МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: НЕ Е НУЖНО КАМЕРИ ДА КОНТРОЛИРАТ УЧИТЕЛИТЕ

МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: НЕ Е НУЖНО КАМЕРИ ДА КОНТРОЛИРАТ УЧИТЕЛИТЕ

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в „Седмицата“ на „Дарик“ радио. Да обсъдим от Вашата гледна точка темата на седмицата. Децата трябва ли да бъдат учени в училище, че не е човешко, даже при командировка в чужбина, да се снимаш с хитлеристки поздрав, че не трябва да се шегуваш и майтапиш с това?

Ние трябва да научим децата на общи ценности – ценности на толерантност, уважение, зачитане на правата на другите деца, на ценностите на демокрацията и законността. Човечеството отдавна е осъдило хитлеристкия режим…

Едни млади хора отиват, снимат се така, за тях е майтап. Даже премиерът малко непремерено каза „Човешко е“ . А в Германия за такова нещо глобяват, затварят, на едно дете в Германия няма да му мине през акъла да даже, че ще се шегува така, че е човешко да се снима по този весел начин.

Да, може би има много повече исторически причини в Германия да са по-чувствителни на тази тема. Няма човек, който да не си е правил шега с едно или друго нещо, което предизвиква обществена чувствителност…

Да Ви кажа, аз не мога да се сетя да съм си правил такава шега, Вие правил ли сте си?

Не, не съм си правил. Няма човек на 12 или на 16 години, който да не е правил нещо, за което след това да съжалява.

Специално нацизъм, хитлеризъм, някак си се отвори един дебат, че може би това е нещо весело, шега ей така, между другото. Но тези възрастни хора вече, завършили още по времето на комунизма, не са научени в училище.

Моето поколение не си спомням с това да сме се шегували. В случая има конкретно политическо изражение, той е достатъчно коментиран. Но във всички случаи в образователната система е недопустимо да говорим за хитлеризъм и фашизъм като на шега.

Оценяването на знанията е темата на седмицата. Имате ли данни за проблеми с матурите, външното оценяване, те хората ги сливат двете с една обща дума, след 7-ми и след 4-ти клас ?

Засега протича нормално. Всяка година имаме проблеми с преписването, няма данни за предварително изтичане на информация…

Между другото, голям успех, досега никой не Ви хвана. Имало хора, които пак продават, но продавали грешни отговори – от 30 отговора 20 били грешни.

Всяка година го имаме това. Има опити да се подскаже темата от различни страници, различни популярни автори излизат със снимки. Тези профили веднага след това се заличават, колегите видяха поне 8 такива профила.

Верни или неверни?

Неверни.

Като са 8, все един ще уцелиш…

Точно така.

Още повече, ако е Йовков, примерно.

Имаме промени в организацията на матурите, които доведоха, по наша оценка, до по-нисък брой преписващи ученици – това са модулите.

11 милиона варианта, ако вярно съм запомнил.

Да. Като разиграем въпросите, се получават над 11 милиона варианта. На мен ми се иска това да не е основният акцент, самата организация на ДЗИ, въпреки че е един от най-важните процеси, които министерството трябва да организира. А пък за децата и родителите това са едни от най-важните моменти в живота им. Много ми се иска акцентът да бъде върху обсъждането на резултатите, върху това доколко учениците са успели да придобият ключовите компетентности, доколко сме успели да подобрим постиженията, когато говорим за международните изследвания като PISA, TIMSS, PIRLS. Обикновено акцентът е, когато говорим за нашите ДЗИ и НВО, колко камери сме сложили и колко ученици сме хванали да преписват…

4000 с 13 500 квестори – това са заглавията от седмицата.

Тези мерки са задължителни, неизбежни. Всяка година добавяме нови мерки, полагаме допълнителни усилия за сигурността.

