Водещ: Започвам със циганската тема, защото тя се оказа най-актуална. В момента има страшен конфликт между българи и цигани. В няколко квартала. В няколко града от страната. Вие сте политолог и социолог. Кажете, къде се корени това? В липсата на образование ли или какво?
Тодор Танев:Има много причини и между другото, това е нерешен въпрос не само у нас, но и в Европа. Да си спомним кмета на Гент, който дойде тук и каза- „моля ви се направете нещо, защото отговорността за това носим всички, включително Европейският съюз, не сте само вие. Вие, обаче трябва да направите нещо в областта на образованието.“ От тук ние се замислихме какво става в образованието. Направихме не малко. Много пари са налети в последните години, но изглежда, за да нямат ефективност…
Водещ: Много са източени?
Тодор Танев: Вероятно. Но, няма ефективност, не само заради източването, според нас и защото е сбъркана самата философия. Когато даваме награда за това, че някой е прочел книга и сме платили милиони по този начин, като стимул, вече сме започнали процеса на подкопаване на интеграционния процес. Стимулът пари е самозаблуждение. Когато третираме малцинствата, като домашни любимци и със захарчето и пръчката, както се казва ги подкупваме – чел си, значи ти плащаме. Или пък ги заплашваме, навсякъде да има полиция. За да направим, това, което искаме ние, всъщност ги обиждаме. Проявяваме неуважение към тях и факта, че техните първите няколко години, които са формиращи, минават в друга културна среда. Ако сменим философията и започнем с тази локална тяхна култура и използваме мотивацията на терен, вместо парите, тоест най-успешните случаи да бъдат на наша страна. Най-успешните биографии, личности и водачи и да умножим тях, за да използваме това, че те са медиатори между културата на тези малцинства и културата, която е общоевропейската. Това ни е общо философията, но за да не бъда голословен ние направихме карта с най-успешните случаи на интеграция и то образователна.
Водещ: Те учат ли всъщност?
Тодор Танев: Да, така е, на някои места това се случва и да видим какви са причините.
Водещ: Какъв е процентът?
Тодор Танев: Давам пример с Каварна. Има и други такива места. Правим картата, ще ви я представя. Вие сте първата, която ме пита за това.
Водещ: То сега няма начин.
Тодор Танев: Вижте, образователното министерство се грижи за много неща. За средното, за началното, за висшето образование. За връзката с науката, за качеството. Но има едно, като че ли се крие. То трябва да се грижи за следващото поколение, а там ромското малцинство в момента няма да бъде точно малцинство. Ние трябва да живеем с тези хора. Следователно не може с пръчката и захарчето повече. Трябва да се работи интелигентно. Затова трябва да се учим от там, където интелигентно е било пипано. Не е само този град, който… Но той наистина…
Водещ: Искате да кажете, че циганите в Каварна учат, това ли се опитвате да кажете?
Тодор Танев: Да, и не само учат. Вървете да видите тази общност как живее. Чужденците, които си изкупиха там и то големи вокални групи си купиха имоти и канализацията, която се направи и училищата как работят. Специално съм ходил на инспекция. Все пак това беше признато в Европа. Не правя реклама на кмета, но той получи европейска годишна награда за справяне с положението. Искам да имаме повече кметове от този вид.
Водещ: Въпросът е като цяло учат ли циганите според вас?
Тодор Танев: Да, могат да учат.
Водещ: Не, не дали могат, а ходят ли на училище в момента.
Тодор Танев: Не. Не е решен въпроса с тяхното включване. Нямаме данни за никаква тенденция нагоре на този етап. Те се записват и след началото на учебната година много често изчезват от училищата и не е вярно, че директорите, за да си запазят бюджетите, не е това. Те полагат, не за всички, но полагат неистови усилия да ги докарат обратно. Имаме чудесни примери, да вземем Самоков, те стоят, но ромската махала, която е отсреща и училището работят заедно целите общности. Родителите роми, средата ромската и училището, като образователна среда са намерили помежду си симбиозата. Не да се научим от добрите примери и да се опитаме да ги умножаваме. Нищо не се решава от един път.
