Проф. Денков, поканата ни е свързана с темата за висшето образование. Излезе в изминалите дни, че университетите масово вдигат студентските такси. 11 висши училища запазват цената на обучението си на същите нива, каквито са били миналата година. Ще започнем нашия разговор с един репортаж от Шумен заради близо 10-процентното намаляване на приема в държавните университети през новата учебна година. Повечето от тях са решили да вдигнат и семестриалите си такси. Сред малкото висши училища, които ще намалят или ще оставят същия размер на цените за обучение, е Шуменският университет. Защо от ръководството не желаят да променят таксите на семестрите, какъв е смисълът на защитените специалности и как ще се отрази по-малкият прием на студентите в Шумен.
(По телефона връзка със зам.-ректора на Шуменския университет доц. Константин Константинов)
Проф. Денков, Вашият коментар – защитените специалности, слаб интерес има в Шуменския университет специално…
Защитените специалности по дефиниция са такива, към които има по-слаб интерес. Те не са основни в определяне на структурата на висшите училища. Това са специалности, в които има малко студенти, но България има нужда от тях. Ние трябва да започнем от по-големите специалности. Това, което искам да кажа е, че намалението на броя на студентите общо в България не идва от това, че министерството иска да намали броя на студентите, а идва от това, че броят на учениците, които завършват през последните седем години, намаля с 25%. Това, което виждаме да се случва тази и миналата година, е една закъсняла реакция на висшите училища за намаление на броя студенти, така че той да бъде пропорционален на броя завършващи ученици. Това, което обаче не се казва в тази дискусия, и аз искам много ясно да го подчертая, е че общото количество средства, които влизат във висшите училища не само не е намалял през последните години, той се увеличава, макар и с малко. Не разбрах дали стана ясно на широката аудитория, че от 1 януари 2017 г. имаме увеличение на държавната субсидия в повечето от професионалните направления, в които се обучават студенти. Например „Педагогика“, „Педагогика на обучението по …“. Увеличението е с 20% – от 727 на 866 лв. „Социология“, „Филология“, „История“, „Археология“, „Философия“ и всичките социални науки – увеличение от 1108 на 1282 лв., т.е. с 10%. Всички инженерни науки – от 1660 на 1940 лв. – с 15%. „Растениевъдство“, „Растителна защита“ – с 10%. С други думи, ясно трябва да се каже, че целта не е да се намалят средствата във висшите училища. Целта е да се спре приемът на студенти, които след това не могат да намерят реализация. Защото, и това е най-важното, всъщност тези университети, тези направления, в които се намаляват студентите, са тези, при които реализацията е изключително ниска – 30% от завършващите студенти. Нека сега да го обясня по друг начин. Всяка година ние приемаме във висшите училища поне по 15 000 деца, които ще завършат висше училище и след това няма да работят на позиции за висшисти. Щом говорим за финанси, нека това да го обърнем във финанси. Умножени по четири години, тоест една бакалавърска степен, това означава, че в момента ние имаме 60 000 студенти, които най-вероятно никога няма да работят на позиция за висше образование. За тези 60 000 студенти всяка година държавата дава по 60 милиона лева във висшите училища. За студенти, които след това няма да работят като висшисти. А нека сега да погледнем какво взимат висшите училища от тези студенти. Това означава, че ако сложим една такса 1/3 примерно, или наполовина от държавната субсидия, всяка година от тези студенти се взимат между 20 и 30 милиона лв., които отиват във висшите училища. Хората ги плащат – студентите и техните родители, но те няма да използват след това висшето си образование. Ето това е, което се опитва държавата с т.нар. държавна политика да компенсира.
Добре, компенсираме със защитените специалности, но ние виждаме, че имаме слаб интерес в определени университети… от една гледна точка дали това не е дискриминация за висшите училища, които се намират извън територията на София?