Вие сте с богат опит в образователната система, главен секретар бяхте на министерството преди да станете министър – трябва ли според Вас нещо да се промени в изпитването в съвременния свят? Очевидно е, че шпионската техника става все по-напреднала, все ще се намери начин някой нещо да препише, да му се подскаже. На мен най-трудните изпити в университета ми бяха при преподавателите, които казваха „Ползвай всичко, имаш законите“. Аз съм завършил право – ползвахме учебниците, записките, тогава не беше интернет на мода. Не е въпросът да научиш наизуст едни отговори и да заграждаш, въпросът е да знаеш къде да намериш отговора в съвременния свят, а все още системата те кара да зубриш.

Така е. И всички промени, които се реализират в системата, започвайки от Закона за предучилищното и училищното образование, промените в учебните програми, в учебниците имат тази цел. Насочени са към ключовите компетентности, необходими за успешна личностна и социална реализация, не толкова към зазубрянето. Върху това са съсредоточени международните изследвания, които преди малко споменах. Самото изпитване има две цели – едната е да съпостави учениците за класирането им след 7 клас, или да се използва оценката от НВО като вход в средните училища – там задължително трябва да бъде осигурена равнопоставеност, справедливост на оценяването и това налага всички тези мерки. Друга цел е обективно да оценим постиженията не на ниво конкретен ученик, а на ниво конкретна група, за да вземем необходимите мерки…

Аз се опитах друго да Ви питам – според Вас за тези, които сега са в първи клас, докато станат в 12-ти, дали ще стане време, в което вече ще казвате „няма проблем, носи си каквото искаш – таблет, осигуряваме ти интернет, ще ти зададем 20 въпроса, ти намери отговора“? Дали това ще се промени?

Не мога да си го представя по всички дисциплини, но по една част от тях това може да се случи. Такива са и международните тестове, тестовете по чужди езици, затова са необходими редица технологични, организационни предпоставки, които може би ще осигурим. Но точно в този вид, в който си го представяте, не съм сигурен. Така или иначе, винаги ще може с техническа въоръженост една част от учениците да препишат или да получат отговорите отвън.

Зависи какво питаш. Трябва ли матурите да станат вход за всички факултети на всички университети?

Самият дизайн на държавните зрелостни изпити не е насочен към това да бъдат вход за всички висши училища. Всъщност и в момента почти всички висши училища са ги приели, но те имат и възможността, в зависимост от спецификата си, да добавят допълнително оценявания, да оценят кандидат-студентите в зависимост от професионалното направление. Професионалните направления са 51, дисциплините, по които провеждаме ДЗИ, са по-малко, така че нормално е да имаме допълнителни изпити. Не е това целта на ДЗИ. Разбира се, желанието ни е повече висши училища да ги приемат като вход.

Коя е по-добрата оценка – от 2 до 6 или в точки? Очевидно България в момента смесва…

Точно така.

Караш учебната година с двойки, тройки, петици, шестици, после почват да точкуват, някъде ти дават точки, пък ги обръщат после в оценки – най-накрая ще бъде ли направен избор какви ще са оценките?

В Закона за предучилищното и училищно образование е записано, че учениците се оценяват по шестобална система. Когато имаме оценяване чрез точки, имаме и матрица за приравняване.

Според Вас това трябва така да остане?

Да.

Превръщането на точки в шестобални оценки, а не шестобалните оценки да отпаднат?

Когато е за целите на класирането на учениците след 7 клас или друго класиране, може да се използват и точките.

Новина от седмицата е как професори писали тройки срещу 300 лв. в Пловдив – хванали ги били с белязани пари. Обективни ли са оценяванията пък в университетите? Доколко е масово според Вас това явление? Тези сега просто са ги хванали, но дали е повсеместно?

За подобни случаи си спомням и преди години. Моето усещане е, че има реакция в академичните среди срещу подобни случаи. Реагират колеги, реагират най-вече студенти. В този смисъл не мога да допусна, че е много масово. Но имаме и много случаи, които са довели до това преподавателите да бъдат хванати, както казвате, и да бъде преустановена тази практика. Ръководствата на висшите училища осъзнават негативния имидж върху висшето училище от подобни практики.

