Интервю на министъра на образованието и науката проф. Николай Денков в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“
Водещи: Проф. Николай Денков, министър на образованието и науката, е в студиото. Добро утро! Обещахме, че ще говорим и за хубавото, и за лошото в образованието. Започваме с хубавото. Инициативата на Министерство на образованието и науката и Българска национална телевизия „Най-добрият учител, когото познавам“ вече имаше своето първо издание миналата есен. Интересът беше изключителен. Смятате ли, че подобен тип инициативи – между министерство и медии, могат да доведат до реално подобряване на имиджа на българския учител?
Убеден съм. В училището има вдъхновяващи личности и е добре да се види какво правят. Има какво да се види в българското училище.
Но ще говорим и за лошите примери, те привличат вниманието, влизат в новините. Вероятно навсякъде по света е така, не само у нас. Какви са добрите примери в образованието?
Има изключително много учители, които са там не заради заплатите, които знаете, че не са каквито трябва да бъдат, а защото обичат да работят с деца. Това са добрите примери – учителите, които са там като хора, готови да помогнат да възпитат тези деца, които са нашето бъдеще.
Звучи много добре, но след като изгледаме филма, ще се наложи и затова да поговорим, защото е известна максимата, че когато мизерията влезе през вратата, обичта и към децата си тръгва през прозореца. Да видим първото филмче, негов герой е Ива Пашова, която преподава английски език в средното училище „Ангел Каралийчев“ в град Копривщица, където е и помощник-директор.
/Следва първият от десетте филма за успешни учители./
Още добри примери предстои да видим в поредицата до 24 май. След този репортаж, изниква един въпрос по повод на проектите, за които разказа преподавателката. Много често, когато се заговори за скандално ниските учителски заплати, обикновено от институцията, която представлявате, се казва: ама как има толкова много проекти, чрез които учителят може да си докара допълнително доходи. Големият парадокс е в това, че по проекта учителят е по-скъпо платен отколкото в един учебен час, а тъкмо в проектите стават хубави неща. Как може и реалният училищен час да бъде също толкова интересен за учениците, също толкова мотивиращ и финансово за учителите?
Ще започна отзад напред. Разбира се, заплащането на учителите трябва да се коригира колкото може по-бързо. Статистиката е много ясна – все още завършващите студенти започват работа като учители със заплата, която е с 25 процента по-ниска от завършващите други специалности във висшето образование. С други думи през годините изостана заплащането на учителите и оттам ние имаме проблем с намирането и мотивирането на младите учители – такива като Ива, която видяхме току-що. Така че, това предстои. Аз лично съм много щастлив, че всички партии анонсираха много ясно, че това трябва да се направи. И оттам, след като ние имаме базова заплата, която е стабилна, атрактивна, привлекателна, вече трябва да използваме проектите и извънкласните дейности за надграждане на други неща. Ива Пашова даде пример с оркестъра, който е чудесен. Но аз съм сигурен, че в това училище има и деца, които искат да спортуват, има деца, които искат да рисуват, има деца, които искат и да пеят. Идеята на тези проекти е всяко дете да намери какво е интересно за него, и да го намери в извънкласната дейност. Затова не трябва да ги противопоставяме, а да ги оставим да се допълват по възможно най-добрия начин. По-доброто заплащане, оттам мотивираните учители за извънкласната дейност, в която освен учителите, трябва да се включи всичко, което имаме наоколо и намираме за интересно за децата.
Веднъж влязъл в системата на образованието младият учител обаче трудно се задържа. Какви са правомощията на директорите? Имат ли те механизми, по които да задържат ненасилствено учител или да привлекат млади учители в средното образование?
