„Висшите училища са изправени пред отговорността да обучават своите студенти да са създатели на дигитално съдържание и да ги превърнат в лидери на промяната в индустрията, държавата и обществото като запазват човешката етика и природа.“ Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на публична лекция в рамките на Masterclass 4.0 в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, организиран от КНСБ и висшето училище. Акцентът е върху развитието на работната сила на пазара на труда и с него трябва да се променят и системите на образованието. Целта е днешните ученици и студенти да са подготвени за живот, който в много голяма степен ще бъде базиран на взаимодействие с машини. А тази техника ще изисква програмиране, развитие и управление.
„Висшите училища трябва да предприемат хоризонтални мерки за насърчаване на иновациите, креативността и да развиват качествени научни изследвания, да работят съвместно с европейските университетски мрежи и с бизнеса“, подчерта министърът на образованието и науката. Той допълни, че инвестициите в оборудването са една от големите стъпки пред висшите училища, когато става дума за дигитализация на висшето образование. Другите са – инвестиции в млади учени и преподаватели, за които започва Национална научна програма с бюджет от 15 милиона лева за тригодишен период. Малък научен пробив ще води до генериране на милиарди доходи и до изключително бързо развитие на стартиращи компании, каза още Вълчев.
Той посочи и нарастващия брой на обучаваните студенти по програми за ИКТ технологии – към първия семестър на учебната 2018-2019 година той e 14 885. Този сектор е показателен пример за положителни резултати от образователната работа дори в настоящия момент, защото в него е налице и тенденция за негативна миграция сред завършилите.
Според министър Вълчев висшите училища все повече ще се изправят и пред предизвикателствата да подготвят студенти за киберсигурност, дигитална медийна грамотност и дигитално гражданство и най-вече за развитие на уменията за създаване и управление на устройства с изкуствен интелект.
Като предпоставки за пренасочването към дигиталните предизвикателства от страна на МОН се предприемат редица мерки още от най-раните етапи на образованието, заяви министърът. Въведено е компютърно моделиране в трети клас, като предстои то да се разширява и към първи клас. Учениците в гимназиален етап могат да се обучават по програма за приложни програмисти. През настоящата година стартира нова национална програма – „IT бизнесът преподава“, с която специалисти от IT компании ще могат да се включат в преподаването на определени модули от материала по информационни технологии. Започва и голям проект по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ за дигитализация на средното образование, в който са предвидени средства за създаване на отворен облак с учебно съдържание.
Красимир Вълчев припомни, че България има силни традиции от над половин век в разработването и развитието на иновации и информационни технологии. Необходимо е обаче адаптиране, промени в начина на мислене и споделяне на знанията от страна на университетите, науката, бизнеса, родителите, децата, администрацията, за да се постигне технологично и иновативно предимство, каза още министърът.
По време на срещата председателят на КНСБ Пламен Димитров се обяви за започване на широка програма за дигитално ограмотяване на цялостната работна сила в страната. Според него е напълно реално в рамките на петгодишен период да се предприемат стъпки за квалификация на участващите в пазара на труда.