Водещ: Вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева в „Седмицата“. Здравейте, госпожо Кунева.
Меглена Кунева: Здравейте. Интересен разговор имахте преди това с президента.
Водещ: Последният въпрос беше какво е най-важното, което трябва да научат според него за живота децата в българското училище? Понеже има една латинска сентенция „Не за училището, за живота се учим“. И му дадох да избира между патриотизъм, глобализъм или професия. Вие какъв отговор давате на този въпрос?
Меглена Кунева: Те не си противоречат. Всъщност училището трябва да ни научи как се учи. И това да е за цял живот. Без да учиш животът не е интересен. Без да е интересен животът, живееш с по-малко хъс, с по-малко удоволствие и с по-малък резултат за това да си щастлив. Така че за мен щастие означава учене и много работа.
Водещ: В едно проучване от миналата година половината учители в България смятаха, че основният проблем на образователната система на България е незаинтересоваността на учениците от учебния материал. Какво трябва да се промени?
Меглена Кунева: Всичко се случва в среда. Разбира се, че човек може да тича и срещу вятъра, само че тогава няма да постигне същите резултати. И затова образованието е толкова важен лакмус, толкова важен тест, защото то отразява действително състоянието на обществото. Спомняте ли си нашите уроци по история, когато учихме за българското Възраждане? Винаги в центъра беше българското образование, българският дух – било културата, било архитектурата, било църквата, но духа. Това е силата на една нация и по това се познава, че е във възход – когато образованието и културата напредват. Те са много свързани. И това се отразява на всичко. Просто въздухът е друг в една държава, когато това е факт. Така че незаинтересованост на учениците. Със сигурност проблем е да се мотивират. Можем тук да изпаднем в технически подробности и да кажем дали учебниците са достатъчно интересни, че децата вече разбират само от екрана, че това не са същите проблеми. Всички тези неща са верни. Но средата, в която живеят, им дава начална скорост, дава им обща атмосфера дали да знаеш е важно, дали това, което се оценява от родителите, от приятелите, от обществото, от медиите – всичко онова, което е тази среда, в която живеем. Дали някой ще ти каже браво за това, че ден след ден се опитваш по-добре да учиш, да знаеш и до какво води това.
Водещ: След като припомняте възрожденския дух, одобрявате ли учебника по родинознание на Патриотичния фронт?
Меглена Кунева: Вижте, първо това не е учебник.
Водещ: Учебно помагало, книга.
Меглена Кунева: И понеже сте юрист, знам, че държите на дефинициите, няма как иначе, правото е формална наука. Какво е буквар е описано в закона, какво е учебник също е описано в закона. Как една книга стига до равнище учебник, до ниво учебник, е много важно. За това, което са направили авторите на това издание, носят отговорност единствено те. За мен, включително и с моя опит по отношение на защита на потребителите, е важно да няма подвеждаща информация. Тоест да се нарича това е, как да кажа, акт на една партия, който аз няма да квалифицирам, но не бива да се подвеждат родителите, че това е учебник или че е буквар.
Водещ: Не, вие сложихте акцент върху формата. По-скоро спорът е около съдържанието.
Меглена Кунева: Ами да, формата е много важна.
Водещ: То и на Петър Берон учебникът в рамките на Османската империя не е бил признат за буквар по техните правила тогава, по-скоро спорът е за съдържанието.
Меглена Кунева: А не, недейте да импровизирате тук въобще. Недейте, ще влезем в една специална тема. Тъкмо защото ние извоюваме правото си да имаме училища, в които се преподава на български, тъкмо заради това Рибният буквар е Рибен буквар. И понеже започнахте с него, ето това е буквар – там се учат буквите. Тук авторите са искали да дадат други примери. Нямам нищо против примерите. Разбира се, че трябва да знаят неща, които… аз не съм го разгледала подробно, но имаше за Съединението на България например. Чудесно. Въпросът е някак си първо, да не се подвеждат учители, ученици и родители, и второ, много да се внимава, когато се предлага. Имаше някакви грешки, за каквито четох, което не е добре, срива авторитета на думата „буквар“.
Водещ: Другият голям проблем, за който говорят учителите в проучванията, е сложността според тях на учебното съдържание. Вие съгласна ли сте, че е сложно? Понеже пък съм чувал и обратната теза – че при нас е било по-сложно ние като учехме.