Харесва ли Ви как абитуриентите си тръгват от училище? Малко като на сватба – скъпи облекла, прически, гримове, коли, скъпи ресторанти, шумни роднински, приятелски изпращания? Аз съм гледал по света, там става по друг начин. В Дубровник например децата излизат по улиците с униформите си, пеят песни, няма го това, което е в България. В Корфу пък си тръгват с участие във Великденските празненства, свирят духови оркестри, мажоретки… Нашият модел, сватбарски, не е много повсеместен, това хубав модел ли е? На Вас харесва ли Ви?

Това, което подчертахте, не ми харесва. Празничната кулкура на завършващите ученици е много разнообразна. Не мога да я коментирам, надали можем да я възпитаме в училището. Интересна тема за размисъл. Доколко в училището можем да променим…

Eдни нагласи в семействата…

Едни нагласи за изживяване на празника. Имаше новина от седмицата как ученици в Банско празнуват в народни носии, така че имаме и други примери.

Впрочем като говорим за отношението семейство – училище, Вие подкрепяте ли да има видеокамери в класните стаи и детските градини, с пароли за постоянен достъп чрез интернет на родителите.

Това, което ме притеснява е, че има противопоставяне между родителите и учителите. Сигурно си има своите основания. Родителите са използвали в конкретния случай във Варна нерегламентирани методи…

Говорим за това детенце в детска градина, което му сложили един бръмбар. Казват „ние така чухме, че го биха предният ден“. Така твърдят те, тепърва ще се разследва.

Проблемът е, че може би някой от регламентираните механизми, в случая за контрол, не се е задействал и в този смисъл родителите имат право. От другата страна е реакцията на учителите – идеята всички да бъдат наблюдавани, да се подхожда с недоверие, да анатемосаме всички учители, е неправилна. Самата идея за днешното общо масово образование се базира на това да оставим децата си като родители на едни хора, които не познаваме, да се доверим на тези хора, и от друга страна, държавата като отговорна за функционирането на образователните институции да контролира тези хора… Песимист съм за това, че родителите могат да контролират работата на всички учители – тя е професионална. Надали тази форма на натиск е най-добрият начин ние да подобрим работата на учителите.

Не Ви разбрах съвсем. Идеята е проста – Вие сега оборудвате класните стаи заради матурите с камери, тези камери така или иначе ги има, работят постоянно. През интернет всеки родител получава парола и може във всеки един момент да види даже дали неговия непрокопсаник е избягал от час, да види дали е в час, да види какво прави учителят…. Срещу това остро възрази Янка Такева, лидерът на СБУ. Даже каза, че ще правят стачка, ако такова нещо се направи. Вие за кое от двете сте? Родители го искаха на протест преди малко повече от седмица.

На 6 юни вероятно ще направим среща с двете страни – от едната страна учителите, от другата страна родителите. Представителните им организации, доколкото са представителни, и тези родители, които в най-голяма степен заявиха това желание за поставяне на камера във всяка стая. Надявам се, че ще намерим верните решения. Аз лично не мисля, че трябва да имаме камери във всяка класна стая, които да бъдат включени, и по този начин да контролираме, да диктуваме педагогическия подход на учителите…

Като един „Биг Брадър“. Ще зависи ли увеличението на заплатите на учителите от резултатите сега на зрелостните изпити, на външното оценяване?

В програмата на управление на правителството имаме ангажимент за двойно увеличение на възнагражденията в четиригодишен период. Това увеличение ще бъде общо и диференцирано. Общото увеличение има за цел да насърчи повече млади хора да се включват в педагогическо образование и педагогическа професия. През следващите 8-9 години половината от педагогическите специалисти ще навлязат в пенсионна възраст. Международните проучвания показват, че страните с най-високи образователни резултати са тези, в които ученици с най-високи резултати на изхода на гимназиалния етап се включват в учителска професия, като основен мотив за това е възнагражденията на учителите да бъдат по-високи от средните в страната. Онзи ден на „Учител на годината“ проф. Игнатов говори за това, че се е срещнал с Нобеловия лауреат по химия от Израел, който беше тук на гости. Говорихме си с този човек, който е специалист по толкова много неща, че най-важното за бъдещото развитие на обществото са учителите. Ако ние имаме добри учители, всички ученици утре ще бъдат с по-добри образователни резултати, всички професии ще имат по-добри кадри. Основен фактор, за да ги мотивираме, е да увеличим възнагражденията. Затова една част от увеличението ще бъде общо за всички учители.

