Разговор в предаването „Всички в час“ на радио „Фокус“ с образователния министър проф. Николай Денков след срещата му с Националното сдружение на общините в Република България.
Водещ: Проф. Денков, проведохте среща с Националното сдружение на общините в Република България. Какво начертахте на нея?
Николай Денков: Срещата беше предварително обсъждане на това как могат училищата, Министерството на образованието и науката и общините да си помогнат, за да решаваме заедно проблемите, свързани с насилието, с инцидентите в училищата, тъй като никоя институция не може сама да ги реши. И сега има известно разпределение на функциите. Например видеонаблюдението, медицинските специалисти се осигуряват от общините, но това не означава, че ние трябва да бъдем разделени. Заедно трябва да гледаме кое работи и кое не, да променяме всичко, което ни пречи, за да си свършим работата.
Имаше няколко типа предложения, които обсъждахме. Едните са свързани с по-дългосрочни мерки. Такива са увеличаване на броя педагогически съветници, на психолозите в училищата. Това изисква както финансов ресурс, така и известна организация, за да се намерят тези специалисти. По подобен начин обсъждахме и проблема с медицинските специалисти в училищната мрежа. Но както казах, това беше предварителна среща. Предстои още една с другите институции, която ще ни позволи да видим и другите участници в системата с какво могат да помогнат.
Водещ: Споменахте психолози и медицински лица. Можем ли да кажем колко са те, достатъчни ли са в училищата в страната? Като бройка колко са към тази учебна година?
Николай Денков: Ние знаем колко са психолозите, те са 390 човека за 2 473 училища. Тоест около една шеста от училищата са покрити с такива кадри. Имаме 692-а педагогически съветници, което е малко под една трета. Важно е, че ние искаме да имаме такива съветници и психолози на терен във всяко училище. Така че децата да имат възможност за редовен контакт с тях. Където възникват проблеми, веднага да има човек на място. Но освен това трябва да подсилим и т.нар. мобилни групи, които съществуват в момента, но трябва да бъдат увеличени. При възникване на инциденти те да могат веднага да влязат в съответното училище, а в периодите без инциденти, надявам се да бъдат колкото може повече, да работят с учителите, да обикалят планово училищата, да работят и с децата. Това, което излезе като предложение от срещата със Сдружението на общините е, че трябва да се отиде и в предучилищната възраст, защото много от възприятията, добро-лошо, насилие-ненасилие, всъщност се формират на много ранна възраст. Това е цяла система, която трябва да се разгърне, ще отнеме известно време. Трябва да започнем отсега да планираме какво трябва да се случи, какъв е финансовият ресурс, да го заявим пред Министерството на финансите и пред висшите училища, които подготвят такъв тип специалисти. Това е работа, която ще отнеме време, но за нас е изключително важна, защото тя е насочена към превенцията на инцидентите, а не към действие, след като нещо вече се е случило.
Водещ: Министерството в каква посока ще работи за набавянето на необходимите бройки психолози, медицински лица и мобилни групи в това число?
Николай Денков: Едното действие, което трябва да предприемем, е да заложим финансови параметри. За тази цел ние трябва да имаме щатове, те струват еди-колко си, те да влязат в делегираните бюджети на училищата и оттам училищата не само да са задължени, но също така да имат и възможността да назначат съответните специалисти. Разбира се, трябва да се направи статистика, която в момента нямаме, колко от тези специалисти са налице, колко време би отнело да се запълни системата.
Миналата година Министерството на образованието и науката стартира доста успешно една програма за подготовка на специалисти в ИКТ областите. По подобен начин държавата би могла да финансира програми, които да са свързани с определен тип специалисти. Това отнема известно време и тук трябва да си свършим работата.
Водещ: Това са част от дългосрочните мерки?
Николай Денков: От дългосрочните, но насочени към превенция. Така че да не бъдат оставени учителите сами да се справят с тези проблеми, а да има специалисти, които да ги подпомагат в тази дейност. От подобен тип мерки е и планираната среща с другите институции, в която искаме да обсъдим внимателно какво липсва в съответните наредби по отношение отново на превантивната дейност. Тоест ако се види, че има проблемно дете, да не се изчаква да се случи проблем, и тогава да се търси решение. Предварително да е много ясно разписано учителят към кого да се обръща. В зависимост от анализа от специалист, психолог, детски психиатър, ако е необходимо, или някакъв друг специалист, да се насочи детето към съответните специалисти, които да работят с него по най-адекватния начин. Оказва се, че системата, свързана с действие при инциденти, е добре регламентирана, но по отношение на превантивните дейности има още какво да се направи.
Водещ: През последните години все повече учебни заведения започнаха да поставят и да монтират видеонаблюдение. Това дали намали инцидентите, дали е някакъв вид контрол?
Николай Денков: Със сигурност подобряването на охраната на училищата, слагането на видеонаблюдение играе важна превантивна роля. Въпросът е можем ли да го направим още по-ефективно. Също така стои въпросът на какво ниво да бъде направено. Дали да бъде част от бюджета на общината, както е в момента, или да се потърси централно решение, ако то е по-евтино и по-общо. Но важното в тази дискусия, която проведохме с представители на Сдружението на общините, е не само да има техниката, а кой гледа как е използвана информацията. Тук има редица въпроси, част от тях са юридически, част от тях изискват координация с Министерството на вътрешните работи. Така че това е една от темите за дискусията между институциите.