Меглена Кунева: Въпросът е как се преподава. А как се преподават по-сложни неща, това е наистина предизвикателство. Ще ви дам един пример – финансовите услуги, бързите кредити. Това е нещо, което нито моето поколение, нито струва ми се вашето, не се е сблъсквало с това. Само че сега това може да се случи, може през мобилния си телефон да вземеш бърз кредит, и младите хора, понеже ние учим не за училището, а за живота, трябва да знаят с какво е свързан рискът, какво представлява тази финансова услуга и т.н. Затова примерно предметът не е просто география, а е география и икономика. И наистина не е лесно за един учител, нека да кажем, това са различни поколения, който вероятно не го е живял с тази интензивност точно този опит, наистина е по-трудно да го обясним. Ако ние не направим необходимото като министерство, и тук абсолютно разпознавам и поемам нашата отговорност, моята отговорност, ние да направим така, че учителите да са квалифицирани. Учителят е ключът в тази реформа. Няма как ние да искаме да правим здравеопазване без лекари, пътища без трафик и училище без учители. Ако ние направим така, че най-напред на българския учител да му е разбираемо, интересно, да е мотивиран всеки ден да учи нещо ново, и то не просто самия учебен материал, а начина, по който го поднася, ако повече знае за децата, които обучава, има огромна разлика от поколение до поколение, от клас до клас, то тогава няма да постигнем този успех, на който ние се надяваме. Искам да ви кажа и да направя малко реклама на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От 1992 година те правят един доклад, който се нарича „Образованието под лупа“. Той протича с много малко интерес в България. Аз имам намерение да обърна това. В България се наблюдава в две посоки – Програмата за международно оценяване на учениците, т.нар. PISA, и тя добива повече популярност, най-малкото, защото когато ни пада реномето на добро училище ние се тревожим и тази тревога трае няколко месеца поне. Но има още една такава програма и тя се нарича Програма за международно оценяване на компетентностите на възрастните. И в тази програма България никога, никога не е била член. А това също е програма, свързана с образованието. Защото, ако ти не оцениш какво може един 30-годишен, 40-годишен, 50-годишен, 60-годишен с напредването на възрастта за пенсиониране човек…
Водещ: Говорите за ученето през целия живот.
Меглена Кунева: Точно така. Говоря за това да ти е интересно през целия живот. И ако ние не разбираме ученето като най-интересната част от живота ни, то тогава наистина сме в голям проблем. А тези изследвания са алармиращи нашата система. И ако ние продължаваме да смятаме, че образованието може да бъде остров на стабилността в държавата, казвам го с лека ирония, всичко останало да ври и кипи, а ние да си стоим спокойни на този остров, това е дълбоко невярно. Образованието просто е най-ясният сигнал, ако обществото върви добре, ако не върви дотам добре или ако върви направо зле.
Водещ: Какво е положението с учителите? Вярно ли, че липсвали 1000 учители, както твърдят от „Подкрепа“?
Меглена Кунева: Не, не е така. Слава Богу. Аз ще ви кажа за какво става дума. Ето тук сме записали точно. В началото на август ние имахме липсващи 1400 учители. Направихме…
Водещ: През август наемате нови хора.
Меглена Кунева: Да. Продължава. Тази цифра, която излезе за 1000 души, там става въпрос за логопеди, за училищни психолози, тоест наистина има липсващи такива.
Водещ: За отдалечени училища, където е по-трудно да се намерят учители.
Меглена Кунева: Да. Но сега това е компенсирано. Имаме примерно 63 учители, които към 15 септември липсваха за целодневното обучение. Но ние продължаваме да сключваме договори. Аз казах още когато се пенсионираха много от учителите, аз казах, че те няма да останат… тези, които искат да продължат работа. Със сигурност ще имаме много голяма нужда от тях.
Водещ: Това беше година, в която имахте смелостта да пенсионирате доста учители в пенсионна възраст.
Меглена Кунева: Вижте, ние иначе се заблуждаваме.
Водещ: Защото вторият проблем според „Подкрепа“ е средната възраст 59 години, според тях, на учителите в България. Което звучи стряскащо.
