . Едни ще изкарат много добри оценки, много точки. Други не, трети ще имат основателна причина – може да са в болница, и няма да се явят на изпит въобще.
Ако запазим сегашния модел – с двойки да не може да се кандидатства, означава да кажем на 17 хиляди деца „ образованието за вас приключи“. Очевидно не можем да направим това, дори не говоря, че по конституция образованието е задължително до 16-годишна възраст. Затова сега всички деца ще получават точки – сборно от изпитите и от оценките от дипломата, като изпитът ще има повече тежест. Така се дава възможност на учениците, положили много усилия и през годината, и на външното оценяване, да влязат в най-добрите училища, но също и на другите, които не могат да постигат толкова добри резултати, блокират на изпити или по една или друга причина не могат да се представят добре, да продължат да учат.
– Разчитате ли да получите бюджет за увеличаване на учителските заплати?
– Не вярвам в реформи без пари, така не става. Затова, когато започне бюджетната процедура за 2017 г., аз ще поставя на масата това, което беше записано в Колективния трудов договор. Не говорим за някаква непостижима сума, 10 % не са много, включително и за самите учители , но са знак, че държавата я е грижа, че има план за бъдещето, към който се придържа. Изречението „ образованието е приоритет“ не е клише, то показва зрялост на обществото и политическата класа, разбиране, че в днешния свят то е единственият ни път да имаме конкурентоспособна икономика. Да имаме здрава нация, ако щете. Искаме да имаме умни, способни деца, да виждаме как постигат все по-добри резултати на международните изследвания като ПИЗА, но няма как да го постигнем без учителите. Затова истинската политическа цел е държавата да предостави всички възможни условия на учителите. Не става въпрос само за заплати, но и за подкрепа – затова и една от осите на оперативната програма е насочена именно към квалификация на учителите.
CV
• Завършила е право в Софийския университет„Св. Климент Охридски“. Специализирала е в университетите в Джорджтаун – САЩ, и в Оксфорд
• Бе главен преговарящ за присъединяването ни към ЕС и министър по европейските въпроси в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“ и първият ни еврокомисар (2007-2010 г.)
• На 1 юли 2012 г. създаде партия „Движение България на гражданите“ (ДБГ)
• Вицепремиер във второто правителство на Бойко Борисов
• Министър на образованието и науката от февруари 2016 г.
24 часа – стр. 13, 18
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5684148
Ярослава ПРОХАЗКОВА
Снимка: Румяна ТОНЕВА