Промените в Закона за висшето образование позволяват да се определят приоритетни направления във висшите училища. Такива направления според всички проучвания за нуждите на пазара на труда са инженерните науки, природните науки и математиката, информационно-комуникационните технологии, педагогиката и аграрните науки. До две седмици Министерството на образованието и науката ще оповести списъка с конкретните професионални направления за обществено обсъждане, като целта е да се приеме от Министерския съвет до края на март, за да послужи за подготовката на приема в университетите за следващата академична година.
Това обявиха днес на брифинг в МОН вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева и ресорният зам.-министър проф.Николай Денков.
Разписването на приоритетните направления отразява както демографската криза, така и диспропорциите между подготвяните от висшите училища кадри и нуждите на пазара на труда. В момента една трета от студентите завършват икономика и администрация и управление, докато дефицитите на пазара на труда са по-скоро за специалисти по инженерни науки и информационни технологии. Крайно време е университетите да спрат да произвеждат кадри, които не намират реализация и да държат студенти, само за да реализират приходи, коментира министър Кунева. По думите й икономиката на страната има дефицити и образованието е един от начините те да бъдат преодолени.
Кунева беше категорична, че парите за висше образование няма да се намаляват, даже напротив. Самото финансиране на висшите училища вече ще става на база качество. Ще се финансират по-добре онези професионални направления в университетите, които дават добри резултати. Оставяме на тях да преценят кои ще развиват. Досега рейтинговата система служеше за инструмент на кандидатстващите да преценят къде да учат, сега от нея е време да се възползват и университетите, каза още вицепремиерът.
Тя посочи, че в понеделник, 29 февруари, ще има работна среща с ректорите на университетите. Искам да дам отново много силен и ясен сигнал – обсъждания ще има с всички толкова, колкото е необходимо, каза тя.
Финансирането на университетите ще се прави по четири критерия: оценката по програмната акредитация, комплексната оценка за научната дейност, пазарната оценка за реализацията на студентите и приоритетните направления, обясни главният секретар на МОН Красимир Вълчев.
Финансирането на база качество ще се прави плавно, за да няма сътресения в системата, обяви министър Кунева. По думите й се дава достатъчно автономност на университетите да изберат кои са най-добрите им специалности и да ги развиват.
Зам.-министър Денков коментира, че за да привлекат повече студенти в приоритетните направления, университетите сами могат да решават за какво да използват държавната си субсидия – за стипендии, за намаляване на таксите и др.
Той съобщи още, че МОН ще изготви списък на защитените специалности, от които обществото има нужда. Такива са например ядрените специалисти или японистите. Техният списък ще бъде обсъден с другите министерства и с работодателите.
По думите на проф. Денков редуцирането на някои от масовите специалности се налага и заради демографската криза. Тази учебна година випускът, който завършва е с 4000 по-малко. Невъзможно е бройките за приема при това положение да останат същите, както миналата година, посочи той.