Меглена Кунева: Проблемът е, че ние иначе се заблуждаваме, когато удължаваме възрастта. Пак казвам, те могат да работят и са изключително ценни и в предаване на опита на следващото поколение, и в извънкласни форми на обучение – безкрайно много възможности. Ние имаме отчетлив недостиг на учители. Тази година направих две неща, които ми се струва, че важни. Най-напред да дадем ясен сигнал, че при пенсионирането на учителите те ще получат това, което законът им дава възможност, тоест определен брой заплати при пенсионирането, което е стимул и спокойствие за тях. А след това през примерно такива програми като „Твоят час“ те ще могат да се върнат в класната стая или под някаква друга форма на граждански договор като редовни преподаватели – там, където има нужда от тях. Но аз не мога да заравям този проблем под килима и да казвам: всичко е наред, ние имаме учители. Не, когато се пенсионират се вижда, че ние имаме огромен недостиг на учители и аз затова направих педагогиката приоритетна специалност. Тоест на бъдещите педагози може да се каже: ще имате стипендии, те са гарантирани, защото вие сте приоритетна специалност затова, защото ви няма. И ние трябва да дадем сигнал към тази професия, че обществото в следващите поне 20 години ще я слага на едно от първите места.
Водещ: Авторитетът или парите са основната причина да не стигат учители?
Меглена Кунева: И двете. Когато едно младо семейство учители решава дали да остане в професията или да прави нещо друго, между впрочем липсват много учители по английски, сещате се защо.
Водещ: Защото с английски си намират по-лесно работа.
Меглена Кунева: Да. От завършващите математика, от които много искаме да влязат в класните стаи, само двама от миналия випуск са станали учители. Това е тревожно. Да, аз знам, че един учител сигурно няма да получава колкото една много високо платена професия в частен сектор. Сигурно е така. Но ние трябва да дадем възможност на тези, които ще направят тази изключително патриотична крачка и ще следват призванието си, да им кажем: вижте, правим всичко възможно. Затова тази година ще ви подкрепим с определен процент, следващата година с по-висок и така, но вие за 20 години напред имате хоризонт. Освен това гарантираме други важни неща. Ако щете ваканциите – колко да бъдат тези ваканции, каква възможност да имат за допълнителна работа. Защото една програма от 140 милиона, каквато е „Твоят час“ и други, казвам най-популярната от тях, дават възможност за допълнителна работа на учителите. Дали в училището ще има добри условия. И аз нямам предвид само дограмата и санирането на училищата, а изобщо как е оборудван един кабинет по физика, по химия, могат ли да пътуват, могат ли да се професионализират и да се квалифицират, ще има ли предаване за тях, ще има ли филм за тях, ще има ли интерес и сътрудничество от страна на родителите, сега правим освен настоятелствата, и обществените съвети. Ще могат ли те да получат тази подкрепа, на която се надяват? Учителите истински обичат работата си. аз искам да ви кажа един случай. Сега като говорим ми хрумна, спомних си, на среща с една учителка. В смисъл, те бяха няколко души, но ние се заговорихме с нея малко повече, директорка. И се разговорихме включително за това, че тя има две деца големи, пораснали. Аз я попитах за семейството, тя е от учителски род. И аз я попитах: а вашите деца и те ли поеха вашата професия? И тя започна да говори за учениците си като за нейните деца. И това е масово в българския учител, масово. Ако нямаме очи за това нещо, те ще ни обърнат гръб.
Водещ: Трябва ли да се променят ваканциите, които споменахте? Вие за или против сте 15 септември да бъде заменен, тя е като сакрална дата?
Меглена Кунева: Не, 15 септември не мога да си представя, че може да бъде друга дата, честно.
Водещ: 15-ти да стане 1 септември или някакъв августовски ден, както е в редица западноевропейски държави.
Меглена Кунева: Не. Вижте, за училището традициите имат огромно значение. Сега, ако искат децата от първи курс да влязат в някаква извънкласна форма на обучение, да се събират, училището наистина трябва да стане средище за живот и на родители, и на ученици, и на учители, за което е много важно поне в три български града, които страдат от недостиг на училища – София, Пловдив, Варна, да има повече училища, за да имаме една смяна само. Това е наистина много важно. училището е прототипът на обществото. И ако там се научим да общуваме и да живеем добре един с друг, това след това ще даде онези плодове…
Водещ: 15 септември си остава 15 септември. Може да размествате ваканции…
Меглена Кунева: Никога не е имало изобщо идея, че 15 септември може да бъде… Внимавайте, само фактът, че го обсъждаме, може да породи десетки въпроси след предаването.
Водещ: Понеже има такива. Разказват как в Австрия примерно почват през август, в други държави на 1 септември.
