Европейските университетски мрежи ще дадат възможност за задържане на младите хора, на студентите в България, както и за получаване на общи дипломи. С тези думи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се обърна към ректори и преподаватели по време на форум, посветен на качеството, количеството и доходите в държавните висши училища, организиран от Националния синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ.
Според министър Вълчев висшето образование в страната е изправено пред предизвикателството да отговори на съвременните обществени очаквания. По думите му обаче това няма как да се случи при настоящия крайно затворен модел на академично управление, крайна либерализация на приема и избуяването на нерационално търсене на висше образование. Справедлив ли е този модел на академично управление към обществото, запита министърът.
Повече свързаност и взаимодействие трябва да има в стратегиите за развитие на висшите училища, смята той. Тези, които се включат в мрежите, ще бъдат стандарт за качество, а останалите рискуват да изостанат, смята министърът. Той изрази съжаление, че нито едно българско висше училище не е включено в списъка на европейските университетски мрежи.
Според министър Вълчев има неравенства в образованието. Голяма част от младите преподаватели се губят, защото самите учебни заведения използват модел за формиране на възнагражденията, ориентиран към по-възрастните. До 2,6 пъти е разликата между най-ниските и най-високите възнаграждения във висшите училища, посочи министърът, докато в системата на средното образование тази разлика е 1,5 пъти. В измененията и допълненията в Закона за висшето образование има текст за определяне на минимална заплата за преподавателска длъжност в университетите, като това се отнася за най-ниската преподавателска длъжност.
В поправките се предвижда също младите учени да могат да участват в управлението на университетите. По този начин от рано ще им се дава възможност за кариерно и управленско развитие. Те са най-дългосрочно заинтересувани от развитието на висшето училище, смята министърът.
„Ние трябва да финансираме политики, а не общо поддържане. Повече средства предполагат обединения и привличане и на младите преподаватели“, заяви министърът в отговор на изказвания, че средствата от бюджета не са достатъчни. Той съобщи, че се предвижда финансиране на консолидиране на университетите у нас, както и национални програми за политики в системата за висше образование.
Приемът във висши училища ще продължи да намалява, особено в социалните, стопанските и правните науки, каза още министър Вълчев. Той анонсира промени, насочени към привличане на чуждестранни студенти и младежи от българските диаспори. Ще се облекчи кандидатстването от чужбина чрез специална платформа, за да не се налага кандидат-студентите да пътуват често до България.
Председателят на комисията по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова определи като положително предложението с промените в закона за висше образование програмната акредитация на висшите училища да се извършва от чуждестранни агенции, членове на Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование. Тя призова ректорите за повече усилия към задържане на знаещите и можещите хора в страната.
Разпределението на средствата за учебните заведения трябва да бъде на база постигнати резултати, каза от своя страна кметът на София Йорданка Фандъкова.