Проф. Денков, Вие сте доктор на химическите науки, нали не бъркам?
Да.
Честита Баба Марта! Не случайно започвам от това, защото традициите са свързани с образованието ни, да следваме добрите примери от предците ни. Започваме директно към темите, които ни се иска да обсъдим. Вчера имахте среща с НСОРБ. Неприятен повод беше за срещата – инцидентът в училище, нашите зрители със сигурност са запознати за какво става въпрос. Какво решихте, какви изводи направихте? Какво предприемате оттук нататък, за да няма повече такива случаи?
Добро утро на всички и честит празник! И за децата, и за техните родители действително в живота е така – има и празници, има и тъжни поводи, важното е да използваме всяка една възможност, за да си извадим поуките и да потърсим как да живеем по-добре. Срещата с ръководството на Сдружението на общините беше, за да видим тяхната гледна точка по отношение на проблемите в училищата. Общините имат определени ангажименти, свързани с охраната, видеонаблюдение, осигуряване на медицинско обслужване и това беше среща, преди днешната среща, на която ще имаме всички институции, свързани с образованието – МВР, ДАЗД, Министерство на правосъдието. Вчера се очертаха няколко типа проблеми и няколко възможни типа решения. Да започнем с медицинското обслужване. Ръководството на общините обърна внимание на това, че няма единно решение, тъй като различните училища са в различна ситуация. Някои имат лекари, медицински сестри и децата могат директно да контактуват с тях и да потърсят какво е решението. Други са близо до медицински центрове, до болници – по-удобно е да се търси контакт с лекари. Трети са по-отдалечени и нямат в момента осигурени медицински лица, което не е лесно в сегашната ситуация. И оттам се търсят други решения с министър Семерджиев. Обсъждахме система, при която при липса на медицинско лице на място, веднага да се търси контакт с личен лекар, общопрактикуващ лекар, който да разбере каква е ситуацията и веднага да даде съвет – дали трябва да се търси медицинска помощ или да каже не, няма проблем, продължавайте си занятията както са били досега. Основната идея е, че учителят не може да бъде всичко. Не може да бъде и лекар, не може да бъде и психолог – той трябва да бъде учител. Затова трябва да бъде подпомогнат в дейностите, които са свързани с друга експертиза, други знания, да има специалист, към когото да се обърне веднага и да получи компетентна помощ. Така че едно от нещата, които обсъждахме, е да се промени наредбата, свързана с медицинското обслужване в училищата по начин, който да позволява няколко опции и всяко училище във вътрешни правила да разпише коя опция е най-подходяща за неговия случай.
Ще се промени ли?
Ще се промени, разбира се, но трябва да работим с институциите, защото това е свързано и с Министерство на здравеопазването. Второто нещо, което не само тази дискусия, а всички дискусии показват е, че броят на педагогическите съветници и на психолозите в училищата е недостатъчен. Той трябва да бъде увеличен два или три пъти поне, тъй като отново учителите са ангажирани твърде много с деца, които имат особености, проблеми и това им пречи да работят с другите деца. Разбира се, това е свързано и с финанси, с организация, за да се привлекат повече хора с тази експертиза. Това е нещо, което тръгваме да го реализираме – разговор с Министерство на финансите, със СБУ, така че в рамките на една-две години да увеличим значително броя на тези специалисти. Това е свързано и с висшето образование, ако трябва, ще имаме насочени усилия и в тази посока. Трети тип проблеми, който се очерта е с тези родители, които не съдействат. Те са по-малкото, в повечето случаи родителите са загрижени за децата си, помагат с родителски настоятелства, но има случаи, в които родителите вместо да съдействат, по-скоро пречат на работата на учителите с децата.
Кой ще установява това, дефакто – доколко е адекватно поведението на родителите?
