На пресконференция, в която участваха министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова, заместник-министрите Атанаска Тенева и Иван Кръстев, беше отчетена дейността на МОН за една година.
Проф. Клисарова припомни изготвените и приети стратегии – за учене през целия живот, за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система, за висшето образование, за развитието на педагогическите кадри, за ефективното прилагане на ИКТ в образованието и науката. Бе подписан нов колективен трудов договор със социалните партньори. Министърът акцентира и върху промените в Закона за професионалното образование и обучение, както и върху механизма на финансиране на училищата. Работи се и за усъвършенстване на делегираните бюджети, разработени са и са приети националните програми за образование.
“Извършихме и пълен преглед на дейността на Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), вече се подготвя Пътната карта за научна инфраструктура, обявена е нова сесия на ФНИ, съгласуват се насоките за кандидатстване“, каза проф. Клисарова. Тя припомни, че за първи път МОН има самостоятелна оперативна програма – „Наука и образование за интелигентен растеж“, както и че е удължен срокът на най-успешните проекти, финансирани с европейски средства.
„Като междинно звено по ОП „Развитие на човешките ресурси“ от края на май 2013 г. до края на юни 2014 г. сме успели да увеличим усвоените средства по тази програма с над 110%. За същия период средствата за образование са се повишили със 118%, което в номинално изражение е над 323 млн. лв. Тези пари са от изключителна важност за осигуряване на ключови дейности в сферата на общото образование, но също така и за учене през целия живот и за сферата на висшето образование“, каза заместник-министър Иван Кръстев. Той подчерта, че в началото на настоящата година министерството е направило ключови промени по основни проекти, които изпълнява, най-вече свързани с обучението в средищните училища, включващото обучението за деца със специални образователни потребности, дейностите за извънкласните дейности по проект „Успех“.Чрез пренасочване на средства и увеличаване на периода на проектите МОН гарантира не само за тази календарна година, но и за по-голямата част от учебната 2014/2015 година, работните места на близо 6000 души, които са наети като възпитатели, помощник-учители, ресурсни учители и кариерни консултанти.
39,9% от участвалите в анкета на Министерството на образованието и науката (МОН) искат основното образование да е от I до VIII клас , а средното образование – от IX до XII клас. 39,4% от отговорилите са посочили, че основното образование трябва да е от I до VII клас, а средното – от VIII до XII клас. Това сочат резултатите от отговорите на въпроса за продължителността на основното образование, включен в Отворения форум за нов закон за училищното образование. Обобщението на резултатите от онлайн допитването бе представено от министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова пред журналисти днес.
„В анкетата са участвали близо 9000 души, получихме и много мнения на обявената интернет поща, както и на хартиен носител. Сред отговорилите преобладават учители, родители, но и хора, които не са свързани пряко с образованието. Участниците се представят като хора с висше образование, в активна възраст, със задоволителен и среден социален статус“, каза проф. Клисарова. Тя уточни, че въпросите в Отворения форум са само тези, по които все още в обществото няма консенсус, и това е причината досега да не е готов окончателен вариант за нов закон за училищното образование.
68,8% от участниците предлагат учениците в начален етап да се явяват на поправителен изпит и да повтарят класа, ако имат двойки. Сега до IV клас не се повтаря, независимо от успеха на ученика. Останалите 31,2% считат, че трябва да се запази сегашното положение, но за изоставащите деца от начален етап да бъде организирано допълнително обучение през лятната ваканция. 47,3% искат да не се провежда национално външно оценяване след IV клас, докато 36,7% смятат, че външното оценяване след началния етап на образование е необходимо и полезно.
55,8% от участниците в анкетата са категорични, че директорите на образователните институции трябва да имат определен мандат. Останалите 44,25 % пък считат, че мандатността не е необходима, но трябва да има възможност директорите да бъдат освобождавани при ниска оценка на атестирането.
Близо 75% участниците смятат, че математическите училища трябва да бъдат обособени като отделен вид учебни заведения, където прием да има и в прогимназиален, и в гимназиален етап след проверка на математическите умения на децата.
Около 70% са на мнение, че трябва да се въведе разрешителен режим за частните занимални, 61% от отговорилите са на мнение, че както държавата, така и общините трябва да имат възможност да откриват ресурсни центрове.
„Най-трудният отворен въпрос в анкетата се оказва този за подобряване на дисциплината в училище. Всеки казва, че дисциплината трябва да се подобри, но мненията са много и разнообразни, понякога твърде крайни, които не можем да приемем“, посочи проф. Клисарова. Тя сподели, че е поставяла този въпрос и при многобройните си срещи с учители. „Всички говорят, че това е особено важен въпрос, но когато попитам как да постигнем подобряване на дисциплината в училище, единно или поне близки мнения няма“, допълни тя.
Въпросите, по които все още има противоположни мнения, отново ще бъдат публикувани на електронната страница на МОН през следващата седмица, за да могат хората да се произнесат по тях.