Меглена Кунева: Разбира се, има страни, особено северните страни, за които лятото свършва по-рано. Един друг ефект бих искала с голяма доза критичност да споделя с вас. 15-ти е празник. И ако някой си мисли, че е по-добре да изкара още три дена на море, вместо да отиде с детето си на училище и да посрещне първия учебен ден, аз го намирам за много лош вкус.
Водещ: А, вие смятате, че много хора са съчетали сега…
Меглена Кунева: Да, има такива случаи. Казаха ми учители, че има отсъстващи деца, защото просто родителите са решили, че още малко почивка не е зле. Разбирам, че трудно се взима отпуска, но това е /…/. Ние имаме ниска посещаемост, факт. Т.нар. ранно напускане на училище.
Водещ: Какъв е планът за тези деца?
Меглена Кунева: Започваме с много повече настойчивост в предучилищното образование. Сигурно няма да се изненадате, защото вие следите тази страна от живота, свързана с образованието, няма да се изненадате, че голяма част от човешката способност да възприема се развива на много ранна възраст. На 3 години вече можеш да започнеш да говориш, че човекът е оформен, човечето е оформено като възможност да учи по-бързо, да се адаптира по-бързо, да реагира по-бързо. Тоест между 3 и 5 години времето е много важно. за много деца проблем, особено ромските деца, нека да го кажем съвсем директно, е проблем, че те отиват в училище без да знаят езика. И тогава понякога децата могат да бъдат много критични едно към друго и много честолюбиви. И ако час след час не разбираш какво става и ако ти се подиграват децата, няма много голям шанс да устоиш, трябва изключителна воля на характера и на семейството, а те може би не получават такава подкрепа. Така че това е отчетлив проблем, както е и отчетлив проблем, че за деца, които имат нужда от допълнителна помощ, от допълнителна подкрепа, трябва да се отделя време – през лятото, след часовете, по време на часовете, включително и през ресурсни учители там, където това е необходимо.
Водещ: Друг проблем през миналата година с особен акцент бяха фиктивни ученици. Тази година има ли такъв проблем?
Меглена Кунева: Да, това е проблем. Ще продължава да го има.
Водещ: Това защо го правят училищата? За да не бъдат затворени например, закрити паралелки, да получават повече пари като финансиране. Предшественикът ви говореше миналата година по това време за 20 милиона лева, които се източват по този начин. Това има ли го тази година?
Меглена Кунева: Дали ще го има ще започна да следя от сега. Това, което ще направя, е заедно с министъра на здравеопазването да намерим начин поне тези фалшиви бележки, които аз видях на много места, че е проблем, да ги затворим.
Водещ: А, това са медицинските бележки?
Меглена Кунева: Да. Понякога се правят на ксерокс, с фалшив подпис. И това е много зле и за самите лекари. Понякога намират и други начини. Но това е едно от тези неща, които много разочарова. На такава детска възраст това е един много негативен урок. Това означава, че можеш да шмекеруваш. Както и с преписването. Не можем да го толерираме, защото дава много лош сигнал. Защото всъщност по този начин убиваш възможността да се научиш честно да играеш играта.
Водещ: Но вие всъщност целта ще бъде фалшивите бележки – тези, които си ги пишат сами децата и си ги копират или преснимат, а не самите лекари, примерно да стане по-строг режимът лекарите да дават такива бележки?
Меглена Кунева: Бележките трябва да са истински. Това е. Когато детето е болно, детето е болно. Но когато се намира оправдание, за да не ходи на училище, това не може да се толерира.
Водещ: Заради демографската криза 27 училища били затворени тази година, ако пак вярно съм прочел статистики.
Меглена Кунева: Само да ви кажа, че всъщност имаме повече първокласници тази година. Не много повече от миналата година, но повече, което е добре.
Водещ: Колко са?
Меглена Кунева: 66 611. Има действително демографски… Започваме наистина с 27 закрити училища, прав сте, има демографски проблем.
Водещ: Може ли частни фирми да спасят общински училища? В края на предаването съм поканил Радомир Чолаков, той сега е изпълнителен директор на „Каолин“, за да разкаже как неговата фирма, за да спасят училището във Ветово, което им дава хората, които работят в тяхното предприятие, инвестира в дуалното образование там.
