-Проф. Танев, пускат се слухове, че или ще подавате оставка, или ви я искат. Каква е истината?
-Поех поста министър, за да извърша очакваните дълбоки и цялостни реформи в образованието, за които отдавна мисля и действам и за което ми е гласувано доверие, а не за да си подам оставката под нечий натиск. Доброто образование е моето единствено кредо от три десетилетия. Отказах се от мястото си в университета, място, спечелено последователно след тежки конкурси и защити, от работа в университета „Джон Хопкинс“ и от последния проект за книга, за да приема това отговорно назначение.
Не мисля за никаква оставка, докато не съм видял в готов вариант поне законопроектите, по които работя, за които намирам все повече поддръжка и в които влагам всичко. Второ, никой не ми е искал оставката, никой – нито от правителството, нито от гражданите, нито от реформаторите.
-Защо точно вас атакуват?
-Всичко, което става в образователната система, има силен обществен ефект, защото засяга буквално всички, от всяко кътче на страната – 100 000 учители, 800 000 деца, над 2 млн. родители, 230 хил. студенти, БАН, всички професори, доценти, асистенти, младите учени. Ето защо всяко нещо, написано в медиите за тази сфера, има силен, бърз и съдбоносен отзвук. Да прибавим парите, които идват по новата европейска програма за образование и наука. А скоро идват и избори.
-Получихте критики и заради Ваши думи, които се разтълкуваха като разграничаване от Реформаторския блок.
-Чух това. Изглежда всичко, тръгна оттам, че една от медиите изнесе в обширно заглавие, че „проф. Танев остро се е разграничил от РБ“. В текста надолу обаче думите ми бяха предадени точно и там пишеше друго, но хората се хващат волно или неволно за заглавието, може би защото е с по-големи букви. Заявявам следното – от 7 ноември, когато се заклехме като министри, всеки от нас представлява България. Изпълняваме програмите на партиите, които са ни излъчили, и сме лоялни към тях, но те са подписали една обща управленска програма, което ме кара да се чувствам равно приближен до тях. Точка по този въпрос.
-Усещате ли подкрепата на РБ? Още повече че няколко пъти намеквате, че „двама-трима души“ в блока искат оставката ви.
-Усещам пълна подкрепа както преди – от моите приятели от Гражданския съвет, които поканих на среща през уикенда, от лидерите на някои от партиите в блока, които уважиха нашата сбирка. Нееднократно усетих и подкрепата на ГЕРБ – най-вече от министър-председателя и ресорния ми вицепремиер г-жа Бъчварова. Колкото до вечно критикуващите ме двама от НС, човек не може да обвинява само ножа, а и ръката, която го държи – вероятно там има други двама, те намират съюзници веднъж тук, друг път там, но с това се приключва. Напоследък е замесено името на доц. Румяна Коларова – моята предшественичка, говори се с ръководители от РБ. За мен обаче единствен приоритет са решителните реформи, уважението към учителите, дългът към децата и откритостта на управлението. Другото са шумове, на които не трябва да обръщаме онова внимание, което очакват авторите им.
-Какви точно интереси може да има в образованието, където всички се оплакват от липса на средства?
-Достатъчно казах. Само обръщам внимание, че тази система има необикновено силно политическо и даже по-силно икономическо значение – оперативна програма, пари за изследвания, за ремонти на училища и пр. Моята задача е да успокоя системата, което и правя, да поемам ударите върху себе си и да спирам попълзновенията, като с това съм лоялен и към кабинета, и към реформите, и към образованието.
-Защо свикахте Гражданския съвет през уикенда?
-Приемете, че това беше неформален „брейнсторминг“ – обсъдихме какви са новите функции на Гражданския съвет, съставът, нужна ли е пререгистрация. Имайте предвид, че при създаването му РБ не беше във властта, а сега има министри и парламентарна група, което променя първоначалната ситуация. ГС трябва да продължи да работи, защото е полезен и дава легитимация на РБ на нещо повече от обикновена коалиция в рамките на даден мандат. Големите реформи не се правят само с коалиции, които са променлив и временен инструмент. Великата роля на ГС е в това, че прави хората с идеи свободни и им създава възможност да творят политики за добро управление на страната, не само за властта на партията. Това е поантата на партийността през XXI век.
-Не ви ли притесняват скандалите около РБ – партийни назначения във вашите министерства, вътрешните противоречия?
-Мога да кажа частното си мнение на политолог и гражданин. Вярно, понякога части от РБ помагат на такива слухове. Стандартната грешка е, че като влязат във властта, мнозина партийци поставят на второ място дългосрочните принципи и започват да действат конюнктурно, приемайки играта, отделната ситуация, приемат договорките за по-важни. Затова вярвам, че РБ не бива да се лишава от гражданското си начало, повтаряйки грешката на ранния СДС, да не цитирам имена от тогавашната власт. Нито пък „гражданите“ да се отказват да помагат, защото точно заради конюнктурата това би създало сътресения, които са вредни за баланса и комфорта на правителството. За мен е важно то да работи добре, защото друга управленска формула в този момент не съществува. Но като дойдат изборите, да не стане така, че конюнктурчиците първи да се сетят, че отново им трябва граждански съвет, а той да се окаже неподготвен?
