172 милиона евро европейско финансиране за научната инфраструктура ще има в Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.”, съобщи заместник-министърът на образованието и науката Иван Кръстев на форум, организиран от Областния информационен център в София. Двамата с министър Анелия Клисарова представиха възможностите на новата програма.
„Основната промяна в програмата е социалният елемент в образователната система – целенасочени и ясни политики за превенция за отпадане и задържане на децата в образователната система. Много сериозен е акцентът по отношение на предучилищното обучение, като основният елемент е инвестицията в човешкия ресурс – педагози, учители,образователни медиатори и разбира се подкрепата за децата и техните семейства”, обясни заместник-министър Кръстев преди началото на форума.
Министър Клисарова пожела всички заедно да работят за новата програма, която ще е първата директно управлявана от Министерството на образованието и науката.
По повод изпълнението на досегашната Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в частта за образование, тя съобщи, че за периода от м. май до момента увеличението на усвоените средства е с ръст от 78 процента. „Данните в досегашната работа показват, че сме успели да достигнем до крайните целеви групи на пазара на труда. Над 13 600 учители и преподаватели са повишили квалификацията си. Над 3000 докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени са включени в програми за повишаване на научния си потенциал. 35 000 студенти са се включили в програмите за първо работно място”, изброи министър Клисарова. Тя благодари на всички, които участваха в екипите досега и пожела успех на новата Оперативна програма.
„Бих желал да изразя задоволството и на кмета Йорданка Фъндъкова за това, че се събираме да обсъдим програмата „Наука и образование за интелигентен растеж”. Убедени сме, че тя крие богати възможности за подпомагане на обществото в сфери, в които то има голям естествен потенциал – образованието и науката са традиционни ценности на нашето общество. София се готви с нетърпение да работи по новата Оперативна програма”, заяви в изказването си заместник кметът на София Тодор Чобанов.
Заместник-министър Кръстев представи новата Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.“ като изрази убеждение, че още от 2014 година ще може да се предостави финансиране за ефективно стартиране на новия програмен период. Приоритетна ос 1 е за научни изследвания и технологично развитие. Предвижда се засилване на научно-изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите чрез укрепване на инфраструктурата, необходима за аучноизследователска и иновационна дейност.
Приоритетна ос 2 е Образование и учене през целия живот. Целта е да се намали преждевременното напускане на училище и насърчаване на равния достъп до висококачествено предучилищно, основно и средно образование. Фокусът на приоритетна ос 3 е към образователна среда за активно социално приобщаване с оглед подобряване на пригодността за заетост. Важен акцент тук е интеграция на маргинализирани общности. Бенефициенти на ОП „Образование и наука за интелигентен растеж“, освен МОН, са образователни, обучителни и научни организации и институции, общини, социално-икономически партньори, работодатели и браншови организации; центрове за професионално обучение, неправителствени организации, извънучилищни педагогически учреждения, представителни студентски организации, младежки организации.
Преди началото на форума министър Анелия Клисарова отговори на въпроси на медиите за предстоящ тест по математика за 12. клас през януари 2014 г. „Когато излязоха резултатите от PISA, всички коментираха, че сме на последни места, когато искаме да анализираме причините за тези резултати и да вземем мерки, за да ги подобрим сме недоволни.”, коментира тя. И подчерта, че изпитването ще е анонимно. „Няма да се оценяват учениците, а по-скоро учебните планове и програми, както и начинът на преподаване, за да разберем къде трябва да подобрим нещата”, каза министърът. Тя обясни, че изследването ще бъде с продължителност два учебни часа, а в него ще има повече въпроси с отворени отговори. И добави: „Нека родителите и учениците са спокойни – зрелостниците няма да получават оценки. В тестовете ще има повече отворени въпроси, с повече практическо насоченост, за да се подготвяме за по-добри резултати”. На журналистически въпрос за съдържанието на задачата по математика, дадена на второкласници в състезание, организирано от Съюза на математиците в България, проф. Клисарова отговори: „Сигурно съставителите на задачата са искали да бъдат оригинални, решението за текста е на Съюза на математиците”.