Водещ: Сменям темата за добрите и лошите примери. Академията или университета в Свищов, вие сте първият, който реши да развърже там гордиевият възел. Ще успеете ли да се справите с този бивш ректор и с неговата наследничка младата професорка?
Тодор Танев: Г-жо Ризова, нека довърша за тази… Това е помощ за един по-добър край на първата тема. Или днес, или утре, не видях днес, защото бях в провинцията сутринта. Обаче, вероятно още утре ще бъде пусната нашата пътна карта, нашият готов план за включване на отпадащите ученици от ромски произход. Пуснали сме го на сайта на министерството, за да можем да получим ответна реакция. Искаме да чуем мнението на повече хора, за да я направим по-перфектна и на 15 септември да имаме съвсем по-точен план. Това, като че ли не е било правено. Що се отнася до свищовският случай…
Водещ: Ще се справите ли ?
Тодор Танев: Вижте, не е толкова гръмък, колкото изглежда. Малко не ми е ясно, наистина, след като от години се знае и са изтекли няколко поколения ръководства, защо това нещо се оставя като топъл кестен на следващият министър. Това не ми е единственото, което ми остава да…
Водещ: Аз имам някакви подозрения, за това ще ви попитам. Някой заплашвал ли ви е? Опитвал ли се е да ви подкупва, защото няма логика да има такъв случай и цялата държава да мълчи.
Тодор Танев: Има неща, които са непригодни. Не могат за XXI век, а и обиждат цялата икономична общност, най-вече една страхотна местна общественост, знаем кои хора са от Свищов, изобщо българската общественост, възмутена от някои известни факти през годините преди. Аз смятам, че Министерството на образованието и науката е единственото, което може да направи и което трябва да направи и което сега прави – е да бъде медиатор. Най-добре нещата стават със съгласие. Това се опитваме да постигнем. Това е най-трайният, а не друг. Със сила не може да се направи всичко. Ние защитаваме общественото мнение и морала. Как става това? Случаят беше влязъл в съда и ние помолихме нашите колеги, които искаха да направят общо събрание да изчакат и да видят какво е вкарала другата страна в съда и нека независимата страна да го реши. Те не ни послушаха. Това не е никакво нарушение, не сме им казали какво да правят, а това беше молба. От този момент нататък, най-големият медиатор на медиаторите – съдът е този, който ще казва какво ще става там. Ние, обаче не може да мълчим. Ние сме министерство, което може други неща, които пак медиатор…
Водещ: Тази автономия не е ли параван всеки да си прави каквото си искат вътре?
Тодор Танев: Това всички го знаят, затова получих доста обществена подкрепа. Не само от обществеността, но и от колегите. Наистина, чудесно нещо е академичната автономия, но да не се достига до картини на тайната вечеря с конкретни лица, само да не се стига до слухове, поправки и/или най-вече до слухове, подправки или най-вече до незачитане на това, че съществува, да се правят нещата ей така, независимо дали има или няма съд. Това не е хубаво. Нашата роля, която преди седмица заехме, това беше да влезе и да се завърши от съда. Нищо повече от това.
Водещ: Но, назначихте служебен ректор?
Тодор Танев: Служебният ректор помогна това нещо да се продължи в съда, както е редно.
Водещ: Имаше ли натиск върху вас?
Тодор Танев: Двете страни имат горе-долу равни възможности да седнат и те са седнали по мое настояване и има разговор, което е много добре. Първо за тази академия, многогодишна, можем да кажем почти столетна, която има големи примери в миналото и доскорошното минало на академизъм. Искам час по-скоро да оздравее.Без диалог няма да има трайни решения. Аз искам да има трайни решения. Тя не е единствената, г-жо Ризова. Има някои сигнали за други ВУЗ-ове, в които има сродни проблеми.
Водещ: Къде са? В София ли са?
Тодор Танев: Не желая да коментирам сега, но на територията на София не, в други градове. Ние сме пуснали съответно, както се прави в Свищов, едно проучване, един одит. Включително и функционален, не само финансов одит, не само да сме сигурни ние самите в това, което става. Той е вътрешно служебен, то не е за друго, освен за вземане на решения. Пуснали сме такива и смятам, че случая в Свищов ще започне да разплита тази тенденция към феодализация в България и ще вкара нещата повече в това, което се конвертира в целият свят.
