НОВОСТИТЕ В УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ИСТОРИЯ ПРЕДСТАВИ МОН НА ДИСКУСИЯ ВЪВ ВРАЦА

Новостите в учебните програми по история и цивилизации в прогимназиалния и първия гимназиален етап с акцент шести клас представиха днес във Враца заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов и експерти от дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“. Те участваха в дискусия с учители по история от Северозападна България, на чието откриване дойде и кметът на Враца Калин Каменов.
Доминиращо между пети и десети клас е съдържанието по национална история, посочиха експертите от дирекцията. До този момент процентното съдържание на уроците по българска история спрямо световната беше 46.92. С новите учебни програми увеличението е от десет процента и вече ще бъде 56.28 в полза на българската история. Както и по български език и литература в края на етапите – 7 клас за прогимназиален и 10. клас за първи гимназиален, учебното съдържание ще се фокусира предимно върху национални теми. Това съвпада и с националното външно оценяване по новия Закон за училищното и предучилищното образование. Промяната в съдържанието беше приветствано от присъстващите на дискусията учители.
Друго нововъведение в новите учебни програми по история и цивилизации е фиксирането на разпределението на времето – 60 процента за нови знания и 40 процента за обобщения, упражнения и практическа дейност. Експертите от Министерството на образованието и науката посочиха, че тези 40% ще бъдат решение на учителите как да ги разпределят в зависимост от учениците си. За тези училища или паралелки, където учениците са много бързи, това ще е време за проекти, но там, където има проблеми – това ще е време за преговор и затвърждаване на знания. Новите понятия са съобразени с възрастовите особености на учениците.
Още един нов момент в учебните програми ще бъдат разписаните дейности във и извън класната стая – ролеви игри, мултимедийни презентации, хронологични таблици, работа в екип, посещения на музейни сбирки от национално и регионално значение – неща, които в момента се практикуват в много училища, но сега ще станат стандарт навсякъде. Програмите са съобразени така, че да създадат вътрешнопредметни и междупредметни връзки. Програмата по история за шести клас има съвпадения с програмите по български език и литература, география, музика, изобразително изкуство и информационните технологии, обясниха експертите.
По отношение на чувствителните теми от МОН уточниха, че в тема 4 на програмата за шести клас „Османската империя и българите“ се въвеждат понятията „рая“, „еничари“ и „хайдути“. Предвидено е съдържание за съпротивителните действия на българите, въстанията и бунтовете, има ги светците мъченици, опитите за съхраняване на българската народност в манастирите, посочиха експертите от Министерството. Те бяха категорични, че никога по никакъв начин терминът „съжителство“ не е бил използван за определяне на политическата система.
Обсъден беше и другият проблем, породил обществено напрежение – изучаването на Средновековието, от учениците, които сега са пети и шести клас. Няма да има ученик, който да не познава историята на Средновековието. Ще има випуски, за които ще се наложи да се преструктурира учебното съдържание, но то ще бъде направено така, че да не натовари излишно учениците или да създаде предизвикателство за учителите, обясниха от МОН.
Учителите и представителите на Министерството дискутираха върху въвеждането на понятията, съобразяването с детските познания, работните групи за изготвянето на учебните програми, написването на учебници и т.н.