Все още има много неща, които трябва да се направят на национално ниво от министерството. Освен заплащането, което разбира се е фактор №1, но съвсем не е единственият решаващ фактор, има още няколко неща, които трябва да се направят задължително. Това са наредбите, така че учителят да не бъде оставен сам в трудните казуси, с които се сблъсква. Вече стана дума във връзка с агресията за участието на психолозите и педагогическите съветници. Но имаме и други възможности, които все още не са развити в подзаконовите актове. Но както казахме, наредбата за приобщаващото образование ще бъде променена и то така, че да помогне на учителите – да не се чувстват в тази трудна ситуация без необходимата помощ, която трябва да получат. Друга дейност, която все още не върви достатъчно добре, е кариерното развитие. Имаме степени, имаме програми за квалификация, но те още не са започнали да работят. Един учител би трябвало да знае, че като мине през тези програми за квалификация, ще има повишено заплащане, ще бъде оценено това, че той знае повече от колегите си. С други думи – ще получи този стимул да върви напред и оттам да получи и признанието, което се полага. И още няколко такива неща, които като се съберат накуп, ще направят учителската професия уважавана в обществото и интересна за хората, които я упражняват.
Взимам повод от това, което сподели Ива Пашова – за разликата от три години в развитието на децата в малките и в големите населени места. Вярна ли е тази статистика и как може да бъде решен този проблем?
За съжаление е вярна. Този проблем не е само в България, но в България той е остър и е свързан именно с условията на обучението в едното и в другото място. Има едно мото и то не е само за България, а е мото и в Европа, защото много други страни имат този проблем и то е: качествено образование за всеки, във всяко ъгълче на страната, във всяко едно училище. Затова, когато обсъждаме какви трябва да са мерките за едно преструктуриране на училищната мрежа, обединени училища и други възможности, първото нещо, което трябва да гледаме, е дали това, което ще направим като структура, ще осигури качествено образование за всеки. И тук няма универсална рецепта. Бях наскоро на един форум за образование на световно ниво, в който се обсъждаше, че това, което е приложимо в големия град, не може да се направи същото в малкия град. Но това не означава, че вие не можете да предоставите качествено образование. Новите технологии, показахте пример с таблетите, но има и други възможности: монитор в класната стая, един вдъхновяващ учител от 500 км, може да разкаже нещо интересно. И не е въпросът да е записан и просто да каже нещо, той трябва да бъде във връзка с децата, да чуе техните въпроси, да отговори, т.е. трябва да се използват всички възможности, за да може мотивираният учител да има прекия досег с децата и те да знаят, че са чути и има кой да им отговори на въпросите.
Аз ще ви върна обаче към кариерното развитие на учителите… тази тристепенна скала, по която се минаваше: учител няколко години, т.е. критерият е количествен, за да растеш кариерно в случая, трябва да минат еди колко си години трябва да минат, за да станеш старши учител и тук всичко спира. Можеш да станеш главен учител, но това е един много малък процент и е функция на броя на учителите в едно училище. Това как може да се промени, защото това реално не е кариерно развитие и носи едни нищожни пари към заплатата…
Първо – има разлика в заплащането на различните степени, така че не е нищожно. Второ – това може да се промени и е залегнало в новия Закон за предучилищното и училищното образование чрез кариерно израстване през получаване на определена квалификация. Т.е., не на базата на години, а на това, че вие сте минали през определени курсове, минали сте през определени изпити, притежавате сертификат, че можете да работите примерно в по-трудна среда, мултикултурна, или имате израстване по отношение на начините, по които се преподава, методики. Има възможност и чрез участие по проекти и те вече не са само „Успех“ и „Твоят час“, а по проектите за иновативните училища. С други думи кариерното развитие да не бъде на базата на годините. Има един процент, който се качва всяка година. Кариерното развитие трябва да бъде свързано изключително с квалификацията на учителя – това, което той знае, може и прави с децата. Разбира се, това може да се обогати с допълнителни форми, да има мнение от децата за учителите, от родителите за учителите, от другите учители за учителите, които да показват – да, този човек е уважаван, защото той е от най-добрите сред нас. Това всичко трябва да се направи с подзаконови актове, има всички основи да бъде направено, просто трябва да бъде заложено по съответния начин.