Ще кажа и за това. Но нека да кажа нещо друго. Държавната политика, освен да се грижи за висшите училища, което, разбира се, трябва да го прави, трябва да се грижи и за нуждите на икономиката, на администрацията, т.е. там, където има нужда от специалисти. Защото ние произвеждаме всяка година по 15-20 хиляди висшисти, които след това не намират работа, а в същото време имаме остър дефицит на други специалности. И това нещо се решава най-вече с т.нар. приоритетни направления. Там е големият брой студенти, към които има огромен интерес от страна на бизнеса, държавните структури, които ние трябва да запълним с нови кадри, а в същото време висшите училища не успяват да привлекат студенти. Тук е държавната политика – ние да насочим кандидат-студентите там, където има нужда от тях. Защото, завършвайки „Икономика“ или „Администрация и управление“, без да си намерят работа след това, работейки като бармани, келнери, продавачи и други такива дейности, ние нямаме особена полза от това. При положение, че можем същите деца да ги препратим в други специалности, където да завършат със заплати, които са в пъти по-високи. Това е държавната политика в тази посока и тя е напълно разбираема от държавническа гледна точка.
(Телефонен разговор с проф. Антони Стоилов, зам.-ректор по учебната дейност на Югозападния университет „Неофит Рилски“)
Проф. Денков, да започнем от долната граница, която предлага проф. Стоилов, за прием на студенти…
Аз първо искам да благодаря на проф. Стоилов за конструктивните предложения и въпроси, които постави. Трябва да кажа, че във всяка една дискусия, в която влезем с колеги и обясним защо е такъв подходът, какви са целите, всъщност всички се съгласяват, че друг подход няма, това е подходът, който трябва да се използва. Разбира се, той създава определени трудности, особено във висшите училища, които не са се преструктурирали през последните години, когато намаляваше броят студенти и именно по тази причина аз многократно казах, че ние сме готови да финансираме програми за преструктуриране на висшите училища. И вече няколко от тях – тези, които бяха най-сериозно засегнати – поставиха въпросите си. Даже на някои от тях сме изпратили средства да започнат да се подготвят за следващата академична година, така че да посрещнат студенти там, където ще има по-голям интерес в приоритетните специалности.
Не отговорихме конкретно на въпроса дискриминирани ли са висшите училища извън София?
Не са дискриминирани, но това, което използваме досега, е една обща методика, която не прави разлика между София и другите региони. Идеята е, че университетите досега са разглеждани като национални университети и затова са специализирани. Шумен, например, е създаден като педагогическо висше училище. Това, което през последните години все повече се налага, е идеята, че университетите са част от двигателите за развитие на регионите. От тази гледна точка много повече трябва да се гледа как стои университетът в съответния регион. Това също е свързано с нашите изисквания студентите да се реализират добре, да бъдат по специалности, които са важни за бизнеса. И затова това, което обсъдихме с ректорите, и това е моето предложение, е да се промени методиката, по която се изчислява приемът и финансирането като се вземат показатели, които не са средни за страната, а са средни за региона, в който е съответното висше училище. Това нещо може да се приложи, няколко месеца подготовка ни трябва, и може да стартира от 1 януари 2018 г. Това моментално ще изправи тези изкривявания, за които казват колегите.
Сега да отговорим на въпроса на проф. Стоилов във връзка с докторантското обучение, който постави проблема за това, че докторант, държавна поръчка, който получава 450 лв. на месец, няма абсолютно никакъв ангажимент да завърши…
Всъщност това са няколко свързани въпроса. Да започнем оттам, че с 450 лв. днес никой не може да издържа семейство и да се занимава с научни изследвания. Когато тази стипендия е дефинирана, тя е била два пъти по-голяма от минималната работна заплата. В момента, както виждаме, е по-малка от минималната работна заплата. Именно по тази причина и докторантите трябва да работят, защото иначе те не могат да издържат семействата си. Затова трябва комбинирано от една страна да се вдигнат стипендиите, така че съответните докторанти да могат да се съсредоточат върху научните си изследвания и трябва да върнем една норма, която беше махната преди няколко години, с която, ако докторантът не защити в срок, трябваше да върне средствата. След като тази норма беше махната, ние знаем и статистиката показва, че сравнително малък брой от докторантите завършват и това естествено няма никакъв смисъл.