Меглена Кунева: Повече от похвално. Дуалното образование ще се случи не защото МОН го е измислило, а защото и ако се случи сътрудничеството между общината, бизнеса и министерството. Министерството разпознава всяка стъпка от тази отговорност. Ще направим добър закон. Ние за много кратко време подготвихме закон, който да може веднага да започне още от тази година да работи. Но имаме по-амбициозни планове, които аз ще представя в края на месеца в Пловдив. Защото там и за професионалното, и за дуалното обучение ще говорим, ще имаме една голяма конференция. Искам да си стиснем ръката, че това е, което искаме. Да сме убедени всички, да знаем какво правим. Законът много бързо можем да го приготвим като текст. Въпросът е след това да бъде изпълняван. Защото, ако бизнесът стои настрани или общините стоят настрани като наблюдатели, законът няма как да заживее. Направихме една платформа в министерството, на интернет базирана, в която да се срещат бизнесът, който има нужда от практиканти, и самите ученици, училищата, за да направят най-доброто, да видят практиката.
Водещ: Колко частни училища и с какви пари ще финансира държавата по новия закон? Помните ли какви дебати бяха, то години бяха дебати за това да се финансира или не. В закона се прие което училище поиска от частните да може да получава… за какво най-накрая се оказа, че става дума?
Меглена Кунева: Процентът не е особено висок. Въпросът е, че през частните училища се прави един допълнителен конкурент на обществените, на публичните училища. И мисля, че това е полезно за системата. Защото вече се състезаваш. Състезаваш се не само в своята писта за бягане, а с целия отбор. И затова за мен беше правилна стъпка. Това са все български деца. Да, в единия случай държавата дава много малка част, но все пак дава възможност да се ангажира – те учат по учебници, които ние одобряваме; учители, които са квалифицирани по начина, по който се квалифицират всички останали. Тоест те трябва да стъпят на тази състезателна писта заедно с другите. И нека да осъществяват един позитивен натиск върху системата, ако смятат, че наистина предлагат страни от обучението, които са по-напредничави, които са по-добре снабдени, ако щете включително и материално. Аз имам голяма надежда за т.нар. иновативни училища. Иновативните училища ще дадат възможност да се правят опити, разбира се с много внимание, с много грижа, при практики, които все още не можем да кажем, че масово ще бъдат добре посрещнати. Разбира се, ни трябва съгласието на родителите, трябват ни учители, които могат да го направят. Това са различни форми, други форми на обучение, които можем да вземем примерно от Финландия, които престават с краснописа, например, защото смятат, че вече няма да се пише на ръка. Аз съм предпазлива да кажа, че това е добра идея. Ако щете даже спомням си, че Стив Джобс беше записал един курс по калиграфия, спомняте ли си от неговата биография, и след това беше писал, че всъщност точно калиграфията го е вдъхновила, за да може…
Водещ: Сега, за да не ви разберат неправилно, няма да махате краснописа? Вие сте си за краснописа в училище.
Меглена Кунева: Не. Опитвам се да дам някакъв пример. Но едно иновативно училище може да избере друг по-различен начин, за да се стигне до същата компетентност, която накрая на 1, 2, 3, 5 клас и т.н. ще има.
Водещ: Какво се променя в изпитването? Аз поне намерих три неща. Едното е, че ще се намали броят на изпитите, след 4 и 7 клас няма да има национално външно оценяване по природни и обществени науки, срещу което имаше съпротива на хората, които преподават това.
Меглена Кунева: Имаше както съпротива, така и много голяма подкрепа, честно да ви кажа.
Водещ: Те казват: сега всички ще започнат да учат само математика и български.
Меглена Кунева: Аз мисля, че трябва да оставим тук възможности свободно да се развие тази тема. И ако някой иска да получи допълнителна компетентност, помислете си, ще говори за 8 клас или за края на училището, иска да получи свидетелство, че владее компютърни науки. Ами защо да не дадем тази възможност? Това е нещо допълнително, нали искаме хората да се професионализират.
Водещ: Но задължителното остава само български и математиката. Друга промяна е, че след седми клас вече няма да е като сега, ако имаш двойка, не можеш да продължиш в гимназия и да се класираш, а ще се гледат точките, които стоят зад тази двойка, двойка и нещо. И например, ако този клас, който не е бил формиран, за асансьорни техници, за София вече ще може да се направи с деца, които може и да имат двойки, но тази работа може да се научат да я вършат.
