Интервю в „Тази сутрин“ по бТВ с водещ Антон Хекимян.
– Министър Денков, наложи ли се да направите проверка на образователната система? Все пак сте бил доста време в Министерство на образованието?
– Познавам добре сферата на висшето образование и науката. Запознах се и със състоянието на средното образование.
– Запознахте ли се със свършеното в мандата на Меглена Кунева?
– Да, имам ясна картина.
– Има ли неща, които на фона на проверката са се оказали нередни или са били затлачени във времето?
– Има забавени неща. Бих казал, че предишният екип е действал предпазливо. По отношение на обществените поръчки не очакваме изненади. Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ има нужда да бъде ускорена. Във висшето образование има някои забавени подзаконови актове. Те трябваше да бъдат приети миналата година, а са важни.
– Подадохте оставка няколко месеца след встъпването на Меглена Кунева като министър на образованието и казахте, че имате съществени различия с приоритетите и стила на работа на министъра и част от екипа й. Какви бяха тези различия?
– Тя беше министър и имаше право да взема решения как да действа. По отношение на правилата на европейските структурни фондове аз знаех, че това, което се прави, ще доведе до проблеми. Проблемите днес са налице. Чакаме официален доклад, който трябва да дойде тази седмица, ако не го забавят с още няколко дни. В него ще бъде показано, че начинът, по който е структурирано управлението на Оперативната програма, не е приемлив за Европейската комисия. Всъщност това е причината за моето напускане.
– Говорим за забавяне и 1,37 млрд. лв. като сума, която се разпределя по тези фондове, нали така?
– Точно така.
– Става въпрос за пари. Това ли беше основният проблем с Меглена Кунева?
– Не. Не се разбрахме за принципа, по който трябва се структурира използването на парите. Европейските фондове имат определена структура. Тя е много важна и е добре да я въведем в националните фондове. В нея има разделение – кой определя за какво ще се използват парите, кой ги планира и изразходва, както и кой в последствие проверява, че те са изразходени правилно. Това са три разделени институции и те трябва да бъдат независими.
– Какво планираше тогава Меглена Кунева?
– Ние бяхме започнали да структурираме управляващия орган на програмата и отношенията с основната част от министерството, така че тези три институции да бъдат независими. Това беше спряно като процес и беше направена структура, която не е приемлива от гледна точка на европейските фондове.
– Това крие ли рискове парите да не бъдат усвоени целево, да не стигнат до тези, до които трябва и да бъдат откраднати?
– По правилата на ЕК не можем да работим пълноценно преди разделението, за което говорим, да бъде осигурено. Ние знаехме, че през октомври миналата година ще дойде одит и знаехме, че ще ни кажат, че така не може да се работи. Това е, за което предупреждавах министър Кунева през цялото време.
– Тя обаче не се съгласи с Вас, така ли?
– Тя не ме чу.
– Сега променя ли се нещо в сравнение с времето, когато не сте били в МОН?
– Не, всичко е отишло точно там, където очаквахме, че ще отиде.
– На точка нула?
– На точка, която не е приемлива за ЕК и ние трябва да променим системите, за да направим това разделение. Тогава вече ЕК може да каже: „Вашата програма е готова да работи с пълни сили.“
– Имахте ли обяснение защо министър Кунева не е иска да приложи това разделение?
– Това не е въпрос към мен. През двата месеца, в които бяхме заедно в министерството, говорихме много добре и обстойно за висше образование и наука, но никога не говорихме за оперативната програма. Аз няколко пъти се опитах, но това не стана.
– Да разбираме говорене без чуване?
– Да.
– Нека пак кажем, че става дума за 1,37 млрд. лв. и разпределението им, което сигурно е апетитна хапка. Имахте ли притеснения, че с тези пари би могло да се злоупотреби?
– Мога да кажа, че ако не бъдат подредени отношенията между политиките, които се правят от една страна, и този, който дава парите, и този който проверява – от друга, тези пари не могат да бъдат използвани.
– Когато се разбра, че Вие сядате на мястото на Меглена Кунева, се появиха заглавия от рода на „Враг на Кунева наследник на поста й“. Вие враг ли сте на Кунева? Настроен ли сте реваншистки към нещата, които са били свършени по нейното време?
– Не. Нека да кажа, че г-жа Кунева свърши няколко много хубави неща и аз със сигурност ще ги използвам. Затова говоря и за приемственост. Например, учебната година стартира по начин, който заслужава поздравления. Отвори се една нова дирекция за професионално образование, от която има нужда. Запознах се с директора на тази дирекция – тя е изключително качествена.
– Някои от учениците все още са без учебници. В I и V клас учат на добра воля…
– От вчера вече има одобрени учебници за I и V клас. Това е друг успех на г-жа Кунева. Успя в много кратки срокове да подреди системата с учебниците.
– Да разбираме, че следват проверки, но няма да сте реваншистки настроен?
– Не. Нека да отбележа, че ще използваме модела, който г-жа Кунева използва през септември м.г. за държавните зрелостни изпити. Ще ги проведем точно по този начин, със същата организация. Ще бъдат на модули.
– Ще бъдат ли максимално защитени от преписване?