А имаме ли възможност за увеличение на тази сума?
Ами това са част от разчетите, които можем да направим. Отново да кажа – намаляването на броя на студентите освобождава средства, които могат да се използват за други дейности. Така че част от тях може да се пренасочат към увеличаване на стипендиите.
Нека да насочим вниманието си към новия законопроект, който се готви, и който е на дневен ред във връзка с висшето образование. Всъщност откъде да започнем нашия разговор? От въвеждането на минимални национални изисквания и да дадем повече подробности.
Хайде ще почна оттам – по целия свят професорите са хората които учат учителите, специалистите за всички други области. За да бъде това обучение на ниво, това трябва да бъдат най-добрите. И съответно има изисквания за това как можеш да станеш доцент, как можеш да станеш професор, които показват, че действително ти си на нивото,което се очаква от теб. Тези изисквания по целия свят са свързани с научните изследвания. Защо? Защото, когато човек се занимава с научни изследвания, не е важно само това, което той прави. За да го прави, той трябва да знае какво правят другите по света. С други думи това е индикатор.
И да има условията обаче…
Точно така.
Които липсват в момента.
И до това ще стигнем, това е свързано със Стратегията за научните изследвания, която вече е на публично обсъждане. По целия свят, за да израстваш академично, ти трябва да покажеш, че си на нивото на своите колеги в целия свят. Защото ти трябва да вземеш знанията, които се правят в САЩ, Франция и Германия, и да ги вкараш в България. А не да използваш учебника, по който ти си учил преди 20-30 години. Именно затова има много тясна връзка между науката и висшето образование, те не могат да се разделят в съвременния свят. И, за съжаление, през последните години тази връзка беше прекъсната в България. Едно, заради лошите условия, но второто и не по-малко важно, заради липсата на такива изисквания за академично израстване. Така предложеният законопроект всъщност беше много напреднал в предишното НС. Така че това, което предлагаме, не е някаква солова акция. То е всъщност довършване на процеса, който беше започнал през 2014 година с подготовката на Стратегията за развитието на висшето образование. В момента сме представили цялостен законопроект. Единственият нов елемент, който сме предложили в него, е нова глава, която е свързана с установяването на плагиатството. Това е проблем, който става все по-важен в света. Аз познавам достатъчно добре системите на висше образование в другите страни. Трябва да ви кажа1 че в Англия, в Германия в първи курс студентите имат занимания за това какво е плагиатство и защо ти е забранено от интернет да копираш…
Този проблем е насочен повече към преподавателите?
Естествено, но ако ти нямаш усещането, че…
Искат да защитят своята хабилитация…
Точно така, но ти, ако нямаш усещането, че това е проблем, почваш да го правиш, даже без да разбираш, че е проблем. Затова във всичките страни превантивно се слагат много строги мерки, за да може плагиатството да изчезне от научния свят. И това е, което правим. Аз знам, че има много сериозна подкрепа законът, от почти всички страни. Надявам се, че и тези, които засега не го припознават, всъщност ще го разберат, защото и те казват „Има нужда от такъв закон, но трябва да чакаме“. Аз не виждам какво трябва да чакаме.
Мислите, че трябва да се предприемат действия? Всъщност за минималните национални изисквания?
В момента подготвяме набор от такива минимални изисквания.
Какво ще включват?
В зависимост от конкретната научна област и професионално направление има различни възможности, примерно в научните области това винаги са статии, цитати, патенти. Когато се отиде към художествено-творческите – това могат да бъдат брой изложби, брой олимпийски медали, ако щете, в спортните постижения. С други думи специалистите във всяка област предлагат това, което е представително за тях. Министерството няма квалификацията да го каже.