Меглена Кунева: Това, което ние целим, е да не остават хора зад борда. А ако се събере достатъчно, елитните, добрите училища наистина изискват по-голяма състезателност. Но децата се развиват с различна скорост и ако днес едно дете трудно може да се съсредоточи в история, може би пък има други умения, които ще развие. Включително технически, математика и т.н. Не трябва да му се отнема тази възможност да се развива. Училището е място, където хората се развиват и ако това нещо го направим, може би ще променим тази доста мрачна статистика, която е за България. Мога ли само да ви кажа няколко интересни данни. Това е изследването от миналата година, ще представим изследването от тази. Например по постигнати резултати момчета по три направления, а именно математика, четене, наука. Ето в България имаме 45 % при момчетата ниски постижения в математиката и 51 % в четенето. А в страните, които се изследват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, само 22 е този процент.
Водещ: Средният процент?
Меглена Кунева: По математика. А средния процент при нас е 43%, които нямат ниски постижения, тоест позитивно и в трите направления, а в другите страни е 70 %. При момичетата за съжаление по четене сме доста по-добре – 27 % са с ниски постижения, но пак срещу 12 в страните от ОИСР. Когато обаче се сумират трите направления, при момичетата положението стои по-добре, ние сме с еднакъв резултат заедно с другите страни. Тоест виждате наистина децата са различни, по различно време узряват и грижата трябва да е различна.
Водещ: Третата новост при изпитването е графици за класни и контролни. Няма да има вече изненадващо контролно, така ли?
Меглена Кунева: Вижте, това е начинът на изпитване…
Водещ: Ще бъде като с камерите по пътя, предупреждават те.
Меглена Кунева: Аз съм принципен противник на възприемането на изпита като ужас. И ние трябва да работим с вас, г-н Вълчев, това нещо да се преодолее. Няма нищо страшно в един изпит. В момента и двамата сме в изпит, нали? Защото трябва да знаем дали говорим интересно, дали информираме слушателите за нещо, от което те наистина се интересуват. Това е работата ни. И така е в живота. Тоест, ако на едно дете му обясниш, че изпитът е страшна драма, а не нещо, което всеки ден ще му се случва, е излишен стрес. И освен това не е вярно. Изпитът може да бъде удоволствие. Удоволствие, че представяш себе си.
Водещ: Над три хиляди свободни места в университетите. Защо?
Меглена Кунева:Ами защото има масовизация на висшето образование, която силно смути нейното качество. Защото ние не се състезаваме Варна със София, а се състезаваме София и Варна с Маастрихт и Виена примерно . И когато искаме гаранции за качествено образование, ние трябва да знаем в кой университет, тоест трябва не да се намаляват парите за висше образование, точно обратното, но ние трябва да знаем в какъв успех ги влагаме. А иначе всеки факултет напоследък има сигурност, право, икономика. Много хубаво, те се заемат тези специалности, доскоро бяха заемани, но пазарът на труда не ги посреща. Защото ние имаме нужда от точни науки, от IT специалисти и от инженери.
Водещ: Какъв бюджет за образование искате през 2017 г.? Мога да помогна какво сте отговорили като кандидат за президент през 2011 г.
Меглена Кунева: Аз много добре помня.
Водещ: Аз ви питах ще върнете ли Закона за държавния бюджет, ако сте президент, ако според него България е по-напред в света по относителни разходи за сигурност, т.е. МВР, отбрана и т.н, от този за образование. Вие сте казали, да, ще върна такъв бюджет. А сега като член на правителството?
Меглена Кунева: Пропуснах възможността да говоря с президента Плевнелиев и да се разберем с него какво правим. Но аз съм много щастлива, че той винаги е бил изключително на страната на образованието. Той дойде и поздрави Първия учителски събор. 12 хиляди души чуха какво той каза, както и кметът на София. Впрочем честит празник. А сега да ви кажа за бюджета…
Водещ: В бюджета за догодина повече ли ще са парите за МВР и отбрана, отколкото за образование?
Меглена Кунева: Вижте, за МВР и отбрана ще говорят колегите, които са в тези ресори. Когато сме водили разговора с вас, сме говорили за конкретната година. А сега имаме доста различна ситуация с миграцията, с тероризма и е друга година. Но да, аз смятам, че включително и заради сигурността и заради отбраната ние трябва да имаме по-висок процент от БВП за образование. Защото ако нямаш образование, нямаш нищо, нямаш дух на нацията.
Водещ: Какъв процент искате?
Меглена Кунева: Искам по-висок от миналата година. И искам освен това увереност, че този процент няма да стои на плато, на равно години наред, а всяка година ще се увеличава. За мен е важна посоката, както във всяко човешко дело.
Интервюто може да чуете на линк: http://darikradio.bg/ministar-meglena-kuneva-gost-v-sedmicata.html