Историята на една жена, която преследва мечтата си
Сутрин тя е хигиенистка. По обед вече обикаля квартала и убеждава родителите, че децата им трябва да посещават училище. И успява: води и връща малчуганите до класните стаи, работи като сътрудник социални дейности.
Вечерта, Ирина оставя работата и семейството зад гърба си и става ученичка. В момента тя завършва образованието си, което е оставила преди години.
Днес, тя осъзнава колко е важно то – и нищо не може да застане на пътя й, за да сбъдне голямата мечта: успешно завършване на 12 клас.
Ирина сключва ранен брак: когато е едва на 16-годишна възраст. Тогава двамата със съпруга й преценяват, че няма нужда тя да продължи образованието си. Макар да е щастлива в личен план, Ирина трябва да изостави една от мечтите си, а именно – да стане детска учителка.
Времето минава, а Ирина разбира, че образованието й липсва. Не само на нея, но и на съпруга й. Пред тях се появява неочаквана трудност, той не може да има шофьорска книжка без диплома.
„След като аз го записах да завърши 8 клас за да си изкара книжка, защото аз имах, малко по малко той започна да осъзнава колко е важно образованието“, спомня си Ирина.
Децата им също растат, така голямата дъщеря на Ирина завършва основното образование и записва средно. Междувременно, Ирина вече е започнала работа за фондация „Хесед“, организация, която се занимава с решаване на две от основните предизвикателства пред ромската общност – образование и намиране на работа.
Моментът за нея е решаващ, тя смята, че е дошъл моментът на дневен ред в семейството да се говори за образованието, но не за това на децата – а за това на родителите.
„Казах, че е срамота детето да има средно образование, а родителите не“, спомня си Ирина, тогава също и с помощта на организацията, в която работи, нейната забавена във времето – но не и забравен а мечта, отново се осъществява. Ирина може да започне там, откъдето за нея историята й е спряла – 10 клас. Тя отново е записана на училище.
Независимо на колко години е човек, едно е сигурно – трепетът от първия учебен ден не е по-различен, независимо дали си на 16 или 36.
Ирина си помня притесненията, когато отново след толкова години прекрачва прага на класната стая. „Най-трудно ми беше да разбера как ще ме приеме класа, но слава на Бога, попаднах в най-добрия и сплотен клас“, разказва с усмивка и благодарност Ирина.
Спомня си, че на първия й учебен ден до гимназията я изпраща съпругът й. Две години по-късно, на Ирина предстои абитуриентски бал и завършване на един много важен етап от живота й.
Признава, че в училище има две любими неща: информационните технологии и нейния клас. Със съучениците й си помагат за всичко, не крие тя. Освен че преоткрива себе си, връщайки се в образователната система, Ирина открива нови приятели.
Днес тя има повод за гордост. Не само, защото успява да сбъдне мечтата си да има образование, но и защото работи това, което винаги е искала – помага на децата да останат в училище.
Голямата мотивация на Ирина идва от собствения й житейски опит. Иска да бъде пример за децата си и да им покаже, че винаги има смисъл и не бива да се отказват. Признава, че дъщерите са голямото й вдъхновение и те са много голяма причина да се върне в училище „Няма как родителят да е с основно образоване, а децата със средно“, казва тя. Споделя още защо децата не бива да се отказват от ученето: „Защото те непрекъснато трябва да се доказват – като можещи всичко!“
Ирина признава, че животът й се дели на два периода, преди и след като се връща в училище. Промяната е осезаема: „Хората около теб те приемат като борбен човек и те ценят като авторитет в общността“.
За момента Ирина има цел – „Да помагам на хората от моята общност да разберат, че училището е много важно за тяхното бъдеще и това на децата им.“
Ирина е изключително горда майка на две дъщери. Едната мечтае да поеме по пътя й и да стане учителка, а другата следва висше образование – „Социална педагогика и социален мениджмънт“.
Когато говорим с Ирина, тя казва – „Не искам хората да се делим. Всички сме родени тук, живеем тук и е важно всички да бъдат добре.“ Като човек, който следва и се бори за мечтите си, тя желае едно – „Желая на всички да са борбени, докато не получат това, което искат! Бъдете благословени всички и преуспяващи в живота.“
Автор: Сабина Иванова
Vesti.bg