Много добър въпрос. Това, което също се очерта в хода на тези дискусии, и днес също ще бъде обсъждано между институциите, има добре описани правила, ако вече е станал инцидент – кой реагира, как реагира. Това, което е много по-слабо развито – като алгоритми, като методика, която да се приложи, е как се действа преди инцидента. Т.е. ако се е появил някакъв проблем, който потенциално може да стане опасен, как да влезе екип от психолози, от психиатри, ако трябва медицински лица, които да установят точно какъв е проблемът и да насочат съответно детето, отново разтоварвайки учителя от тази функция, която не е негова.
Т.е. тези експерти ще преценят дали са действали правилно родителите?
Точно така. Детето ще бъде поето от екип от няколко специалисти, които са адекватни за този случай, ако се окаже, че родителите не съдействат. Разбира се, първо ще се търсят всякакви конструктивни подходи, обяснявайки на родителя какъв е проблемът, какво трябва да се направи и вече ако се види, че родителят не съдейства, тогава да се търсят някакви санкции.
Повдигате въпроса за санкциите, какви ще са те?
Аз не се наемам още да кажа какви ще бъдат те, но смятам за напълно неприемливо родителите да обвиняват учителите и училищата за задължения, които са техни. Никой не е освободил родителите от техните възпитателни функции, от тяхната грижа за децата. За съжаление виждаме такъв тип на поведение и той трябва ясно да бъде обозначен като погрешен и оттам да се търси решение.
Много се говореше усилено колко ще бъдат полезни камерите в училище в такива случаи, могат ли да се използват и достатъчни ли са?
Да, това е също тема, която обсъждахме с общините и днес ще обсъдим много подробно, защото въпросът е по-сложен. Камери има, но въпросът е като ги пуснем кой гледа и взима решение на базата на това, което е видяно, кой как реагира. Вчера чух една много интересна идея от един от кметовете – г-н Симеонов, който беше на срещата. Той спомена за една платформа – SOS-платформа мисля че я бяха нарекли, при която с мобилното приложение на децата веднага се подава сигнал, че има проблем и тогава камерите започват да гледат на това място, където е проблемът, и има кризисен щаб или оперативен щаб.
И това работи ли?
Работи, в Елин Пелин, доколкото си спомням. В този щаб има няколко човека, които веднага преценяват дали трябва да се прати медицински екип, дали трябва да отидат правоохранителни органи. Т.е. виждате как има изградена структура – не само с камери, но и със система за реакция.
Има ли нещо конкретно, което сте взели като решение след тази среща и някаква разпоредба, която да сте дали?
Единственото, което вчера твърдо заявихме, защото искаме да минат и другите обсъждания и да бъдем в синхрон с институциите, е че при наличие на някакъв физически инцидент, учителят трябва да намери по най-бързия начин контакт с медицинско лице, било то медицинска сестра или общопрактикуващ лекар, на който да обясни какво е станало, ако може да се види детето.
Ако не може да го направи?
Може да се обади винаги по телефона, за да обясни какво е станало и тогава лекарят да прецени и да каже – не, няма проблем, продължавате, или търсете…
Т.е. независимо дали има някакви видими индикации за някакъв проблем или няма, веднага се търси медицинско лице?
Да, ето това е случаят с Габи, с това момиченце, то не е имало видими никакви проблеми в първите два часа, няма как учителят да прецени, той не е лекар, за да прецени.
Да, чакаме експертизата и тогава вероятно ще възникнат нови въпроси, но ми се иска да отделим малко време конкретно за сферата на образованието и науката. Добре, много голяма тема. Наистина предстоят още и срещи и със сигурност ще имаме и други поводи да ви търсим и в тази посока, но ми се иска да имаме и малко време за конкретно за сферата на образованието и науката. Излишно е да подчертавам, че вие сте много навътре в програмата „Наука и образование за интелигентен рестеж“ и като експерт в групи преди това, и като зам.-министър. В крайна сметка какво стана там, че в един момент се объркаха нещата – ще има замразяване на средства, няма да има замразяване на средства, всичко функционира нормално. Ето тук в „Европа сутрин“ беше и вицепремиерът по еврофондовете, тя каза „Няма никакъв проблем. Всичко е нормално“. В крайна сметка какво става?