Говорим за учителите и предимно за средното образование, тъй като поводът е кампанията „Най-добрият учител, когото познавам“, но какво искате да постигнете на този пост? Защото в образованието, погледнато през годините, ту има хаос с учебниците, ту се променят учебните планове… след няколко години те пак се променят… от каква програма има нужда цялостно?
Ще кажа моето лично мнение на базата на опита, който имам. В средното образование, във висшето образование, в науката ние сме на много различни етапи. Затова трябва много ясно да разграничаваме за кои етапи говорим. В средното образование първото нещо, което трябва да направим е да дадем спокойствие на учителите, за да си вършат работата. Всякакви интриги от типа „МОН ще съкращава учители“ нямат място. Учителите имат нуждата от подкрепата на МОН. Наредби, допълнителни специалисти, допълнително заплащане, технически условия чрез програмите за информационни и комуникационни технологии – така, че те да знаят, че имат пълната подкрепа и просто трябва да се грижат за децата и това, което е важно за тях. Висшето образование – много е ясна стратегията, която беше приета през 2015 г. Там проблемът е съвсем друг. Ние трябва да пренасочим цялото висше образование от внимание към приема на студентите във внимание към това какво става със завършващите. И допълнително вкарване на научните изследвания, защото това е един от критериите за добро висше образование. В областта на науката България изпусна много години. Там даже няма ясна пътека накъде да се върви. Затова това, което правим в момента, е актуализиране на Стратегията за развитие на научните изследвания с идеята тя да даде посоката за следващите 10-15 години. Така че всеки от секторите си има своите особености.
Какво трябва да се случи, за да започнат инспекторатите да работят в подкрепа на учителя, а не само единствено като санкциониращи органи. Това може ли юридически да се регламентира или просто трябва да се сменят някои хора в инспекторатите?
Вероятно и едното, и другото. Със сигурност нормативната база задава основните отношения. И, както Вие казахте, най-важното е учителят да чувства, че той е в центъра на събитията. Инспекторатът трябва да му помага и да го санкционира, само ако има действителен проблем. Това е част от развитието на подзаконовата нормативна база. Тя не е перфектна, все пак нека да си дадем сметка, че законът беше приет сравнително скоро. Тези подзаконови актове бяха приети преди няколко месеца. И нашият екип, и следващият екип със сигурност трябва да реагират колкото е възможно по-бързо там, където веднага изскочи проблем.
Вървим към финал на този разговор… ще видим историите на други учители от средното образование, пак повтарям, че акцентът ни е върху средното образование във връзка с кампанията… Ива Пашова преподава английски, а сегашните деца искат да научат английски. А колко от тях искат да учат физика или химия, проф. Денков, това е Вашата специалност?
Сравнително малко са, но аз ще Ви кажа друго…
Може ли да се направи привлекателно?
Тези, които обичат физика и химия, ги обичат много. Аз работя с такива деца и младежи. Нямате представа, когато човек разбере логиката на тези науки, тяхната връзка с изкуството, защото те имат връзка с изкуството, колко влюбен е в тях. И за да станат тези специалности по-популярни, трябват няколко прости неща. Едното е да има повече достъп до лаборатории, има различни начини да стане това. Може би не във всяко училище вече можем да направим лабораториите, които имаше в миналото, но има една химическа лаборатория, която обикаля цялата страна. Едно микробусче с експерименти, с гърмежи, фойерверки – всичко, което можете да си представите, че може да вдъхнови едни деца. Тази лаборатория пълни Химическия факултет всяка година за Деня на химията. Може да се направи за физическите лаборатории. Това, което сме обсъждали с колегите, е във всеки областен град да има една образцова лаборатория по химия, физика и биология, така че поне няколко пъти годишно децата да могат да видят красотата на тези науки. Ето Ви един начин.
Ще видим и един учител по химия като герой сред героите на тези филмчета.
Интервюто на министър Николай Денков и първият филм от поредицата „Най-добрият учител, когото познавам“ можете да видите на сайта на БНТ.