Колко точно ще бъде увеличението на заплатите на учителите и от кога? Четох 1 или 15 септември?

Към 15 септември ще имаме заверените щатове, така да се каже, тогава всички учители ще бъдат назначени, тъй като между 1 и 15 септември продължава сключването на трудови договори. Това е причината, но няма пречка и от 1 септември да бъде направено. Аз лично мисля, че от 1 септември трябва да бъде.

Очакванията бяха за 15 на сто?

Да. Това, което беше анонсирано.

15 на сто е твърдата сума – всеки?

Всяка година, след като имаме общата сума за увеличенията на възнагражденията. В предходните 2 години имаше увеличения, едната година с 6,5%, другата с 8%. Заедно със социалните партньори, това са директорските и синдикалните организации разработваме механизма и той намира отражение в Колективния трудов договор, който имаме в системата. В сряда правителството одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. В тази прогноза се съдържат няколко основни политики, не всички. След това в бюджета се разработват всички политики.

Догодина 390 млн. лв. повече за образование? Това всичко в заплати ли?

Това, което може да се види от тази средносрочна бюджетна прогноза е, че и през трите години имаме ръст от 330 млн. спрямо предходната година. 990 съответно, което е заявка за изпълнение на този ангажимент, за който ви казах.

За удвояване на заплатите?

Да. Допълнително това, което трябва да уточним, е тази година колко средства трябва да бъдат отпуснати, как те ще се проектират в бюджета за 2018 г. Най-вероятно ще позволят средно това увеличение, което анонсирах, около 15%, но е въпрос на допълнителни разчети.

15% от 15 септември, на всички заплати?

От 1 септември, но ни трябва още малко време, защото проблемът с изчисленията ни е проекцията в 2018 г. Тогава имаме намерение да направим диференциацията, която не е толкова в зависимост от резултатите, а в зависимост от това къде преподава учителят. Ако той преподава в малко, отдалечено населено място, ще получава по-високо възнаграждение в общия случай, тъй като в такива училища, на такива населени места, един млад учител, и който и да е учител, трябва да жертва част от социалната си среда, да направи по-сложен житейски избор да преподава там. И ние искаме да насърчим включването на повече учители в тези училища, защото равният достъп до образование е преди всичко проекция на равния достъп до учители. Другото, което ще направим като диференциация, е да дадем повече средства на училищата, в които са концентрирани деца от уязвими групи. Уязвими в образователно отношение.

Това какво са, от малцинства, деца с увреждания?

Да, в общия случай са деца от малцинства. Най-вече деца, при които образователният статус на родителите е нисък. Това като че ли е най-силната връзка. Когато говорим за такива, най-често се сещаме за ромския етнос, защото при тях е етнокултурна характеристика – липсата на уважение към образованието. Не е коректно да поставяме знак за равенство между този етнос и множеството от децата от уязвими групи, защото имаме и деца от ромски етнос с добри езикови резултати, родителите им са с по-високо образование. Имаме и обратното – лица от други етноси, които са с ниско образование. Обикновено, когато в семейството образованието е ниско, то се възпроизвежда. Там децата нямат достатъчно образователни материали, детски книжки, по-рядко посещават детска градина, много често натрупват образователни дефицити до 1 клас, които след това не могат да бъдат компенсирани от училището, и отпадат. В пети, шести клас е най-голямото отпадане. Особено проблемно е ако майчиният език не е български – те влизат неподготвени в 1 клас за усвояване на знанията. Така че от тези изчисления, когато направим целия този механизъм, ще знаем и колко ще бъде точният процент тази година. Но това са числата, към които клоним.

От стартова заплата 660 лв. през септември трябва да стане 759 лв., това е минималната. Старши учител ще взима 790 лв., а главните 836 лв. – по 15%. А като говорим за уязвими групи, колко деца на мигранти ходят на училище в България?

