– Г-жо Кунева, с какво учителският събор, който ще се проведе на 19 юни, ще помогне на системата за образование ?
– Учителството се нуждае от обществена и държавна подкрепа. Съборът ще даде мащаб, ще олицетвори важността на делото ни. Събираме се, за да дадем знак, че учителите са духът на нацията. Назад в историята учителските събори са вземали важни за нацията решения. Този събор трябва да даде сила на един разговор за действията в реформата в образованието . Поканила съм и всички предишни министри на образованието и науката да уважат форума ни и за пореден път да се съберем и с тях, за да покажем общата ни кауза! Образованието е въпрос на национална сигурност ако щете. Без кадри, грамотни и подготвени за икономиката на XXI век, без хора с гражданска позиция сме изгубени.
Учителите ще ни дадат увереност. Те могат.
– Какво ще се случи на събора?
– Събираме 12 000 учители от цялата страна, всяка градина и училище ще бъдат представени. Преди събора направихме специален сайт.
Получихме над 2000 въпроса от учителите по новия Закон за предучилищно и училищно образование . Подготвихме отговори на една част от тях вече и ги публикувахме на сайта на събора, ще продължим да говорим и лично. Делегатите ще получат книжка с основните моменти от закона и държавните образователни стандарти. Но да не издавам всичко, заповядайте в „Арена Армеец“.
– Всяка година двойките на изпитите в училище се увеличават – какво не се случва в образованието ?
– Необходимо ни е чувство за спешност, както и да не забравим проблема до следващата година. Лошите оценки показват стабилно увеличение през последните няколко години. За да видим цялата картина обаче, трябва да отбележим, че има увеличаване и на отличните оценки, на тези ученици, които са с шестици и по двата изпитни предмета. И още едно увеличение в добра посока има: на тези деца, които с изпита за 7-и клас на практика кандидатстват за профилирани гимназии . Знаете, че изпитът в 7-и клас се провежда на т.нар. модули. Първият е по-лесният и е за оценка в дневника. Тоест усилията са по-малко. Но ако продължиш с втория, по-труден модул -вече участваш в класиране за желани училища . Повече са децата, които са проявили такава амбиция. 32 000 са се явили по български език и литература и 39 000 – по математика. Мотивирани са, а това е много важно качество в живота. И е видимо, че при тези деца усилията на училището и родителите са дали плодове. Има 759 двойки от 39 000 явили се на изпита . И тези деца ще успеят. Моята задача е да запазим мотивацията им, за да стават по-добри, да им е интересно, да намерят себе си.
– А какво ще направи образователната система за немотивираните, които са с лоши резултати?
– Не може да си затваряме очите пред един тежък проблем – отпадането на децата от училище и демографията. Сложен и многопластов въпрос – работещи родители, включително и извън България, силно напрегнато общество, съществена, макар и намаляваща безработица, промяна на ценностите. И още: според статистиката 20% от първокласниците са от ромски произход. Седмокласниците от ромски произход са 7%, а в 12-и клас са 1%. Това е стряскащо, пропусната е възможността можещи и талантливи деца да имат добър живот като зрели хора. Като държава сме длъжни да вземем спешно мерки и това е голяма национална задача. Тя ще се реши, ако сме последователни и работим заедно – на първо място МОН и Министерството на труда и социалната политика, но също и общините, бизнесът. Професионалното и дуалното обучение могат да се случат само при споделено лидерство. Години наред имаме сигнали за отпадащи деца от училище , за влошени резултати. Задачата ни е да наложим устойчива политика и да измерваме контролните резултати всяка година. Само така ще вземем най-подходящите мерки. Това е -анализ-решение-контрол-коригиране. И да се види град по град, село по село, училище по училище , дете по дете. Ето, децата от Смолян и при 4-и, и при 7-и клас, и при матурите се представят изключително добре. Стабилна тенденция. Какво там правят учителите по-добре? Ето такива анализи ще правим сега, за да приложим успешните модели.
Изводите дотук са: учениците имат проблем с разбирането на материала и практическото прилагане на знанията.Затова и в МОН се подготвят учебни програми, ориентирани към променено съотношение между нови знания и часове за упражнения, в полза на последните. Заради времето, в което живеем, е ясно още нещо: трябва да засилим часовете и знанията по природни науки. Подкрепа дължим и на най-добрите.По национални програми сме предвидили средства за стимулиране и на учителите , които подготвят талантливи деца, радващи ни с медали от национални и международни олимпиади. Прекрасни са, чудесно се справят и отново ни дадоха повод за гордост. На Балканската олимпиада по математика в Албания националният ни отбор спечели шест медала. България се нареди на четвърто място сред 18 държави. Надявам се тези млади хора да останат в България, защото страната ни има нужда от тях. МОН отпусна средства за стипендии на 94 училища с високи резултати
Дано станат много повече!
Всеки трябва да може да се развива и да покаже най-доброто от себе си.
– Набелязали ли сте други мерки вече, новият закон ще ви помогне ли?