Отново ще се върна на студентите. Не е тайна, че те избират да завършат висшето образование в чужбина. Заговорихме за условия и за това, което им се предлага в българските университети от гледна точка на иновации и модерност на висшето образование. В този законопроект и в стратегията имаме ли такива включени моменти?
Стратегията е много внимателно обмислена за това, как трябва да се комбинират няколко дейности, така че българската наука отново да тръгне нагоре. Защото ако погледнете, мисля, че беше първата фигура в Стратегията, тя показва как се движи България спрямо останалите страни в света. И фигурата показва един много сериозен низходящ тренд, при който България от една от водещите страни преди 25 години, защото тя беше такава, в момента е в средата и върви надолу доста бързо. Важно е да се комбинират материална база с условия за провеждане на самите изследвания, което означава да има средства за консумативи, средства за заплати и т.н. Но третото, което е изключително важно е, че тези средства не могат да се раздават на калпак, както се казва, и както се раздават досега, без да се отчита каква е реалната научна продукция. Така че друг елемент …
Не вървим ли малко отзад-напред?
Не, всичко е комбинирано заедно. Минималните изисквания са свързани с това, че ние ще можем да измерваме, дали даден учен, дали даден професор извършва това, което се очаква от него да извършва в съответната научна област. Така че всичко е комбинирано.
Аз дълбоко се съмнявам, че някой професор, който се е посветил на изследвания, не върши това, на което се е посветил…
А как го определяте? Това е проблемът. Всеки може да излезе отпред и да каже „аз съм професор“. Въпросът е имаме ли някаква мярка. И, разбира се, универсална мярка няма. Но във всяка научна област, във всяко професионално направление хората знаят какво са академични постижения, какво са научни постижения. Добре е тази мярка да бъде видяна от всички, да знаем за какво става въпрос.
Ще успеем ли да задържим студентите си у нас?
Ако направим промените, които са заложени в тези закони, в Стратегията за развитие на висшето образование, в Стратегията за научни изследвания, не само ще можем да върнем студенти, ние ще можем да върнем и специалисти от чужбина, които са завършили в Англия и Германия и няма нищо лошо в това, но ние трябва да ги върнем обратно. По-лошото е сега, че тези специалисти трудно си намират реализация в България.
И защо? Имате ли отговор?
Това е големият въпрос за един милион долара, както се казва. Имам, разбира се. Едната част е свързана с условията на работа. Втората част – и тя е също важна – е условията за академично развитие. Често давам пример, че в един български университет е много лесно ти да израстваш отдолу-нагоре, докато има страни, в които това буквално е забранено, както е в Германия, САЩ – не можеш от асистент да станеш доцент и след това професор в едно и също висше училище. Ти си задължен да отидеш на друго място. Но в България, ако на един конкурс в университет се яви учен от Кеймбридж (и не се шегувам, има такива примери), той няма да бъде приет за сметка на…
Но аз пак Ви връщам на студентите, понеже за тях заговорихте, не толкова за академичното съсловие и за развитието на академичното съсловие – когато завършат студентите как могат да се реализират и да намерят работа?
Добре, ще се върна на този въпрос, но нека да кажа, че за да привлечем студентите в българските университети и техните преподаватели трябва да могат да ги привлекат.
Не ми се иска обаче да слагаме под общ знаменател всички преподаватели…
Разбира се. В България има чудесно висше образование, много пъти съм го казвал, дълбоко вярвам в това. Но има и друго, което всъщност дава облик на системата, който не е съвсем справедлив и който трябва да се опитаме да избегнем… Сега към студентите, които завършват. Първото нещо е, че ние трябва да подготвяме студенти за това, за което България има нужда. Има огромен недостиг на инженерни кадри, на кадри, свързани с естествените науки – математиката. В скоро време няма да има кой да учи студентите и кой да учи децата…
Но ние виждаме, че математиката попада в защитените специалности…
Не, тя е приоритетно направление.
