Нашите ученици и студенти печелят международни състезания, а нашата грижа е да ги задържим и да им дадем възможност да се развиват. Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов при откриването на форума „Нова европейска иновационна стратегия – възможности и предизвикателства“ в София Тех Парк. Сред научните програми на МОН той открои „Млади учени и постдокторанти – 2“. Очакваните резултати от изпълнението й са увеличаване на младите хора, занимаващи се с научна дейност, задържане на талантите в България, намаляване на „изтичането на мозъци“ след придобиване на образователната степен „магистър“ и образователната и научна степен „доктор“.
С финансиране по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ са изградени или в процес на изграждане 6 центъра за върхови постижения и 10 центъра за компетентност. Те са създадени чрез партньорство между висши училища и научни институти в приоритетни индустриални области. Основната цел на проектите е модернизация на съществуваща или изграждане на нова научноизследователска инфраструктура. Финансирането на центровете ще продължи и през текущия програмен период по новата програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. В програмата се предвижда и целево финансиране на 3 обекта от националната пътна карта за научна инфраструктура.
Проф. Пенов напомни някои успешни инициативи, свързани с иновациите, които екипът му е наследил в МОН и които трябва да развие – Националната пътна карта за научна инфраструктура; Националния план за отворена наука, настройването на силните страни на науката ни към индустрията чрез Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България, Концепцията за развитие на изкуствения интелект в България и др.
Министър Пенов отбеляза, че трудности не липсват. Спънка в сътрудничеството на науката с бизнеса са ограниченията, произтичащи от Рамката за държавни помощи за научни изследвания, развитие и иновации. Европейският съюз се самоограничава в пълноценното използване на научния си потенциал и инфраструктура, тъй като чрез Рамката до висока степен се блокира използването на публичен ресурс за целта. Затова инициативата на Европейската комисия за промяна на регулаторната система, свързана с научните изследвания и иновациите, включително и на тази Рамка, е много положителна, подчерта проф. Сашо Пенов. Той посочи, че не е достатъчно изградена връзката между двата фонда – за наука и за иновации. У нас нямаме големи концерни, които да поддържат собствен научен сектор, а капацитетът на висшите училища и БАН за внедряване е ограничен. Възможен изход е обвързването на двата фонда така, че завършените приложни проекти от научния фонд да се преливат за довършване до промишлен образец в иновационния.
Министърът открои и въпроса за финансирането – в стратегиите се предвижда за наука и развитие България да инвестира 1% от БВП, но засега публичните средства за целта са едва 0,25% от БВП. Общо инвестициите у нас за наука и иновации са 0,7 % от БВП, докато в Европейския съюз средното равнище е 2,2% от БВП. По думите му във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост е необходимо да бъде разработен нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Законът трябва да очертае елементите на екосистемата за научни изследвания и иновации в страната и да регулира отношенията между участниците в нея.
Организатори на форума бяха Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Български иновационен форум. В откриването му участваха също еврокомисарят по иновациите и научните изследвания Мария Габриел и служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев.
