На 13 октомври 2014 г., от 11,00 часа, в Националния музей „Земята и хората“, министърът на образованието и науката доц. Румяна Коларова и генералният директор на Европейската ЦЕРН проф. Ролф Хойер ще открият изложба, посветена на 60-годишнината от създаването на Европейската организация за ядрени изследвания и 15-годишнината от пълноправното членство на България в организацията. В откриването на експозицията ще участват Ирена Младенова, заместник-министър на икономиката и енергетиката, и проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За събитието у нас гостува и д-р Саша Марк Шмелинг от ЦЕРН.
От 12 часа в хотел „Хилтън“ ще се проведе пресконференция за медиите.
В програмата на изложбата, която ще бъде отворена до 30 октомври 2014 г., от 10 до 17 часа всеки ден, са включени лекции (от 11,00 до 15,00 ч.) по актуални теми от разностранната изследователска дейност на ЦЕРН в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения, а също така и прожекции на филмите „4% Вселена“ и „Ловци на тъмна материя“.
Европейската лаборатория по физика на елементарните частици е открита през 1954 г. Проектът „Големият адронен колайдер (LHC) направи ЦЕРН световен лидер в областта на изследванията на физиката на елементарните частици. Организацията развива редица образователни програми със свободен достъп до научната информация, а създаденият в лабораторията World Wide Web промени развитието на човешката цивилизация.
В ЦЕРН членуват 21 страни, сред които и България, която получи пълноправно членство на 11 юни 1999 г. Организацията има протоколи за сътрудничество с още 40 държави. Организацията отдавна е надхвърлила формалните си граници и от европейска се е превърнала в световна лаборатория с 2300 постоянни сътрудници, 1000 стипендианти и близо 11 000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят.
Министерството на образованието и науката (МОН) чрез Национална програма „Квалификация” от 2011 г. започва да организира и финансира учителска програма за обучение на учители по физика и астрономия в Европейския център за ядрени изследвания – Женева, Швейцария. Обучителната програма се изготвя и провежда съвместно от образователния офис в ЦЕРН, Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. За разширяване на участието на България в научно-експерименталната дейност на ЦЕРН е създадена комисия за сътрудничество между МОН и ЦЕРН.
Образователната програма включва едноседмично обучение в специализирани лаборатории на Европейската организация за ядрени изследванияастици; посещения на експериментални установки; провеждане на цикъл от лабораторни упражнения; приложение на получените знания в обучението по физика, астрономия и природни науки; поддържане на интереса на учители и ученици към науката.
За последните шест години в учителските програми на ЦЕРН са се включили 255 учители и директори на математически и на природо-математически гимназии и 10 експерти по природни науки от регионалните инспекторати по образование. По време на обучението в рамките на 40 часа участниците изслушват цикъл от лекции по атомна и ядрена физика, космология, медицинска физика, физика на високите енергии, физика на елементарните частици, детектори, ускорители, компютинг, GRID мрежи. Посещават детекторите АТЛАС и СМС, компютърния център, експерименталния център ИЗОЛДЕ, тестовата установка на LHC магнитите, контролния център на LHC, ускорителите PS и LEIR и изложбените центрове Микрокосмос и Глоуб. Практическите упражнения включват „Учителска лаборатория” и „Изграждане на аерозолна камера“.
Обучението се провежда на български език от български учени и служители в ЦЕРН. Участниците в обученията получават сертификати за участие в Българската учителска програма в ЦЕРН, Женева.
Ефектът от провежданата Българска учителска програма се изразява във възможности за кариерно развитие на учителите; придобиване на съвременни знания по физика и астрономия; мотивация за учители, студенти и докторанти, с оглед преодоляване на дефицита от специалисти по природни науки; иновационни технологии в обучението по природни науки; предоставяне на информация от ЦЕРН, достъпна за учениците чрез използване на специализирани сайтове с образователна цел, материали и презентации от официалния сайт на ЦЕРН; Популяризиране на информацията за ЦЕРН сред учителската общност, ученици, родители, общественост.
В изпълнение на Национална програма „Квалификация“- 2013 г. в периода 20.09.2013 г. до 22.09.2013 г. във Варна се проведе Национална конференция с международно участие „Европа – територия на знанието“ под патронажа на министъра на образованието и науката, в партньорство с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, с участието на представители на образователния офис на ЦЕРН и на българските висши училища. Основната цел на форума беше обмен на опит и знания в областта на природните науки. Събитието даде възможност на млади учители и преподаватели, научни работници в областта на природните науки да представят идеите, по които работят, да намерят партньори за бъдещи сътрудничества.