Една програма има няколко етапа – първият е да се напише самата програма, в която влизат определени цели и определени дейности, които изпълняват тези цели, и определено финансиране за тези дейности. Това е програмата, която ние успяхме да подготвим 2014 г. в предишното служебно правителство и да договорим с ЕК. Отново да кажа пределно ясно критики от ЕК няма как да има, защото тя беше договорена заедно с тях. Това е съвместен резултат, в който България е водеща, но те, за да я приемат, са проверили всичко, което има в нея.
А Вие защо казвате, че има замразяване?
Сега ще обясня. След което обаче програмата трябва да стартира и това е една тежка процедура, затова винаги се казва, че трябва да има капацитет, трябва да има достатъчно добри специалисти в областта на европейските фондове. До тогава Министерството на образованието и науката нямаше оперативна програма и ние трябваше да създадем капацитет и което е по-важно: да създадем система за управление на проектите. Разработихме такава система, до февруари 2015 г. аз отговарях за нея. След това се смени екипът в министерството, видя се, че има други идеи как да продължи програмата…
И Вие бяхте отстранен от министерството?
И аз напуснах министерството.
Напуснахте, или бяхте отстранен?
И аз напуснах. Аз напуснах министерството. Подадох си молбата до премиера Борисов. Казах, че имаме различия върху приоритетите и начина на действие и затова искам да напусна. През юни тази система, която бяхме разработили мина през националния одит. Има звено в министерството на финансите, което проверява дали тези системи са коректни. Програмата и системите минават през този одит. Одитът казва „Да, всичко е наред“. И на 5 юли министърът тогава променя тези системи за управление и контрол, без да се съобрази с това, че по този начин нарушава и резултата от този одит, нарушава и по един напълно неприемлив начин един европейски регламент, който иска да има разделение на властите.
Говорите за бившия министър Кунева?
Да, говоря за бившия министър. От юли до 24 октомври тя съвместява функции, които по никакъв начин не може да съвместява. На 24 октомври 2016 г. идва одитът, който вече е от ЕК, вижда тези проблеми, вижда както се изрази веднъж вицепремиерът Томислав Дончев „едната ръка дава, а другата контролира“, и казва това е неприемливо.
Т.е. намеквате за злоупотреба?
Не, по никакъв начин не намеквам за злоупотреба, това е основното в европейски правила. Там правилата са много строги, за да има превенция. Превенцията означава, че така са разделени фунциите, че този, който контролира не е зависим от този, който изразходва средставата и по този начин те могат взаимно да се балансират.
Затова ли се „захапахте“ (извинявайте за израза) с предишния министър госпожа Кунева?
След което се оказа, че има писмо от ЕК, то е подписано с електронен подпис на 20 януари, още не бях в министерството, в което писмо се казва, че средствата са замразени. Това го пише абсолютно ясно в писмото. Последният параграф в писмото е „Вие имате срок да отстраните тези проблеми. Ако не ги отстраните в кратък срок, парите ще бъдат спрени“. И тук започна една игра на думи дали са спрени или замразени. Аз винаги съм казвал, че са замразени – това е точният термин.
Т.е. няма спрени пари, но сега те не се изплащат по тази програма?
Нека отново да бъдем точни за зрителите. Всички проекти, които са стартирали в България – те продължават така, както са стартирали.
Няма да има проблеми за училища, за директори, за всички програми за стипендии по европейските линии?
Няма да има проблеми. Това е изключително важно. Но тези средства сега се отделят от националния бюджет.
Т.е., за да компенсират?
Не, за да може да върви работата. За да има стипендии, за да има практики – някой трябва да даде пари. В момента те се взимат от бюджета.
Т.е. компенсирате това, че има замразяване?