113 са тези, които са завършили първия учебен срок. От тях 12 са в предучилищна възраст, 101 – от 1 до 12 клас.

Това в общите училища или в специални класове?

58 от тях са обхванати в общи училища, това са общо лицата, които са получили международна закрила.

А имате ли идея колко не ходят? Тези 100 деца каква част са, дали България успява да обхване всички деца мигранти?

Най-вероятно не успяваме да обхванем всички, но рискувам да ви дам неточна информация.

Казахте за напускането на деца… През 2015-2016 г. според статистиката 21 170 деца в училщна възраст не ходят на училище. Как смятате да ги накарате да ходят?

Това са преждевременно напусналите, включително и тези, които са отишли да учат в чужбина – близо половината от тези 21 170.

Т.е. проблемът на България са около 10 000 деца, които са в България и не ходят на училище?

Около 13% са учениците, които преждевременно са отпаднали от образователната система. По измерени показатели през 2016 г., като се измерва възрастовата група 18-24 години, имаме ангажимент да подобрим тези показатели до 11%. Преждевременното отпадане на ученици е най-голямата загуба. Мерките, които трябва да предприемем, са множество. Всъщност и в момента има много дейности, инструменти, политики, проекти, насочени към задържането и обхващането на децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст. Това, което ще добавим, надявам се, че ще съумеем да направим – от началото на учебната година да има екипи от представители на всички институции, всяка община, всяко населено място, които да издирят всяко дете и да го вкарат в образователната система. Мотивираните учители са ключовият фактор. В най-голяма степен учителят може да задържи едно дете в училище, учителите в детските градини, в училищата, затова и акцентът върху учителите е толкова голям в управленската програма. И затова говорих за училища и уязвими групи – в тези училища учителите трябва да полагат двойно по-големи усилия, за да задържат децата, и трябва да бъдат компенсирани. Рецептата е доста сложна, но в опростения й вариант звучи „мотивирани учители плюс всички мерки, политики, инструменти на държавата за обхващане и задържане на децата в училище“.

Проф. Тодор Танев, един от Вашите предшественици, говореше за друг проблем – фиктивни ученици. Учителите надписват, директорите надписват бройките. Или деца не ходят на училище, ама ги водят, че ходят, защото получават пари на брой ученици.

Системата има механизми да хваща фиктивните ученици. Не е толкова проблемът във фиктивните ученици, колкото в прикритата непосещаемост. Учениците ги има, не са фиктивни, не са „мъртви души“, но не посещават училище.

Но не им пишат отсъствия, двойки не им пишат, за да минават, за да ги има.

Понеже учебният процес е един продължителен процес, трудно е да се контролира онлайн, така да се каже. Не може контролиращи органи да отидат във всеки един час.

Може това с камерите да свърши работа на контролиращите органи. Ако има камера във всяка стая онлайн, Вие в министерството може да гледате колко деца са в клас…

Да, ние имаме достъп до камерите. Регионалните управления по образованието са засилили контрола през последните месеци, но въпреки това има скрита непосещаемост. Една от мерките, които смятаме да предложим, е обвързване на допълнителен брой права с посещението в училище. Трябва да подобрим и механизма за обвързване на семейните помощи за деца с посещението в училище. Ще променим и системата на делегираните бюджети. Ние не искаме училищата да изхвърлят децата и учениците от системата, но искаме да имат стимули за задържането им. В този смисъл една от промените трябва да намери този баланс. Имаме идеи, обсъдили сме ги до някаква степен. Предполагам, че до есента ще можем да ги предложим като нормативни, като законови промени.

На някои семейства им е трудно да изпращат децата си на училище, защото трябва да вадят пари за различни неща, още от детските градини. Четох някъде, че Вие искате да се махнат таксите за детските градини, където още ги има…

Ние говорим конкретно за децата в задължителна предучилищна възраст на 5 и на 6 години. Предучилищното образование е задължително от 5 години.

Хем е задължително, хем има такси.