На 02.01.2014 г. в МОН е получено писмо от акад. проф. дтн Чавдар Руменин – директор на Института по системно инженерство и роботика към БАН, с което се внася предложение за разширяване на вече утвърдената учителска програма в Европейския център за ядрени изследвания чрез включването на нова учителска програма за инженери – учители по професионална подготовка от професионалните гимназии. В писмото се изразява готовност за осъществяване на научно ръководство от страна на Института по системно инженерство и роботика към БАН. Постигнато е съгласие за сътрудничество и пълно съдействие при осъществяване на такава дейност и от страна на Образователния офис на ЦЕРН.
За първи път учители инженери, които преподават както в гимназиална степен на средното училище, така и в професионалните училища, имат възможност да участват в програмата. Съдържанието на самата програма е подготвена от експертите от ЦЕРН, които са работили синхронно с Института за инженерни системи и роботика (БАН-ИССР), както и с Националната астрономическа обсерватория и планетариум „Николой Коперник“- Варна.
Връзките на българската наука с ЦЕРН датират още от 60-те години на миналия век, когато са първите посещения на български учени там. Контактите се активизират през 80-те години, когато голяма група физици и инженери се включва в конструирането и експлоатирането на един от детекторите на LEP – детектори. Тогава за първи път се поставя въпросът България да кандидатства за пълноправно членство.
Български учени участват в редица експерименти. Съгласно Конвенцията за учредяване на ЦЕРН, всяка страна членка е задължена освен да плаща членски внос, който покрива разходите основно за изграждане на инфраструктура и експерименти, и да участва поне в една от основните програми на ЦЕРН. За нас до момента това е експериментът CMS.
България взима участие в подготовката на изследванията на големия адронен колайдер от 1990 г. Две групи от специалисти – от Софийския Университет „Св. Кл. Охридски” и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, се включиха от самото начало в изграждането на експеримента CMS. Българските учени имат съществен принос в разработването на конструкцията на детектора CMS, производството на прототипи на адрония калориметър и техните тестове в сноповете на ускорителя SPS в ЦЕРН, производството на абсорбера за този калориметър (над 700 т месингови плочи бяха произведени в България), разработването на конструкцията, производството и тестовете на 480 камери със съпротивителна плоскост, за мюонната система на детектора, разработването на физическата програма на експеримента, разработването на софтуер за моделиране на детектора и анализ на данните от него. Инженери и техници от Централната лаборатория по мехатроника и приборостроене, съвместно с учени от Политехническия университет в Цюрих, имат значителен принос за изграждането на електромагнитния калориметър на детектора CMS. Под ръководството на ЦЕРН се разработва следващото поколение на световната мрежа WWW, наречено Grid. Тази система ще предоставя не само достъп до информация, но и компютърен ресурс за нейната обработка.
Български учени участват в около 6-7 научни програми, за което държавата ни не осигурява финансиране и което ги поставя в неравностойно положение по отношение на техните партньори и ограничава участието им в експериментите. За преодоляване на тези трудности Министерството на образованието и науката възстанови работата на Комисията за сътрудничество с ЦЕРН от м. януари 2014 г. В нея са представени научните организации, чиито специалисти участват в експерименти на ЦЕРН.
Приносът от участието на българската наука в ЦЕРН се изразява в интеграция и сътрудничеството на българските учени при изследване структурата на материята; полезно влияние на развитието на много научни области у нас като физика на високите енергии, ядрена физика, информатика, електроника, медицина и др.; възможност за перспективна и интересна работа за много млади учени и инженери, което спомага за задържане на квалифицирани специалисти в нашата страна; българските учени имат достъп до уникална научна инфраструктура и да извършват изследвания на най-високо световно равнище; Нашите учени да изграждат широки международни контакти с учени от цял свят; обучение и квалификация на млади учени и инженери; млади учени предпочитат родината си за научно израстване, съхраняват се контактите между българските научни институти и българите, работещи в чужбина; възможност за трансфер на know-how за разработване или адаптиране на нови технологии; поръчките от ЦЕРН в българската индустрия водят до повишаване на нейната конкурентоспособност чрез know-how, идващо с тези поръчки, както и повишаване на техния авторитет като надеждни и високоценени производители. Към 2010 г. резултатите от изследванията, провеждани в ЦЕРН, се публикуват в най-реномираните научни списания в света. Нашите учени имат над 330 публикации, които са цитирани над 7300 пъти.
Принос в изграждането на установките в ЦЕРН има и българската индустрия. За периода февруари 1999 – март 2012 г. български предприятия са получили поръчки от ЦЕРН на обща стойност над 14 000 000 CHF. Тези предприятия са от областите на тежкото машиностроене, електрониката и информационните технологии, индустриалните услуги и строителството. Така възвръщаемостта на средствата от членски внос на България от участие в търговете на ЦЕРН е над 50%.