Точно така. Ако днес аз поискам средства от ЕК, с които да възстановя това, което е изразходвало министерството, те ще ми кажат не, вие имате замразени средства, оправете си проблемите и тогава се обадете. Това е смисълът на процедурата замразени средства. Ето ви една новина – вече започнахме преговорите с ЕК. Вървят „зад сцена“ така да се каже. Когато сме готови и сме си стиснали ръцете, че това са възможните решения, тогава ще го обявим публично. Но мога да кажа, че преговорите започнаха много успешно.
Добре. Така или иначе, намесихме името на госпожа Кунева, трябва да чуем няколко нейни думи:
„Когато става въпрос за наука и образование безотговорността не бива да бъде премълчавана. За съжаление, служебният министър г-н Денков пропусна да признае, отказа да признае, своята отговорност и допуснатите грешки още в началото на моделирането на тази програма. Вместо да направим така че да „изправим“ тези грешки – нещо, което аз се опитвах в десетте пълноценни месеца, в които бях министър да направя… Тук има тотален отказ от отговорност, от необходимите ни корективни действия. Второ – министър Денков в качеството му на служебен министър, напълно обърка публичната комуникация по темата. Толкова я обърка, че се наложи ЕК да го опровергава, което – преведено на нашия малко по-директен политически език в страната – означава, че той просто излъга. Да се играе на това „аз не знаех какво става, невинен съм, виж какви неща заварих“ при служебния министър е абсолютно невъзможно…“
Точно обратното на това, което казахте, но това е Вашата позиция, Вашите аргументи. А това бяха аргументите на бившия министър госпожа Кунева…
Може ли само две неща да кажа. Всичко, което казвам са факти, проверими с документи.
Разбрах. Добре.
И второ – всичко, което съм казал е точно. Примерно, никога не съм казвал, че средствата са спрени, винаги съм казвал замразени. Но някъде в ефира това нещо се промени, някой взе да опровергава, че са спрени. Така че аз няма нищо, за което да кажа, че не е било правилно. Оттам нататък нека всеки сам да си прави извод.
Нека да сме пределно ясни – засега нещата са в правилния коловоз, водят се преговорите, всичко, изглежда, ще бъде наред. Няма никои в сферата на образованието, които да се ползват по някакъв начин с евросредства… Няма основания за притеснение…
Всички проекти, които са стартирали ще продължат и ще бъдат изпълнявани от националния бюджет. Когато оправим проблемите в управлението, средствата ще бъдат възстановени от ЕК. Ще има някаква финансова корекция, трябва да е ясно. Част от преговорите са да бъдат минимализирани.
Каква се очаква да бъде финансовата корекция все пак?
Не искам да казвам. Когато станат ясни резултатите от преговорите, ясно, публично ще кажем какъв е резултатът.
Ще има ли промени по начина, по който ще бъдат насочвани средствата? По начина, по който ще бъдат разпределяни или всичко остава както досега?
По отношение на проектите, които вървят в момента те трябва да продължат да се изпълняват, както са планирани. Това, което ще трябва да направим също е някои от проектите да ги изведем от МОН и да бъдат разпределени на външни бенефициенти – това е едно от изискванията в преговорите.
Ще успеете ли във вашия кратък мандат, половината мина?
Това, което мога да кажа малко по-оптимистично е, че в рамките на нашия мандат очакваме точно да се договорим с ЕК какво трябва да се направи. То ще бъде скрепено с ясно решение, което ще бъде публично огласено. След което тези мерки трябва да се приложат и когато се види, че те работят – ЕК ще размрази средствата. Това ще отнеме малко повече време.
Най-важното, което ще направите, излизайки от студиото ни в сферата на образованието – накратко едно изречение, за да завършим.
Не мога с едно изречение. Училище, висше образование, наука, оперативна програма… във всяка от тези области има много важни неща да свършим. И за нито едно от тях не мога да кажа, че е по-високо от другото.