През последните години бизнесът, компаниите непрекъснато говорят, че образователната система не генерира необходимите кадри за този сектор в икономиката. Твърдят, че ако има още 20 000 компетентни специалисти в бранша, той ще вдигне още брутния вътрешен продукт. В същото време Европа има нужда от 1 млн. специалисти. Как ще се справим?
Всеки един бизнес, който се развива бързо и успешно, много бързо изчерпва наличните кадри. Оттам се появява нова нужда и въпрос на образователната система е колко бързо ще успее да реагира. Това, което трябва да се ускори, е реакцията на образователните институции както в средните, така и във висшите училища. През последните две години има напредък в това отношение. Организациите БАИТ, БАСКОМ, ИКТ клъстер заедно с МОН направиха няколко важни стъпки. Едната от тях е създаването на стимули за висшите училища за откриване на нови специалности и нови места за студенти в тази област. И само за една академична година с 10% беше увеличен броят на студентите, които влизат в тези специалности. От друга страна беше подготвена рамката и от новата учебна година 2017/2018 в поне 19 професионални гимназии -мисля, че има интерес от повече, ще започне обучението по професия приложен програмист. Което показва, че образователните институции разбират колко е важна този тип подготовка и са готови да се отворят към нея.
В същото време обаче бизнесът започна сам да основава образователни институции, като започнем от гимназии и софтуерни университети. Просто те нямат време да чакат. Образователната система явно е доста консервативна…
Така е. Трябва да се ускори процесът в образователната система. В случая тя се оказа по-консервативна, отколкото трябва. Но все пак да не й се сърдим много – едно от хубавите качества на образователната система е, че е умерено консервативна, но също така трябва да може да реагира на такива нови възможности. Аз искам да разширя обаче тази теза. Много обичам този начин на мислене, при който някакъв проблем се оказва много подходяща възможност за ново развитие. Самият факт, че ние имаме региони, в които тези сектори не са достатъчно развити… От друга страна има висши училища в тези региони, чиито студенти не се реализират достатъчно добре… Имаме бизнес, който търси нови възможности, в които да отвори предприятия, да потърси нови офиси за писане на софтуер. Това показва, че извън София има огромен потенциал за развитие. Аз лично очаквам през следващите една-две години този потенциал да се развие. След София и Пловдив, Бургас, Стара Загора, Варна, също и в Северна България ще има развитие в тази посока и правителството ще трябва да подпомогне това развитие с конкретни стимули.
Един въпрос. Преди няколко дни излезе една информация, че България е на последно място в ЕС по цифровизация. Според ЕК достъпът до широколентов интернет се подобрява, но голяма част от хората нямат основни цифрови умения. Цифровизацията на икономиката също изостава. България е на предпоследно място в ЕС по цифровизация. Това са данни на ЕК.
Причините за тази ситуация са много. Колкото и тривиално да звучи, част от проблема е в прехода, когато икономиката обедня, хората обедняха. Част от тези дейности, които споменахте, изискват човек да може без проблем да си плати за компютър, лаптоп, широколентов интернет… всякакви други възможности, които част от обществото в България все още има затруднения да осигури. Тук образованието има много голяма роля, защото е насочено към всяко едно дете в България, независимо от социалния му произход и поради това навлизането на ИКТ и технологиите и обучението от първи клас буквално, включително и от детската градина, е задължение, което ние трябва да изпълним. Само да спомена, че миналата година включихме за първи път в учебния план на училищната мрежа специалност предприемачество с идеята, че част от дейностите ще бъдат свързани с развитието на умения, възможности за използване, а след това и за развитие на ИКТ технологии.
Дигиталната икономика в Европа и в България – и в Европа изостава, и в България изоставаме с новите тенденции…
Аз не бих казал, че има сериозно изоставане. По-скоро Европа по-традиция винаги е била ориентирана или поне през последния период беше ориентирана повече към науката, докато в други страни като САЩ, Япония, Южна Корея акцентът винаги е бил повече върху иновациите и приложенията на научните резултати. В това отношение Европа осъзна, че има какво да навакса и през последните години се полагат много сериозни усилия. Бих казал, че виждам и резултатите в това отношение.