– Да. Ще бъдат максимално защитени от възможност за изтичане на информация и от преписване.
– Били сте част от екипите на Румяна Коларова, която също беше служебен министър на образованието. Какво свърши тя и успяхте ли от нея да видите какво може да се свърши за два месеца?
– По времето на г-жа Коларова беше подготвена Стратегията за развитие на висшето образование. Знам, че думата „стратегия“ не привлича хората. Всъщност цялото развитие на висшето образование през последните 2 г., което се отбелязва като прогрес, е свързано с плана за действие, който влезе с тази стратегия. Промяната във финансирането, промяната в приема, изследователските университети, защитените специалности и приоритетните направления. Всичко това започна с тази стратегия.
– Все още обаче вървим в посока да имаме повече университети, отколкото студенти. Можем ли да се справим с този проблем?
– Проблемът не е в това колко имаме, а какво качество даваме вътре. Всички усилия в момента са насочени към това университетът да не работи за неговото академични ръководство, а за студентите, които се учат вътре. Това не е въпрос на бройка.
– Как ви се струва предложението за двойно по-големи учителски заплати?
– Чудесно, стига да има съответните финансови разчети и приоритети.
– А може ли да се случи?
– Това аз не мога да кажа. Приоритетите и разчетите трябва да се направят от следващото редовно правителство. Със сигурност учителите трябва да бъдат в центъра на тази реформа. Това е още нещо, което съм чул от г-жа Кунева, и смятам за много правилно.
– Има проблем с приема в I клас в големите градове, включително София. Може ли той да бъде решен? Казусът с точките, кой къде иска да учи – в най-близкото училище или в това, което родителите смятат за по-добро.
– Смятам, че общините също трябва да са определяща страна по този проблем. В София ситуацията е различна от другите градове, така че трябва да има съответните разпоредби. Знаете, че един от основните проблеми на българското образование, който всеки отчита, е съгрегацията в училищата. Министерство, което има грижа за цялата система, трябва да се опита да намали съгрегацията, доколкото е възможно.
– Намаляване на сегрегацията не означава ли изравняване на всички ученици под средното ниво?
– Не. Означава да има различна грижа за различните типове деца. За тези, които идват от бедните семейства, грижата трябва да е една – социалните помощи да бъдат свързани с образованието. Другите, които са по-талантливи, изискват друга грижа. Това е, което трябва да се направи.
– Това уеднаквяване обикновено сваля нивото…
– Това не е уеднаквяване.
– Нека дам пример с ученик от IV клас, който не може да чете и да пише. Как се случва това?
– Тези ученици отново имат нужда от специална грижа. Може да бъде с ресурсни учители, както и с извънкласни дейности.
– Това не е ли последствие от системата, устроена на принципа „парите следват ученика“?
– Не. Проблемът в системата е, че няма специална грижа за специалните типове ученици. Това, че трябва да има някакъв тип делегирани бюджети, за мен е извън съмнение. Въпросът е, че не можем да останем само с делегираните бюджети. Ще дам пример с проекта „Твоят час“. Той е структуриран така, че за всеки тип ученик или тип клас има съответната грижа и дейности, с които им се помага. Ако са талантливи деца, да им се развие талантът. Ако не могат да четат достатъчно, да има време за повече четене. Ако не им достига математиката, да имат повече занимания по този предмет. Ако искат да спортуват, да спортуват. Това е идеята.
– Какво се прави, ако децата са по-агресивни, какъвто беше случаят в 19 СУ в София, и няма разбиране от родителите?
– Това, което трябва да направим, е много ясно да напишем правилата. Това липсваше в този случай.
– Нали тези правила са записани в Закона за предучилищно и училищно образование?
– Законът дава общата рамка. Това, което трябва да допълним, е Наредбата за приобщаващо образование. Оказа се, че тя не е пълна в това отношение. Подготвили сме вариант и в тази Наредба ще бъдат дописани задълженията за всеки, сроковете и връзките с родителите.
– Кое е най-важното нещо, което искате да свършите през мандата на служебното правителство?
– Ще бъде удовлетворен, ако през тези два месеца успеем гладко да преминем към следващото редовно правителство. Това е основната задача на служебното. Аз съм си поставил четири приоритета, които обявихме в началото на седмицата.
– Кой от тях е най-важен?
– Всички са важни.
– Как ще бъде разписано справянето с агресивните ученици в Наредбата за приобщаващо образование?
– Първото, което трябва да направим, е всеки да си знае работата. Когато се появи такъв проблем, да отиде психологът, ресурсният учител. Да се идентифицира причината за проблема – дали има проблем в семейството, някаква неудовлетвореност от средата в училище или друго.
– Това вероятно е правилно, но не може да се принуди родителят да премести детето в друго училище, нали?
– Основният проблем в 19 СУ беше, че когато възникна проблемът, учителите бяха оставени сами. Те нямаха възможност да се справят и имаха нужда от помощ. Нека отбележим, че това е едно от училищата, които най-добре работят с децата със специални потребности. Щом за тях беше затруднение, представете си за другите.
Министър Николай Денков – гост в студиото на „Тази сутрин“ по бТВ с водещ Антон Хекимян.