Водещ: Къде откривате пропуски в овладяването на агресията в училището като цяло?
Николай Денков: Най-важното е, че трябва да се работи много повече по превенцията. Когато се види, че има проблемно дете, да има съответните специалисти, които да работят с детето, а не да очакваме учителят, който трябва да се грижи за материала, за 25 деца, да покрива и тази част. Защото това се оказва в момента много трудно. Второто, което видяхме, не знам дали е пропуск, но няма ясна инструкция, че трябва, ако възникне инцидент с някакъв физически контакт, веднага да се потърси медицинско лице, което да поеме отговорността, да зададе необходимите въпроси и да реши дали трябва да се продължи по линията на медицинската помощ. Това е нещо, което ще сложим веднага в наредбите.
Водещ: Ще работите вероятно с Министерството на здравеопазването по отношение на медицинските кадри.
Николай Денков: Разбира се, ние вече имахме разговор с министър Семерджиев и този разговор ще продължи. Защото едно възможно решение, което най-често се споменава, е във всяко училище да има медицинско лице. Но въпросът дали това е най-добрият и ефективен начин, дали имаме тези специалисти, е напълно открит. Така че с министър Семерджиев имахме дискусия, която предлага и други възможни решения, но аз не искам да ги дискутирам, без да е завършил този разговор.
Водещ: Ще ви задам въпроса така – къде отиват дисциплинарно изключените ученици?
Николай Денков: Това е един чудесен въпрос, защото едно от „лесните“ решения, които много често се чуват и в социалните медии е: „дайте да изключим ученика“. Ясно е, че за едно дете, което не знае как да се държи с другите деца, как да намери своето място в обществото, най-добрият начин е именно да се работи с него. Оттам трябва много ясно да се разграничават случаите, в които има някакъв много сериозен проблем. Той може да бъде от различно естество. И в случаите, в които детето е просто с малко по-различно поведение, на него трябва да му се помогне да влезе в обществото на другите деца. Разбира се, това трябва да е безопасно за тях, но по никакъв начин не означава, че трябва такова дете да бъде изхвърлено от системата. Най-добрият начин едно дете да се научи да работи с други хора е, като играе, учи, прави заедно неща с други деца. Именно заради това има редица учебни системи, в които, наред със стандартното при нас преподаване и изпитване, има занятия, които са насочени към групово решаване на задачи, групови дейности, така че децата да се научат да работят заедно. Да се изградят някои като лидери, други като креативни личности, които могат да предложат нещо. Това е една от трудните задачи, които трябва да решаваме през следващата година.
Водещ: Най-много родители си задават въпроса защо проблемни деца от едно училище ги изключват и ги записват в друго училище. Дали по този начин решават проблема с проблемния ученик?
Николай Денков: Доколкото това създава стрес и у ученика, и у родителите, има две страни. От една страна, за това дете е предупреждение, че нещо действително сериозно се е случило и ако то има своите устои, ще разбере, че щом има такава драстична мярка, трябва нещо да се промени в неговото поведение. В други случаи това може да се окаже голям проблем, защото вместо да намери решение как да се социализира с другите деца, може да се окаже, че то изпада в допълнителен стрес, който му пречи да се социализира на новото място. Именно тук трябва да се намесят специалисти, психолози, детски психиатри, които трябва да преценят кое е по-доброто за детето. Трябва да осигурим известна толерантност и на родителите на другите деца. Разбира се, без това да става по никакъв начин за сметка на тяхната безопасност. Затова толкова често споменаваме и за педагогическите съветници, и за психолозите, защото те биха могли да помогнат на проблемните деца. Това е толкова широко понятие, че може да значи всичко, но проблемните деца да станат нормални деца.
Водещ: Споменахме за медицинските лица, за психолозите.
Николай Денков: Има статистика точна за медицинските лица, което показва, че от всички 2 473 училища само 156 нямат никакво осигурено медицинско обслужване. Но това не е пълната картина, в останалите училища част от тях са осигурени с лица на непълен щат и това е един от проблемите в системата. Както знаете, има дефицит на медицински специалисти и в медицинската мрежа. И от тази гледна точка да се очаква, че много бързо ние ще можем да покрием всички училища с лекари или медицински сестри, не е реалистично. Затова трябва да се търсят и други решения, които да приложим веднага в действие. Това е една от темите, които обсъждаме с министър Семерджиев.
Водещ: Какви срокове може да си постави държавата ни като цяло за справяне с липсващите бройки, било то психолози, медицински лица?
Николай Денков: Нека да направим конкретни разчети, какво искаме да постигнем, съответно какъв е финансовият ресурс, каква е организацията, и тогава ще отговорим на тези въпроси.
Водещ: Работата продължава.
Николай Денков: Работата не трябва да спира изобщо. Трябва да разграничим много ясно нещата, които можем да направим веднага, както е този инструктаж на учителите веднага да се обръщат към медицинско лице, без да изчакват каквото и да било, спрямо други мерки, които изискват по-дълъг период от време. Ние сме служебно правителство, но това не означава, че трябва да чакаме да дойде редовното. Обратно, всеки ден ние трябва да гледаме какво може да се случи и да зададем правилната посока. Защото още по-лошо е да се правят хаотични действия в някакви посоки, които след това да се окажат грешни. Това не трябва да го позволяваме.