Румяна Коларова е родена през 1956 г. в София. Завършила е СУ „Свети Климент Охридски“, специалност „Философия“. Автор е на над 50 научни публикации и повече от 300 в периодичния печат. От декември 2013 г. е секретар на президента на Република България по връзки с гражданското общество, от 6 август 2014 г. – служебен министър на образованието и науката в кабинета „Близнашки“.
***
– Доц. Коларова, броени дни преди началото на учебната година гръмна пореден скандал. Някои историци определиха текстовете в учебника „Човекът и обществото“ като обидни към националната история и герои. Като министър какво ще им отговорите?
– Темата е била повдигната още през март и тогава е можело да се намери решение в рамките на процедурата по коригиране на съдържанието учебници, която законът предвижда. Два пъти в годината има възможност те да се актуализират и променят – в началото на април и в началото на ноември.
Учебникът, който се разпространява в училищата е многократно коригиран. Част от текстовете, които са цитирани, са от негови предишни издания.
Но принципните въпроси, на които трябва да се потърси отговор в този случай, са няколко. Първо, това не е учебник по история. Исканията за по-прецизни и исторически формулирани тези стъпва върху очакването, че се изучава именно тази материя. В случая става дума за третокласници, които се запознават с предмет на име „Човекът и обществото“. Още по-важното е, че формата трябва да е съобразена с възрастта на учениците. Безспорно е обаче, че в учебника има фактологически грешки.
– Какви са те, бихте ли цитирали някои от тях?
– Историци, с които разговарях, обясниха, че в битката на Шипка категорично не са участвали румънски войски. Но няма учебник, няма книга, в която да липсват грешки. Целта на преиздаването на учебниците е не само да се актуализират, но и да се коригират. Въпросното помагало е претърпяло няколко корекции, при които са отстранени неточностите. По-важната тема е защо нямаме нов учебник.
– И имате ли отговор на този въпрос, госпожо министър? Много от родителите се питат същото.
– Не можем да имаме, ако няма нова учебна програма. В момента процесът по актуализирането на програмите е тотално блокиран в Министерството на образованието. Всички чакат да се приеме новият закон за училищното образование. Тъпчем на място. От 10 години се преиздават едни и същи учебници.
– Каква според вас е причината за забавения вече толкова години закон? Все пак свои проекти изготвиха екипите на предишните министри Даниел Вълчев и Сергей Игнатов. По задачата работи и министър Анелия Клисарова.
– В началото на 2013 г. в Народното събрание започна обсъждането на проекта за Закон за училищното образование, но депутатите предсрочно прекратиха мандата си, преди да го приемат. През мандата на кабинета „Орешарски“ в министерството не бе постигнат консенсус за текст, който да бъде внесем в парламента. Очевидно коалиционните партньори имаха различна визия за реформата на училищната система. За да се случи тя има нужда от политическа воля, от работещо решение.
– Макар служебното правителство да няма такива прерогативи, но делегираните бюджети, с които в момента се финансира системата, печелят все повече критици сред учителите. Запозната ли сте с тях?
– Делегираните бюджети работят, но трябва да има и допълнително финансиране, което да върви през националните програми за образование. Такива примери са целодневната организация на учебния процес, средищните училища, извънкласните занимания. Имаме програма „С грижа за всеки ученик“. Средствата по нея се отделят за деца, на които българският не е майчин език, или за надарени деца, които пътуват по олимпиади. Всички тези неща допълват бюджета, компенсират липсите. Но това не е всичко – заради програмата за занимални са осигурени 6000 нови работни места в системата.
Реформа не може да бъде направена само с един закон. Може да стане при учители, които искат да работят по нов начин с децата. Имаме добра новина – след стартирането на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ децата и преподавателите в средищните училища ще се разреши да организират кръжоци и извънкласни занимания със средства от Брюксел. До момента такава възможност липсваше.
– Какво е нужно, за да се създаде тази нова мотивация на учителите, за която говорите, доц. Коларова? Повечето от тях ще посрещнат новата учебна година без увеличение на заплатите.
– Мотивацията, разбира се, минава и през по-доброто заплащане. Но и през възможността да се осигурят средства за нормалната дейност на преподавателите. В министерството имаме един много показателен пример за учител, който със средствата по програма УСПЕХ е купил евтини електронни части и сега децата в класната стая сглобяват робот. Други си бяха направили стая като истинска театрална трупа. А ако нямаше пари? Има много такива примери. Трябва да имаш финанси, за да може да се промени средата.
– Настрана от извънкласните занимания – какво трябва да се поправи в българското училище, за да имаме по-добро представяне по международни състезания по математическа и езикова грамотност?
