Водещ: Правителството определи като защитени 12 специалности, по които да се провежда обучение във висши учебни заведения. За тях ще разговаряме с вицепремиера и министър на образованието и науката Меглена Кунева.
Госпожо вицепремиер, по какви критерии са подбрани защитените специалности?
Меглена Кунева: Най-напред да ви кажа, че на защитените специалности им отделихме повече време – повече време, отколкото на приоритетните специалности. Това са две огледални мерки, за да можем да направим плавен прехода към висше образование, което е основано на конкурентен принцип и на принцип, който е ориентиран към много добър и много силен конкурентен пазар, и на образованието, и на пазара на труда. И така, какво направихме с това предложение за защитените специалности? Техният списък сме задължени да го направим по силата на закона и това са специалности, за които липсва заявен интерес или заявеният интерес е твърде нисък, но към определен етап от икономическото и обществено развитие на страната съществува необходимост от подготовка на специалисти точно в тази област. Механизмът за защитената специалност се свързва с липсата на търсене на пазара на труда, но това не я прави защитена, а само активира принципа за допълнително финансиране на защитената специалност, което пък я защитава от закриване и гарантира възможност нашата страна да изпълнява поети ангажименти по международни спогодби и програми. Затова една голяма част от специалностите, които са защитени, са свързани с чужди езици и с форма на защита на тези специалности, която ще позволи на България да продължи да изпълнява задължения, които има за двустранен, културен или друг обмен с тези страни. Съгласно нормативната база във висшето образование, висшите училища получават програмна акредитация по професионални направления и специалности от регулирани професии. И съобразно принципа на академична автономия, висшите училища имат право да откриват специалности в рамките на акредитираното професионално направление. В последните години, обаче, това доведе до необосновано роене на специалности и в много случаи тези специалности са с една съвсем малка разлика, въпрос на няколко семестъра, в които се учи нещо различно, иначе те са на практика едни и същи. И ще ви дам примери в тази посока. Например „Балканистика“. Струва ли си „Балканистиката“ да е такава защитена специалност, след като ние имаме три висши училища, в които се изучава „Балканистика“. Безспорно в този случай това няма как да се случи. Тоест ние трябва да имаме тук няколко критерия, но най-важният критерий е действително специалността да е уникална. И сега ще ви дам примери, с които веднага ще разберете за какво става дума. 12 са защитените специалности – арабистика, арменистика и кавказология, индология, иранистика, китаистика, кореистика, новогръцка филология, португалска филология, румънска филология, унгарска филология, японистика и хебраистика. Тоест това са специалности, които са уникални не просто като наименование, но и като съдържание. И защо се стремят някои университети да ги имат, защо искат тази защита и какво им дава? Допълва финансово стабилността на съществуване на тези специалности. За целта за издръжката на обучението по защитените специалности към средствата по определените диференцирани нормативи за издръжка на обучението на един студент по професионални направления се предоставя допълнително финансиране за бюджетната година в размер на 15 000 лева за всяка защитена специалност и допълнителни средства, изчислени по специална методика. Сложно е сега да я обясняваме толкова накратко, но тя се изчислява между броя на приетите студенти в първи курс, но не повече от 20 и 90% от диференцирания норматив за професионалното направление на съответната защитена специалност. Сигурна съм, че на нашите слушатели ще звучи малко сложно, но висшите училища знаят добре за какво става дума. Тези допълнителни средства се определят еднократно, въз основа на броя на приетите в първи курс студенти и се предоставят ежегодно за целия срок на обучението им. Интересното е, че когато започнахме работа по тази наредба, имаше изключително много желание. С разговор човек по човек, висше училище по висше училище, с едни много точни критерии, с които буквално няма как да се спори, стигнахме до ситуация, в която в момента по този представен списък, благодарение на добрите критерии, които предоставихме, няма възражения.
Водещ: Госпожо вицепремиер, а обсъден ли бе списъкът с всички висши училища, с бизнеса и социалните партньори?