– Достъпната образователна система днес за мен означава индивидуален подход към децата, повече свобода за учителите , повече програми, в които те ще реализират целия си потенциал. Трябват ни учители , които да се впуснат и да работят за ограмотяване на ромските деца
Но трябва да се работи и с родителите, и с общността. До седмици ще обявим проекта за профилиране на учители за децата, чийто майчин не е български, за допълнителни часове по български. Необходим е специален фокус към децата от етническите групи, които отпадат от системата, защото не владеят български език.Предучилищното образование е безценно тук. Може да прозвучи бюрократично, но ще кажа – по Оперативната програма „ Наука и образование за интелигентен растеж “ има ос, по която ще се финансират проекти за подкрепа на учениците с ниски резултати, ще се стимулира индивидуалната работа с тях. Целта е те да усвоят знания, които ще им гарантират намиране на работа след училище .
– Но сега има проблем?
– Да, затова реагирах. Няма да допусна никакви нередности по оперативната програма, още повече с толкова важна ос като тази за децата в неравностойно положение – Драконовските мерки за сигурност спряха преписването, но ви обвиниха, че стресирате децата.
– Това е друго – става дума за честна игра. Не може да преписваш, когато се състезаваш. Не може зрелостниците, преди да тръгнат към живота, търсейки работа или като продължават образованието си във висше училище , да си „купят“ оценка. Това е въпрос на морал. И родители, и учители трябва да възпитат тази ценност у децата, за да имаме едно поколение, което играе честно, спазва законите и зачита правата на всички останали. Освен това мерките бяха насочени не само към децата, но и към квесторите. За първи път получихме подкрепа и от родителите, която е много важна – всички заедно носим отговорност за възпитанието на децата и за тяхното бъдеще.
– Трябва ли да има изпити в четвърти клас?
– Изпитът е възможност да покажеш най-много от това, което знаеш. Ако именно така се представи изпитът на децата и така го правят и учителите , няма нищо страшно в това, че учениците ще минат през още едно „контролно“, но „с по-голяма тежест“. Животът е състезание и на това трябва да се гледа спокойно. Мисля, че изпитът гради характер. И децата трябва винаги да знаят – има и втори шанс.
– Правителството на Пламен Орешарски ли е виновно, както ви цитираха наскоро?
– Мисля, че това беше извадено извън контекста. Това, което казах в интервюто по БНТ, беше, че за слабите резултати на седмокласниците сме имали сигнал още при външното оценяване през 2013 г., когато те са били в четвърти клас и е станало ясно, че имат трудности с усвояването на математиката. Но нека кажа ясно: Никога не съм прехвърляла и няма да прехвърлям отговорността за днешния ден на предшествениците си. Всеки се опитва да направи по-добра образователната система, но трябва да има хоризонт, да създава, планира и отчита. Истината е, че ако тогава имаше стабилност, всеки министър би успял да свърши по-добре работата си.
– БСП ви нападна заради пенсионирането на директори на училища , как ще отговорите на този упрек?
– Не са прави и го знаят. Не може едновременно да си против вдигането на пенсионната възраст, да внесеш текста в Кодекса на труда, позволяващ на работодателите да пенсионират, а в същото време да протестираш, че хора, достигнали пенсионна възраст, ще се пенсионират. Това е политическо позициониране, но се превръща в опозиция на образованието . Моето послание е много ясно: ще търся активно и ще ползвам богатия опит на пенсионираните директори. Обмисляме вариант, при който следващата година те да бъдат ангажирани да предадат опита си на своите наследници като ментори. Наш дълг е да дадем път на младото поколение да встъпи в управленски позиции, но и да използваме добрите умове на България, каквито сегашните директори в пенсионна възраст несъмнено са. Голяма част от тях имат опит при работа по проекти, могат да го предадат на наследниците си. Някои са активни в работата на различни съвети в МОН , ще продължа да работя с тях. На други под различна форма могат да разчитат регионалните ни инспекторати. Но не може да си затваряме очите пред истината – професията като цяло застарява. За периода 2007-2013 г. намалява относителният дял на младите кадри на възраст до 34 години и се увеличава делът на тези на възраст 55 и повече години. Затова искаме да направим професията привлекателна за младите хора. С нови модели за професионално развитие, с квалификация и идентифициране на талантливите учители и обмяна на добри практики. Нужна е реформа и на системата за кариерно развитие, която сега не обвързва професионалните постижения с резултатите на учениците и не осигурява бързо кариерно израстване на младите учители .
– Ще има ли нови учебници на 15 септември?
– Много се радвам, че си сътрудничим с издателите и те спазиха ангажимента си. На 9 юни в МОН постъпиха 8 проекта за нови учебници по история и цивилизации за 5-и клас. Издателите спазиха срока, сега комисия ще оцени проектите, за да може през юли те да стигнат до учителите и училищата да си поръчат учебници . Очаквам през септември това да стане факт.
CV
• Завършила е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в университетите в Джорджтаун – САЩ, и в Оксфорд
• Бе главен преговарящ за присъединяването ни към ЕС и министър по европейските въпроси в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“ и първият ни еврокомисар (2007-2010 г.)
• На 1 юли 2012 г. създаде партия „Движение България на гражданите“ (ДБГ)
• Вицепремиер във второто правителство на Бойко Борисов
• Министър на образованието и науката от февруари 2016 г.
ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
Снимка: РУМЯНА ТОНЕВА
24 Часа – стр. 13, 14
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5579200