А в защитените? Имаме филологии…
В защитените логиката е съвсем различна. В защитените говорим за няколко студенти в страната, които обаче ние задължително трябва да поддържаме, защото след това ще се окаже, че няма преводачи, примерно, при посещенията на делегациите. Или нямаме ядрени физици, които трябва да гледат дали е замърсена почвата около Козлодуй. С други думи това са малък на брой, но много ценни специалисти…
И пак се връщаме в същото време – липса на интерес…
Тук въпросът не е толкова в липса на интерес – да, има липса на интерес, но става дума и за това, че броят на тези специалисти, от които има нужда България, не е голям. Имаме нужда от пет специалисти по арменска филология максимум годишно. Това става неизгодно на висшите училища. Логиката на защитените специалности е ние да имаме интерес във висшите училища да се поддържа тази специалност. Докато за приоритетните направления логиката е, че ние искаме да дадем по-добри условия и да привлечем много студенти там. Да дам пример с ИКТ- специалностите. От миналата година ние дадохме на висшите училища, които приеха повече студенти, по 2000 лева допълнително към субсидията за всеки нов студент, който те приемат. Резултатът беше за една година 10% увеличение на студентите в тези специалности. Това е, което може да се направи. Разбира се, нямаме средства да действаме за всички по този начин, но приоритетните направления имат завишена субсидия със съответен коефициент. Имат и разширен прием, който, за съжаление, не успяват да запълнят за момента.
Виждам, че музикалното и танцовото изкуство също са приоритетни. Ние сме на територията на програма „Христо Ботев“, на културната програма, така че няма как да не Ви попитам това, че тази специалност е приоритетна, води ли до някакви резултати?
Води до това, че има по-добра субсидия и има достатъчно места за прием, така че това води до определени предимства за тази специалност.
Но дали има достатъчно кандидати?
Всъщност има. Оказа се, че в тези направления има достатъчно кандидати. В „Музикално и танцово изкуство“ имаме 1805 студенти миналата година. За сравнение, в „Математика“ са 435. Това е една много интересна таблица, която показва цялата картина на висшето образование. В „Икономика“ са 52 000. С други думи, над сто пъти повече, отколкото в „Математика“. Нали разбирате, тук има огромна диспропорция, която ние се опитваме със средствата, които има министерството, в рамките на автономията на висшите училища, да помогнем тя да бъде намалена. Нека да припомня, че, намалявайки приема в субсидираните специалности, ние оставихме висшите училища всички освободени места да могат да ги запълват с платено обучение. Така че те имат свободата да привличат студенти, за които държавата не плаща.
Предстои ли актуализация на тези списъци с приоритетни направления?
За приоритетните направления списъкът за тази година остава същият. Защитените специалности се актуализират всяка година до 30 юни. Така че списъкът, който излезе с постановлението, не е окончателен. Той ще бъде актуализиран от редовното правителство. Логиката е, че в методиката за подбор на защитените специалности трябва да се знае точно какъв е приемът. Така че първо минава той и след това се дефинират защитените специалности.
Може ли някоя от приоритетните да мине към защитените?
Не, това е съвсем различно. Но могат да се добавят към защитените специалности и други и очаквам да се добавят, защото списъкът е твърде кратък. Трябва да се направи преглед по методика, който включва точно това – да има малък брой студенти, висшите училища да нямат интерес към тези специалности, а от друга страна, да има министерства или браншови организации, които да кажат „Без това за България би било огромен проблем“.
За да приключим темата за висшето образование, която е много обширна, условията в общежитията остават на дневен ред – нещо, което отблъсква може би по-голямата част от студентите…
Точно така е, това е голям проблем. И отново да обясня връзката между изключително завишения брой студенти, който имахме и който изсмукваше всички средства, така че нямаше средства за капиталови разходи. Това, че миналата година беше намален приемът, позволи тази година ние да имаме повече средства за капиталови разходи, включително за общежития, включително за учебни корпуси, от които имат нужда висшите училища. Трябва да е ясно, че намаленият брой студенти дава по-голяма гъвкавост за използване на средствата в други посоки.