– От няколко дни вече публично се обсъжда проектът на Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността. Един от основните критерии къде се намираме като нация са именно резултатите от подобни изследвания. Грамотността отдавна е идентифицирана като проблем у нас. За съжаление има хора, на които липсват и базови знания и умения.
Първа и основна мярка е да се повиши обхватът на българчетата, които посещават детска градина. Целта е те да са 90% от малчуганите. Един от приоритетите на моя екип е създаването на учебна програма за предучилищно образование. Важно е да има точни критерии за това какви умения и знания трябва да имат децата, преди да влязат в класните стаи. В момента такива изисквания няма.
Трябва да подкрепяме и семействата. Впечатли ме едно последно изследване, според което, ако не четеш на малките, когато станат на 6 месеца, след това те се страхуват и се притесняват от книгите. Четенето създава различен начин на мислене. Страшно е, когато дете на 6 години не е виждало книга. Това създава само стрес и негативни нагласи, когато се сблъска с учебници. Въвеждаме и ранна диагностика за затруднения, например дислексия. По неофициални данни между 15 и 18% от децата страдат от някаква нейна форма.
– Дойде 15 септември, а тогава винаги броим учениците. Колко деца очаквате да влязат в училище?
Подобна статистика ще имаме след 15 септември. Отпадащите ученици са тежък проблем за системата. Има много деца, родени у нас, но заминали в чужбина, деца от емигрантски семейства. Това са двете групи, които правят непредвидим крайния брой на влизащите в класните стаи.
Очаква се първокласниците да са 64 000. С близо 12 000 са по-малко от родените през 2007 година, които сега са седемгодишни и трябва да прекрачат училищния праг за първи път. За съжаление няма как да се проследи къде се „губят“ те. Това, в което съм напълно убедена, е, че демографската криза силно мотивира учителите да търсят първокласници. Дори в кварталите, където по правило има много необхванати.
Разказаха ми за семейства, които се занимават с дърводобив. Те дори не живеят в града, където биха могли да бъдат посетени от педагозите. Това обаче не е единственият проблем. Ако подобно дете не е минало през двете години образование в детската градина, как учителите да съставят клас? Как мотивираш този клас да учи заедно? Учениците, за които говоря, в никакъв случай не са интелектуално изоставащи, а само пропуснали етапи в своето развитие. Как да са наравно със съучениците си?
– Харесва ли ви кампанията, която тръгна в последните дни из страната – вместо букети на 15 септември семействата да дарят спестените от цветя пари на пострадалите от наводненията?
– Хубавите букети не са винаги скъпите. Искам да помоля родителите – не лишавайте децата от цветята. Вярно, че традицията е на 24 май да има букети, но тази традиция не е по-малко валидна и за 15 септември.
– Как ще посрещнат първия учебен ден децата в засегнатите райони?
– Погрижихме се за най-тежко пострадалите деца – загубилите дома си при потопа в Мизия да получат ваучери за 400 лв., с които да посрещнат нуждите си. Дадохме лаптопи на учителите, които са без покрив. Те трябва да работят, а са загубили настолните си компютри при наводнението. Това не решава проблемите нито на едните, нито на другите. Осъзнавам го. Но искаме да покажем, че мислим с грижа за другия.
– А останалите? В какво състояние са училищата, след като бяха спрени множество обществени поръчки за ремонти?
– Не сме спрели нито една от дейностите по ремонтите на училищата. Но сме извършили проверка във връзка с получени сигнали и резултатите от тази проверка ще бъдат дадени на Агенцията за държавна и финансова инспекция (АДФИ). Част от проблемите е процедурата за избор на училища, които да получат средствата за ремонт, друга – е изборът на изпълнител.
– А на какъв принцип са раздавани парите?
– Можем да констатираме единствено, че процедурата не е спазена. Някои директори са получавали пари, които изобщо не са искали.
– За кои учебни заведения става дума?
– Оказва се, че ремонтите не са равномерно разпределени в цялата държава, което, естествено, се получава след разпределението. Варненско и Благоевградско са получили много повече от останалите области. В София например няма нито едно финансирано училище, при положение че са най-много на брой, а някои имат и належаща нужда. Като министър съм спряла обществени поръчки и съм освободила хора, заемащи определени длъжности.
– За два месеца в министерството са назначени и преназначени рекорден брой служители, така ли е?
– Да, има 103-ма назначени и преназначени. В последните дни разписах около 10 заповеди за освобождаване. Някои от служителите са преназначавани по три, по пет пъти, за да заемат определен пост. Решението кой да бъде освободен обаче е взето единствено на база оценка за труда на служителите от прекия им ръководител.
Преса – 14, 15 стр.
Теодора ЙОЛЧЕВА