Водещ: Не ми отговорихте на въпроса. Някой опита ли се да спре вашите действия в Свищов?
Тодор Танев: На този етап го усещам странично. Усещам го от някои медии, но само някои. Другите мълчат. Някои медии, които започнаха да въвеждат стара лексика, която беше използвана за дискредитиране на министерството. Съжалявам, не е хубаво така да продължава. Аз искам да поздравя тези колеги от различни медии, които ни помагат, които са съюзници на министерството, докладват за такива случаи, изнасят ги и най-важното: те създават общественото мнение, което да е на страната на правдата. А, ние от това много се нуждаем, както всъщност защитават отстрани. Създават комфорт на съда да знае, да бъде сигурен в това, че трябва да вземе едно по-тежко решение.
Водещ: Натискът, казвате е медиен.
Тодор Танев: Главно медиен, никакъв друг. Аз се надявам това да бъде не сами диалог, а да има медиаторство. Да има трайно решение се разбира от всички страни и че няма да стигаме до там да бъда обвиняван в пристрастие. Нямам такова и нямам право да имам пристрастие. Каквото съм го направил, съм го направил. Хората са го разбрали и мисля, че това са доста, доста голяма част от обществеността.
Водещ: Какво трябва да разберат хората за матурите? Съучаствало ли е вашето министерство в изтичането на темите? Какво е изречението за обобщение?
Тодор Танев: Когато трябва да бъде дескредитирано министерството, винаги използват гръмки заглавия. Ще ви цитирам някои, но няма да казвам откъде са. „Изтекли матури“ или пък „Скандалът с матурите“. Прочетете и ще го видите, че е само така. Скандал нямаше. Той беше изкуствено създаден. Къде е скандалът? Думата „скандал“ казвам. Нека да видим, че при тези законодателни рамки, които съществуват в момента, тези матури бяха успешни. Успешни матури, без никакъв теч на каквото и да било от министерството, което се е случило преди. Тоест изтичане няма. Тогава минаваме на второто, което не беше казано. Преписването. Ето тук е проблемът: как се преписва. За целта ние трябва да видим как се правят матурите. Те бяха преди години въведени по един, според мен, доста неточен начин. Къде е неточността? Според закона, който съществува и наредбата, трябва първо да се оцени минимума, който държавата иска за зрелостник, дали е покрит. А след това издържалите минимум, да бъдат ранжирани. В момента първото го няма. Няма държавата. Има само: всички са участвали, всички минават едва ли не, само остава да нагодим общия успех, средния за съответната година – скалата, за да може да ги ранжираме. Това е фалшив демократизъм. Нека да помислим как да го направим наесен. На 14 септември ние трябва да имаме нова наредба, в която не само това, но примерно и времетраенето на матурите и много други неща, които колегите… На 19 юни тази година ще пристигнат последните отговори на директори, не на районни инспекторати, а на директори, какво предлагат за матурите. Ще видим, че нещата ще имат прогрес догодина.
Водещ: Смятате, че няма никакво изтичане, никакъв скандал. Това, което показаха колегите какво е?
Тодор Танев: Изтичане означава, че министерството или хора на министерството са издали отговорите. Преписване е друго. След 9 часа. Точка. Не можеш два пъти да отидеш с един и същи 10 лева за сирене. Стига с този въпрос, защото в крайна сметка, защото това ако продължава..
Водещ: Не се ядосвайте. Аз гледах репортажи г-н Танев, в които се виждаше…
Тодор Танев: Точно така, гледахте ли ги внимателно? Фактите, къде бяха? Декларации на факти – да. Сега там е било МВР. Имаме заключенията. Попитайте тях. От този момент нататък повторенията всъщност означават да продължим да тревожим обществеността и родителите на децата догодина да нямат доверие в министерството, след като то нищо не е направило. Нека това да е финалът, който е сложен в това предаване. Докато не се е намерил действително факт, който противоречи. Аз не искам да отговарям повече на това.
Водещ: Благодаря ви за този разговор.
bTV, „Лице в лице“, 16.06.2015 г.