Там предоставяме допълнителни средства в сравнение с 3 и 4-годишните деца за издръжка на детските градини. Но това включва само веществената издръжка – енергия, отопление, ток, вода. Не включва храна в целодневните детски градини. Едно изследване показа, че това е най-големият мотиватор за децата, особено за тези от уязвими групи, да се включат в предучилищно образование – ако няма такси и има безплатна храна.

Това ще стане ли?

Това е въпрос на разговори. По-трудно ще стане за всички деца – и за 3, и за 4-годишните. В момента много общини са го направили. По-лесно може да стане за 5 и за 6-годишните. И това е една от мерките ни в списъка с добри намерения, които всеки министър има в началото.

Сред тези добри намерения има ли такова всички учебници за всички класове да станат безплатни? Честно да Ви кажа, аз не мога да разбера защо в България до едни класове са безплатни, пък после не са, карат семействата да ги купуват. Една държава, която държи на образованието – тетрадките ще им подари, и химикалка ще им даде, за да няма никакво оправдание, че не учиш. Колко би струвало това, че България да не може да си позволи и да се тормозят едни семейства да ходят да събират пари да купят учебници?

Учебниците са безплатни в задължителна предучилищна и училищна възраст. Не са безплатни учебниците в гимназиален етап. Ако направя груба сметка, рискувам да не е точна, но да кажем, че ще струва 10 милиона на година. Не е това най-важното, може би големият проблем е разнообразието от учебници. Всяко училище, всяка професионална гимназия трябва да имат тази свобода. Новите учебни програми дават по-голяма свобода в гимназиален етап. Може би е един от въпросите, които трябва да обсъдим. Засега нямаме толкова информация, анализ, който да ни показва, че учебниците са основната пречка за достъпа в гимназиален етап. Говорили сме за по-високи стипендии. Те бяха увеличени, особено в професионалните гимназии през последните години. Говорили сме за пребиваването на деца от проблемни групи в големия град, където обикновено е професионалната гимназия, доколко могат да се издържат тези деца. Като че ли учебниците не са основният фактор. Самите училища също имат възможност за подкрепа на такива деца, които не могат да си закупят учебници.

Пак щели да закъснеят учебниците за някои класове?

Да.

Защо? Едно и също се повтаря години в България, защо става така?

Ние имаме изключително амбициозни срокове да въведем новите учебни програми и съответно учебниците, в които учебните програми намират проекция. Не знам дали в друга страна издателствата са разработвали за 12 месеца учебници. Миналага тодина дори беше още по-кратък срокът. 12 месеца е минималният разумен срок. След това имаме една технологично дълга процедура за одобряване на тези учебници. Първо министерството ги одобрява, имат право на контролна комисия, на обжалвания, след това учителите из цялата страна одобряват тези учебници за пригодност и едва след това могат да бъдат отпечатани и доставени. Графикът, който заварих, когато встъпих в длъжност, предвиждаше на 14 септември да имаме сключени договори, след това започва доставката. Направихме среща с издателствата, малко възможности идентифицирахме за ускоряване на този график. Предполагам, че между 5 и 10 септември ще имаме и сключени договори и до края на септември ще имаме доставени учебници в почти всички училища. Говорим за учебниците за 2 и 6 клас и езиците за 8 клас.

Това са тези, за които се пишат нови?

Тези, които в момента се пишат.

А има ли някой предмет, който Ви липсва в училище измежду многото предложения, които съществуват? Банките предлагат финансова грамотност да се учи, неправителствени организации – гражданско образование, през седмицата Мая Манолова предложи сексуално образование, цитирайки, че имало 531 аборта на момичета под 19 години от началото на годината. Църквата настоява за православие?

Ако се вгледаме в учебните планове и програми, ще видим, че почти всички тези предложения ги има. Имаме и сексуално образование в часовете по биология и здравно образование, имаме и предмет религия, имаме и гражданско образование. Учебните планове са по-скоро по-широки и по-натоварващи за децата, ако ги съпоставим с другите страни. Нямаме голям периметър, в който можем да вкарваме допълнителни дисциплини, така че да не претоварим учениците. Трудно е да се намери балансът. Всяка дисциплина допринася за постигането на ключовите компетентности.

