Стихосбирката на българската поетеса Аксиния Михайлова „С очите на ангели, затворени в приют” в превод на гръцки език беше представена на творческа среща в град Комотини, Гърция. Тя бе организирана от лектората по български език и култура в Тракийския университет „Демокрит” като част от проекта „Мостове на словото – среща с българската литература”, който се осъществява по програмата на Министерството на образованието и науката „Неразказаните истории на българите”.
В срещата участваха гръцки студенти от специалността „Български език и литература” в университета „Демокрит“, които представиха свои преводи на българска поезия с музикалния съпровод на китариста Йоргос Лиратзис, възпитаник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. В момента над 60 студенти във висшето училище в Комотини изучават българистика. Сред гостите бяха и представители на българските неделни училища в Александруполис, Комотини, Ксанти и Кавала, както и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, който е съорганизатор на събитието.
Участниците бяха приветствани от името на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков от началника на кабинета му Наталия Михалевска, както и от посланиците на инициативата „Неразказаните истории на българите“ – писателката Здравка Евтимова, историкa от БАН доц. Георги Димов и композиторa Хайгашод Агасян. Той поздрави гостите с изпълнение на химна на българските училища зад граница „Пътят за България“, както и с любимата на поколения българи песен „Не остарявай любов“. За него срещата в Комотини беше особено емоционална, тъй като родът на майка му е от Комотини, а на срещата беше и неговият братовчед – председател на Настоятвлството на Арменската църква в града.
„След като преди 15 години се създаваха българските неделни училища зад граница, сега те прераснаха в повече от училища. Те станаха пулсиращи огнища на българщината и там се роди тази програма сред нашите сънародници по света – „Неразказаните истории на българите“, каза Наталия Михалевска. Тя изтъкна, че българите, които са далеч от Родината, искат да я приближат и преживеят до себе си така, както всяко нещо, което човек обича. „Те искат да търсят и откриват България и в себе си, в родовите си истории, но и да изследват дирите на българите по света – така се роди тази програма. Програмата е много отворена – може да се разказват истории, да се правят маршрути на българските места по света, да се издават книги, да се правят преводи, да се поставят пиеси – всичко, свързано с оживяването и съхраняването на обичта към България. Аз съм горда да поздравя с идеята да се направят преводи на тази прекрасната поетеса Аксиния Михайлова, за която смятам, че трябва да разказваме и тук, но и в България“, добави Наталия Михалевска.
Самата Аксиния Михайлова си пожела все повече български книги да се появяват на гръцкия пазар, което би допринесло двата народа да се опознават повече. „Колкото и да сме различни като народи, колкото и да са различни езиците ни, ние имаме една обща черта – ние сме балканци и носим нещо в генетичния си код, което понякога пренебрегваме заради политически и социални проблеми, но ние не можем да избягаме от това ДНК. Знаем, че в най-трудните моменти, ако стане пожар, викаме на помощ съседа. Или в добри моменти подвикваме през ограда и го каним на чашка. В тези моменти съседът се оказва много по-важен от най-близките хора и роднини“, каза поетесата.
Здравка Евтимова подчерта, че стиховете на Аксиния Михайлова са толкова силни и мощни, че свързват България в „едно голямо любящо сърце“.
В срещата участва и генералният консул на България в Солун Антон Марков, който подчерта, че културата и изкуството ни обединяват и правят по-силни.
Срещата бе част от проекта „Мостове на словото – среща с българската литература” по инициатива Виолета Йоаниду, лектор по български език и култура в Тракийския университет „Демокрит”. От страна на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ участва деканът на Филологическия факултет проф. Константин Куцаров. Той е и ръководител на катедрата по български език във факултета, от която по думите му през годините са излезли над 35 лектори по българистика зад граница.
