Като председател на Съвета на ЕС България ще се стреми да работи за запазване на нивото на европейските инициативи в сектори, свързани с генериране и развитие на знанието, изследвания и иновации, допълващи националното финансиране, включително на средствата от Кохезионните фондове. Една от важните задачи пред нашето Председателство ще бъде за всички страни членки платформа за обмяна на идеи за бъдещата IX Рамкова програма за научни изследвания и иновации. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на заседание на Комисията на Европейския парламент по промишленост, изследване и енергетика (ITRE).
Според Вълчев трябва да се структурира и улесни общият подход към следващата рамкова програма за новия програмен период след 2020 г. Чрез изследванията и иновациите трябва да се подобри конкурентоспособността и да се модернизират националните научноизследователските системи, за да се постигне по-високо качество. Необходимо е обаче да осигурим допълнителни мерки за въздействие на европейските финансови инструменти за наука и иновации за намаляване на бедността, изолираността и бавния икономически растеж, подчерта министър Вълчев.
Той посочи, че Единният цифров пазар и изграждането на силна цифрова Европа е тема, която е в дневния ред на Българското председателство. „Бъдещето на ЕС е свързано с възможността блестящите идеи да бъдат превърнати в продукти и услуги и да доведат до засилване на икономическия растеж и създаването на нови работни места. Ето защо ще работим и по заключения на Съвета „Ускоряване на трансфера и разпространението на знания, данни и научни резултати в подкрепа на ново поколение иноватори и изследователи“, каза министърът.
Трансферът на знания трябва да се утвърди като петата свобода в ЕС, категоричен беше Красимир Вълчев. За целта трябва да се реши с какви мерки ще се оптимизира използването на резултатите от научни изследвания и как ще бъде осигурен бърз и по-лесен достъп до научните резултати на малкия и среден бизнес, на местни публични организации и въобще на обществото. Привличането на частни инвестиции в трансфер на научни резултати и нови технологии би могло да се реализира чрез публично-частно партньорство между академичния и индустриалния сектори.
Министър Вълчев обясни, че академичният сектор и фундаменталната наука трудно биха се развили без инвестиции в инфраструктура, затова сред задачите е и осигуряването на дългосрочната устойчивост на научноизследователските инфраструктури, оптимизиране и стабилизиране на електронната инфраструктура. „Бъдещите открития и развитието на знанието ще зависят от капацитета на научните организации да работят с огромен обмен данни, да генерират качествени данни и достъп до тях, както и да имат уменията да боравят с тях. Поставяме си амбициозна задача да положим усилия за приемането на пътната карта на Европейския облак за отворена наука, както и за Регламент на Съвета за създаване на съвместно предприятие за изграждане на за интегрирана инфраструктура за високопроизводителни изчислителни технологии (HPC)“, акцентира българският министър.
България ще има отговорността и предизвикателството да постигне консенсус в Съвета за одобряване на новата базова линия на ITER (Международен експериментален термоядрен реактор). Проектът e пример за сътрудничество в научните изследвания в полза на глобалната икономика и наука, обединявайки усилията на ЕС, Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ. „Изключително важно е да осигурим възможно най-скоро плавно удължаване на Програма „Евратом „за научни изследвания и обучения за периода 2019-2020 г.“, каза още министърът.
Вълчев използва възможността да покани европейските депутати на конференцията на високо ниво за дългосрочната устойчивост на научноизследователските структури, която ще се проведе на 22 и 23 март в София, както и на конференция „Храни 2030“ за ролята на науката и иновацията за бъдещето на храните, здравословното хранене и използването на бъдещите ресурси за изхранване – на 14-15 юни в Пловдив.