Поглед към средното образование, проф. Денков. 22 мерки в училищата, доколко обаче отговорността се прехвърля изцяло на учителя в тези мерки, които предложихте?
Основната цел е да се включат, и то координирано, всички институции, които имат отношение към агресията в училище. Очевидно е, че в момента учителите са под напрежение, защото се прехвърлиха върху тях отговорности, които им пречат да си вършат основната работа. От друга страна, има институции, като Агенцията за социално подпомагане, психолози, които са на разположение. Самите те казаха „Можете да използвате по-добре нашите кадри“. Затова една от мерките е да има във всяко училище списък на психолозите, специалистите, които са в региона към подразделенията на Агенцията за социално подпомагане и в момента, в който възникне казус, да могат да им се обадят и да кажат „Елате, помогнете ни“. Ето Ви един пример за такава координация между институциите.
Предстои промяна в Наредба №3 във връзка със здравните кабинети.
Със сигурност, поет е ангажиментът. Срокът, който сме поставили, е до юни. Разбира се, това ще зависи от Министерството на здравеопазването, но те бяха много активни в дискусията, заместник-министърът присъстваше на всички срещи, така че се надявам това да се случи.
Има едно предложение от синдикат „Образование“ на КТ „Подкрепа“ – оценка за възпитание…
Аз лично смятам това за изключително важен въпрос. Смятам, че трябва в някакъв вид да се подсили тази част. Действително училището е и място за възпитание заедно със семейството и общата среда, така че трябва да има възможните инструменти, с които да кажем „Чакай, тука има проблем“. И да го усетят и ученикът, и родителят. Тези мерки може да бъдат и рестриктивни. Така че, най-общо казано, аз съм „за“. Разбира се, трябва да бъде направено от специалисти и експерти, така че да има положителна роля.
В предизборната кампания учителските заплати се превърнаха в основен акцент, на който се градиха предизборните обещания и платформи. Това ли е основният проблем, като говорим за средно образование, както и кадровият недостиг?
Това е един от основните проблеми. Разбира се, без той да бъде решен, всичко друго няма значение. Но, освен него, ние имаме и други проблеми, например квалификацията на учителите. Много бързо се мени всичко – техническите средства, мултикултурната среда. Учителите имат необходимост периодично, през няколко години, да минават през курсове, с които най-новите постижения да им бъдат казани от хора от висшите училища, от специалисти в дадената област. Това нещо става и в момента, но доста ограничено, несистемно, на парче, а трябва да бъде цяла система. Другото, което се промени в новия закон и което трябва да се развие, е системата за кариерно израстване. Да се знае, че когато учителят получи определена квалификация, покаже уменията, които се очакват от него, той може да мине напред, независимо от годините. Това е система, която също трябва да се развие.
Доколко новите образователни методи в българското училище биват приети от системата на Министерството на образованието и науката? Имам предвид „Заедно в час“, „Джъмп мат“, за които ние сме правили теми и тук.
Интересът е изключително голям, всичките изглеждат сравнително успешни. Наскоро имахме една среща с госпожа Такева, на която имаше представител на „Заедно в час“. И учителите изръкопляскаха, когато представителят разказа нещо, което правят заедно. В известен смисъл за учителите това е и вдъхновение как могат да се случват нещата. Тъй като по принцип за учителите е много трудно да успеят да стигнат до децата в математиката, „Джъмп мат“ показва методика, която да улесни и тях, и учениците в този процес. Но първо, „Джъмп мат“ остава засега като силно ограничен пилотен проект. Това не е системен проект, който да бъде припознат.
Би ли бил приет?