Станаха ли повече учениците, които завършват професионално образование? След всички усилия за т.нар. дуално образование…

В момента малко училища са включени в дуалното обучение. Една от моите цели е да разширим броя на училищата, които ще се включат в дуално образование. Желанието ми е да увеличим склонността на учениците да се включват в професионално образование. Едно изследване показва, че не го възприемат като престижно, не виждат своята пълноценна житейска и трудова реализация с професионално образование. Масовизацията на висшето образование също съдейства за по-малкия прием в професионалните училища. Друго проучване пък ни показа, че в много населени места завършилите и реализиралите се на позиции, които изискват професионално образование, получават по-високи възнаграждения от тези, които се реализират на позиции, изискващи висше образование. Аз лично бих призовал учениците да се включват в професионално образование, дори и след това да имат желанието да продължат във висше образование. Това е една допълнителна професионална квалификация, която ще увеличи житейските им възможности за реализация.

Какво трябва да се направи срещу агресията в училище?

Най-трудната тема.

Няма да Ви цитирам, и от тази седмица включително, примери…

Най-трудната тема за конкретен отговор, защото няма единична мярка или няколко мерки, които мога да фаворизирам, и да кажа със срок началото на идната учебна година „Ние ще намалим агресията“. Аз си спомням и по мое време, като бях ученик, имаше агресия. Сега може би повече се чува всеки един или друг случай.

Може би пък примерът на политиците също е от значение – като гледаш по телевизията, че един човек, който много се издига, даже бута една баба, как да уважаваш възрастните хора? Ще ритнеш и ти на спирката по този пример. Като гледаш във фейсбука на зам.-министъра на вътрешните работи, че с бой се оправят нещата и с насилие, вадиш пистолета и застрелваш. Строител застрелва инвеститорите си, може би и това има значение, като чуваш оправдания „избили няколко милиона“, но ти ще се снимаш така… Може би политиците трябва да бъдете по-внимателни? Какво виждат децата от Вас? Не говоря конкретно за Вас, а за политиците, за хора на висши постове.

Ние трябва да даваме положителните примери. Несъмнено има много фактори на средата, които съдействат за това, правят нещата така, че децата да бъдат по-агресивни. Учителите и родителите трябва да се справяме заедно тук, по-скоро като родител говоря. Не можем да очакваме, че учителите или родителите сами ще се справят. И в контекста на темата за камерите в училищата направихме няколко крачки последните години за по-добро взаимодействие между родителите и училищата. Тогава бяха въведени и обществените съвети. Една от идеите, които обсъждахме, е след тяхното укрепване да активизираме дейността им в тази посока, за по-добро взаимодействие с учителите. Имаме план за преодоляване на агресията, по-скоро съдържа институционални мерки, тепърва трябва да го надградим с други мерки. Проведохме среща със Сдружението на психолозите. Те казаха същото – не можем да изведем една или друга мярка, много са проблемите и към тях трябва да се подхожда професионално. В най-голяма степен училището може да реши това, учителите, заедно с психолозите, педагогическите съветници.

Връчихте наградите за наука „Питагор“. Може ли от тези награди човек да направи извод кое е най-важното направление за българската наука в момента?

Наградите всъщност бяха във всички направления. Внесохме и беше приет от Министерски съвет проект на Стратегия за развитие на научните изследвания, който предстои да бъде одобрен от Народното събрание. В контекста на тази стратегия ще бъдат обсъдени и приоритетите за развитие на науката и различните професионални направления. Самата стратегия съдържа ангажимент за редица мерки за увеличаване на средствата за научни изследвания. Не мога да кажа, че едно или друго направление е по-важно. Имаше дебат относно приложната и фундаменталната наука. От друга страна, получаваме средства от ЕС, които също ще бъдат насочени към подобряване на научната инфраструктура. През следващите години имаме възможност да модернизираме тази инфраструктура, като тези средства са свързани с приложния характер на науката. От друга страна пък, държавата трябва да инвестира във фундаменталната наука.

Споделете

GoTop