Меглена Кунева: Да, направихме това. Критериите, пак ще кажа съвсем накратко, трябва специалностите, които са защитени, да отговарят едновременно на следните условия – да изпълняват изискванията на Болонския процес за широкопрофилна подготовка, да нямат общ фундамент с други специалности, да не могат да се обединяват с друга по-тясна специалност, без това да затрудни и дублира провежданото обучение, да са уникални по място на провежданото обучение, да са уникални по съдържание на учебните планове и програми и да има наличие на двустранна спогодба, според която държавата ни ще има ангажимент по осигуряване на съответните специалисти и обучаеми. Защото, съгласете се, че да завършите, от което работната среда не се интересува въобще, не е честно нито спрямо децата, нито спрямо родителите и в крайна сметка и спрямо българския данъкоплатец. Защитените специалности, има го само в България, но това е един преходен период, в който ще дадем възможност да се стабилизират университетите. Аз пак ще кажа – не е въпросът, точно обратното, не намаляване на средствата, а увеличаване на средствата за висшите училища, но в конкурентни специалности, където действително те могат да растат и да стават все по-добри. Не е добро положението, когато виждаме, че не са в челните класации не само в света, но и в Европа. Предстои ни много работа, но този трезв и професионален подход, през който министерството работи по темата, смятам, че ще ни донесе плодове. Просто в образованието тези плодове не идват веднага.
Водещ: Правили ли сте разчети на колко ще възлезе финансирането на тези специалности, 12 на брой, както ни ги казахте, и откъде ще дойдат парите?
Меглена Кунева: От държавния бюджет. И можете да го направите и вие това изчисление, по 15 хиляди лева за всяка защитена специалност и тези допълнителни средства, които казах, са изчислени по специална методика, която няма как тука, преди да видим броя на студентите, да мога да я кажа. Твърдата сума е 15 хиляди за всяка защитена специалност плюс допълнителни средства.
Водещ: А как ще се приемат студентите за първи курс в тези специалности?
Меглена Кунева: По общия ред.
Водещ: Какво е уникалното в обучението им?
Меглена Кунева: Те са много редки специалности. Съгласете се, че ако примерно ние имаме една година, в която няма интерес към индология, да речем, или арабистика, помислете си, тези преподаватели ще отидат да работят другаде, ще закрием цялата специалност буквално и след пет години, когато на нас ни трябват арабисти, много типичен пример е това, което се случва в момента в света. С мигрантската криза нужда от преводачи има. Ако, обаче, не сме били достатъчно разумни да запазим тази специалност, тоест да запазим и преподавателите, вие разбирате, че няма как да я възстановим. Това се прави, за да се постигне стабилност на системата. Малко са на брой, много по-малко, отколкото в началото имаше гласове, което е правилно, и много важен допълнителен критерий, за който пак искам специално да кажа, е, че трябва да има международни спогодби, на която държавата ни да е страна, защото това ще доведе по-нататък до осигуряване на съответните специалисти до края на образованието – прави се с цел. И когато имаме държавна поръчка, когато имаме държавен бюджет, тази цел трябва да е много ясна.
Водещ: А предвиждат ли се допълнителни средства за помагала и учебници на самите студенти?
Меглена Кунева: Това е общият ред, както всички останали студенти. Няма нещо специално извън това, което ви казвам, в постановлението. Тоест тук вече ако самите висши училища подскажат начина, по който могат да стимулират студентите, обикновено когато става дума за международни спогодби, е свързано с интереси на страната. Ето примерно, индология, страната, към която е насочен езикът. Формули има, държавата трябва да извърви своята част от пътя, оттук нататък с повече настойчивост и с укрепване на връзките по международните спогодби, аз затова подчертавам тяхното наличие, със сигурност съответното висше училище може да разчита, че ще успее да получи стажове и учебни помагала и, от другата страна – в случая Индия, това е практика, това се прави.
Водещ: Ползвам възможността да ви питам предвиждате ли да има защитени професии и в средното образование в професионалните училища, и в професионалните гимназии?
Меглена Кунева: Не, законът не предвижда защитени и няма нужда от това, в професионалните и в среднообразователните училища няма такъв механизъм. Ние трябва да стъпим на закон, за да можем да изискваме, подобна претенция да имаме към националния бюджет, а и няма никаква необходимост. Тези професии на тази ранна възраст, на която децата избират, специално професионалното или дуалното обучение, това са много, много търсени специалности. Това са специалности, за които ние трябва да намерим начин, да намерим стимул учениците и техните родители да направят крачката и да изберат професионалното или дуалното обучение. Защото за момента предпочитат много повече широкопрофилните. А съгласете се, че в тази образователна степен не можем да накараме децата насила да отидат да учат едно или друго професионално направление. Трябва много просветителска работа, за да се разбере, че ако завършиш едно професионално училище, първо, възможностите да продължиш обучението си, ако искаш, са абсолютно отворени. И второ, има много повече възможности да започнеш работа по една търсена и уважавана професия.
Радио „Фокус“