Според мен да, но ето тук е необходимостта от квалификации. Ето, учителите, които искат да го вземат, трябва да имат възможността да минат през курсовете на обучение и след това да го вкарат в действие. Ясно е, че в съвременното образование няма една рецепта на преподаване. Това, което то изисква, е да се знае какви са очакванията, какво трябва да могат учениците. Но как точно да се стигне дотам, е въпрос, който зависи от учителя, от конкретните ученици, от материалната база и всичко това трябва да се развива заедно. За едни ученици „Джъмп мат“ ще бъде чудесен метод, за други може да се окаже, че не е удачен. Затова фокусът трябва да бъде върху това какво, а не върху това как.
Отново сме на прага на матурите. За съжаление, всяка година ставаме свидетели на изтичане на информация, на купуване на матури – неща, които станаха част от нашето ежедневие…
Знаете, че основното ново средство, което ще използваме, това е модулният принцип на подаване на изпитния материал. Той беше апробиран миналата година на септемврийската сесия в по-ограничен мащаб. Сега основната трудност е, че имаме повече ученици. Вчера имахме среща с началниците на регионалните управления по образование, където много подробно бяха обяснени всички стъпки. Ще имаме и апробиране как ще работи системата – подаването на материалите, как ще се проверяват след това. Така че всичко е задвижено по график. Аз истински се надявам, че следващият министър, който ще дойде, ще завари добре подредена система и няма да има стресово напрежение предвид това, че нещо не е подготвено.
Проф. Денков, успяхте ли за този период от време като служебен министър на образованието да оцените и да разберете кой е приоритетът на българското образование в момента. И какви изводи си направихте?
Мисля, че добре си представям приоритетите, защото не е един. Ако говорим за средното образование, учителят е приоритет. Трябва да се направи всичко възможно, така че нашите учители да се почувстват отново комфортно в училище. Има изключителни хора там, действително достойни за възхищение и адмирации, но те трябва да бъдат подкрепени в това, че влизат с любов при децата, в това, че действително имат призванието да бъдат учител. Да бъдат подкрепени и материално в широкия смисъл на думата.
Ако говорим за висшето образование?
Ако говорим за висшето образование, всичко е много ясно описано в стратегията за висше образование. Тя просто трябва да се изпълни. Ако говорим за науката, приоритетът е българското общество, българските политици да разберат, че няма добро и качествено образование без наука. Такова нещо в света няма.
Обаче един процент от брутния вътрешен продукт е химера…
От една страна, е ниско финансирането за науката. Между другото, България в последните години има нарастване на частните инвестиции в наука, но пропорцията вече не е правилната. За правилна пропорция се смята две към едно частни към публични инвестиции за наука, защото публичните инвестиции се използват да се подготвят специалистите, за които частният сектор не плаща. Частният сектор плаща за своето изследване, след което да вземе резултатите и да извади конкурентна продукция. Това отношение две към едно е изключително важно и тук вече държавата изостава. В Стратегията за развитие на научните изследвания има една таблица как могат да нарастват тези средства. За щастие тази таблица бе гласувана през ноември в същия вид от Министерския съвет на премиера Борисов, така че аз много се надявам, че стратегията ще бъде припозната. Знаете, най-трудно е да се припознае финансовата рамка в едни такива документи. Надявам се, че ще бъде приета и, както имаме Стратегия за развитие на висшето образование, така ще имаме и ясни насоки как да се развие науката в България.
И последно – какво успяхте да промените конкретно за това време?
Вероятно най-важното е ясната посока за развитието на науката, извършването на следващите най-важни стъпки в реформата на висшето образование, защото аз участвах и в предишните стъпки. И в същото време с анонса, с който влязох в министерството, се опитахме максимално да осигурим спокойствие в средното образование, за да може гладко да се премине към следващото редовно правителство, към матури, изпити и всичко това, което създава голямо напрежение сред учениците и родителите. Мисля, че във всичките неща засега успяваме.