-Смятате ли, че този кабинет ще успее да изкара пълен мандат?
-Не съм пророк, времената са сложни. Отвън не може да бъде разклатено, но пък след местните избори може да има условия за известно пренареждане. Зависи как ще се промени сегашният баланс тогава. Промени в правителството ще са възможни. Но това, което наричаме кабинет „Борисов 2″, би следвало да може да издържи своя мандат докрай. Не само защото е в добра позиция, в синхрон с европейските политики, но ако щете, и защото сега има известна подкрепа дори от части на опозицията. Ситуацията в парламента, макар и да изглежда напрегната, не е така остра, каквато е бивала преди.
-Усещам симпатия към премиера Борисов. Това ли е силната, спояващата кабинета фигура?
– Той е учудващо различен от това, което беше в кабинета „Борисов 1. Виждам промяна и у други представители на ГЕРБ, зрялост. Много са научили от предишния мандат. Мисля, че към момента няма друга фигура, която да води кабинета.
-Е, не обиждате ли Радан Кънев?
– Не сравнявам! Само казвам, че за огромна част от населението днес алтернатива няма. Трябва да се съобразяваме с реалностите. И да ги използваме.
-Кога най-после ще бъдат пренаписани учебниците? Съгласете се, те са толкова сложно написани, че просто отблъскват децата.
-Това ми е огромната мечта като родител, абсолютен дълг като ръководител и огромно възмущение като професор. Частични изменения вече започнахме там, където има истински недоразумения и безобразия, особено в началното училище. Помагат ни самите учители и синдикатите. Но за съжаление, към момента трябва да се задоволим с частичните промени, тъй като Законът за предучилищното и училищното образование още не е приет. Когато изработим новите образователни стандарти – това ще се случи в средата на следващата учебна година, тогава ще имаме правна рамка за радикална промяна в учебниците. И още нещо – идва ерата на електронните учебници. И по този въпрос много сме направили. Доста от тях вече съществуват, чакаме изграждането на платформа, проучваме опита на други страни. IT реформата ще започне от Северозападна България – експериментално, в някои училища, от следващата учебна година. Планът е готов от седмица.
-Вашата позиция по въпроса редно ли е да бъдат финансирани частните училища?
– Моето мнение е, че частното образование трябва да бъде финансирано частично – дотам, докъдето държавата може да изиска конкретен краен резултат. Както е в момента с учебниците – от 1. до 7. клас, те са безплатни, независимо какво е училището. Но нека мъдрите народни представители дадат своя отговор. Не е честно да бъде питан само министърът на образованието.
-Друг болен проблем са учителските заплати. Кога те ще станат достатъчно привлекателни?
-Искрена почит питая към учителите, голямото приемно семейство на нашите деца, без които всичко друго за образованието губи всякакъв смисъл. Няма да оставя нещата така. Последното увеличение е било в края на лятото на 2014 г. Обикновено по това време се създават някои възможности. За съжаление заплатите не може да се увеличават всеки месец или с идването на конкретен министър. Работим по този въпрос със синдикатите. Имаме предвид определени ресурси и обмисляме как, без да засягаме други системи, в година с такъв дефицит да направим годишното увеличение. Ще го има. Не мога да кажа всичко, защото съответните пари може да се окажат пренасочени към други образователни цели. Въпросът е на политическо решение.
-Емоционалността, която ви е помагала като университетски преподавател, пречи ли ви като министър?
-Въпросите, с които съм се захванал, са единствените каузи на моя живот. Те налагат да мисля за следващите поколения и оттам да чертая сценариите за днешния ограничен мандат. Може това да изглежда като страст, ако се сравни с пресметливостта на обикновения планиращ човек, командващ обозримите процеси под диктата на миналите тенденции. С планове големи реформи не се правят -финансовите планове са едногодишни, поправят се на полугодие, а счетоводителите работят за по-сигурно на тримесечия. Вместо това реформаторите по света творят перспектива и това изисква логика, но също емоция и морал. Виждам, че родителите, учителите и колегите от академиите разбират това.
***
Тодор Танев е роден през 1957 г. в София. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор на политическите науки. Ръководител на катедра „Публична администрация“ (1997), на катедра „Политология“, заместник-декан на Философския факултет (1993-2000) в Алта матер. Има редица специализации в чужбина. Автор е на седем монографии, научни статии и на два документални филма. Член на Гражданския съвет на Реформаторския блок. Министър на образованието и науката от 7 ноември 2014 г.
Мария ФИЛЕВА
Вестник „Преса“, 7 април 2015 г., стр. 1, 14, 15.